НАСА и Индия изстрелват спътника NISAR за наблюдение на Земята
На 18 юни от галактическия център „ Сатиш Дхаван “ в Индия ще бъде изстрелян спътникът NISAR — взаимен план на НАСА и ISRO на стойност 1,5 милиарда $. Това е първият двучестотен радар, кадърен да записва измененията на земната повърхнина с акуратност от няколко сантиметра. Устройството употребява технология за радар със синтезирана апертура (SAR), която му разрешава да получава данни в действително време, без значение от времето или часа на деня. Това оповестява медията за просвета, технологии и здраве KRV.media.
Какво съставлява спътникът NISAR и за какво е значим?
Сателитът NISAR (NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar) е резултат от повече от десетилетие съдействие сред Националната администрация по аеронавтика и проучване на космоса на Съединени американски щати (NASA) и Индийската организация за галактически проучвания (ISRO). Това е първата задача от подобен мащаб, изпълнявана взаимно от тези две страни. Основната ѝ цел е да следи с висока точност измененията на сушата, в ледниците, горите, както и регионите на естествени бедствия. С маса от съвсем 3 тона и 12-метрова антена, спътникът е кадърен да изследва земната повърхнина с акуратност от няколко сантиметра или даже милиметри.
Уникалната специфичност на NISAR е потреблението на две радарни честоти – L-диапазона (способен да прониква през гъста растителност) и S-диапазона (който обезпечава висока подробност на изображението). Това дава на устройството доста преимущество пред спътниците, които разчитат на дневна светлина или ясно небе.
Как работи SAR — синтетична апертурна радарна технология?
SAR-технологията, създадена през 50-те години на предишния век, се употребява необятно за отдалечено наблюдаване на Земята. Тя разрешава образуването на изображения без потребление на светлина, с помощта на дейното радарно излъчване, отразено от земната повърхнина. По този метод спътникът може да записва измененията както през деня, по този начин и нощем, даже под гъста облачна завивка или пушек.
Тази технология е ефикасна при естествени бедствия като наводнения, пожари, трусове и изригвания. SAR също по този начин открива съществуването на влага и пропускливостта на растителната конструкция. Това разрешава на спътника да картографира тъкмо горите, влажните зони и измененията в екосистемите.
Мониторинг на природата: придвижване на гори, води, почви
NISAR ще покрива съвсем цялата земна повърхнина и ледените райони на всеки 12 дни, предоставяйки подробни изображения с висока резолюция. Това ще разреши на учените и спасителите да видят даже най-малките промени във височината на земната повърхнина — да вземем за пример, заради поглъщане, трусове, свлачища или вулканична интензивност.
Сателитът ще дава и по-точни карти на влажните зони, които съхраняват обилни ресурси от въглерод, и по този метод ще способства за по-доброто схващане на човешкото влияние върху климата. Сателитът ще обезпечи по-висока акуратност от европейския си еквивалент, Sentinel-1, и ще има по-голямо покритие над Антарктида.
Отворени данни — за фермери, учени и държавни управления
Една от основните особености на задачата е откритостта на всички събрани данни. Изображенията и аналитичната информация ще бъдат налични онлайн за учени, държавни организации, природозащитници и даже частни фермери. Това значи, че фермерите ще могат да наблюдават влажността на почвата, без значение от времето, да възнамеряват напояване и да усъвършенстват добивите.
Благодарение на високата акуратност и наличност на данни, спътникът ще бъде потребен и за оценка на изменението на климата, прогнозиране на естествени бедствия, проучване на ледници, брегови линии и даже разкриване на нефтени разливи.
