ГХГ - Пловдив чества 90 години от рождението на Емил Стойчев...
На 18 юни 2025г. от 18 часа в Зала „ 2019 “ (ул. „ Гладстон “ 32) ще бъде открита изложбата „ Емил Стойчев. Частна сбирка “, с която Градска художествена изложба – Пловдив празнува 90 години от рождението на огромния български художник. След преди малко приключилите две значими изложения с негови произведения (в Националната художествена академия и в Софийска градска художествена галерия), заинтригуваната аудитория ще има опция да види още една впечатляваща селекция на живописни платна от именития създател, направена от Красимир Линков – изкуствовед и шеф на Градска художествена изложба – Пловдив. По-голямата част от картините ще се покажат за първи път и ценителите ще видят една друга галерия, която не повтаря предходните.
Изложбата ще продължи до 18 юли. Тя се реализира с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025г.
Роден в София на 26 юни 1935 година, Емил Стойчев работи като театрален художник в Музикалния спектакъл в София. Участва интензивно в художествения живот в България от 60-те години на ХХ век до през днешния ден, като през 1991 година отпътува за Париж, където показва независима галерия в двореца Багател по покана на Жак Ширак – тогавашен кмет на френската столица. През 1995 година показва огромна експозиция в художествената изложба в град Добрич.
Носител е на две национални награди за живопис „ Владимир Димитров – Майстора “ (1979, 1985), Националната премия за живопис „ Захари Зограф “; Наградата на София за живопис (1967); Награда на журито, Кан Сюр Мер, Франция (1971); Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981); Голямата премия на VI биенале в Шчечин, Полша (1975); Златен орден на биенале, Токио (1985); Втора премия за портрет, Родом, Полша (1987), Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987); Голяма премия „ Златен Езоп “ (1989); Орден „ Стара планина “ първа степен (2003); Орден „ Кирил и Методий “ с огърлие (2010); Награда „ Захари Зограф “ (2010); Отличие „ Златно перо “ (2025).
През 2010 година Академичният съвет на Националната художествена академия удостоява Емил Стойчев с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на Академията за изключителния му принос и достижения в актуалното изкуство. Член е на Съюза на българските художници. Член е на Съюза на френските художници. Членува в Японската академия „ Ника кай “ от 1985 година Стойчев излага свои картини в едни от най-престижните художествени средища и конгреси из целия свят. Има десетки независими изложения в Съединени американски щати, Япония и Европа, както и участия в редица биеналета в Базел, Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Париж. Той се оформя и утвърждава като един от най-изявените и известни наши живописци, чиито имена надалеч надвишават локалните мащаби на родната арт-сцена. Негови картини имат извънредно реномирани галерии, обществени и частни сбирки в Европа, Америка и Азия.
Неговата артистична кариера е на върха си в интервала сред 70-те и 90-те години на XX век, освен това както у нас, по този начин и в чужбина. Емил Стойчев продължава да се радва на признанието на ценители и рецензия и в новия век. В креативния път на художника има нескончаем и работлив френски стадий - през последните три десетилетия живее и работи в Париж и в София.
„ Моите картини не са „ забавни “, те са напряко заковаващи вниманието “ – декларира в телевизионно изявление художникът в самобитния си жанр на ръба на сериозното, ироничното и автоироничното. И акцентира незабавно по-късно своята огромна самовзискателност: „ моето непрекъснато предпочитание постоянно е да стартира картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, в случай че мога да отида и зад платното, бих отишъл. “ И постоянно го прави – рисува и на гърба на своите творби.
Изкуствоведът Иво Милев – изчерпателен откривател на творчеството му, акцентира: „ Емил Стойчев взе участие във всички значими преходи и обрати в образния език от втората половина на ХХ век. Той излага за пръв път през 1961 година на първата Младежка обща художествена галерия, а първата си независима галерия прави през 1965 г… Градски човек, Емил Стойчев стартира креативния си път с естествени и индустриални пейзажи, които са живописвани по този начин, че незабавно вършат усещане и то на критици с нюх към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов, Богомил Райнов…
…Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено интериорно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му. Картината се трансформира в смислово поле, а психологизмът е от извънредно значение. “
В творбите си актьорът кодира жестове и послания, които са сложни за разгадаване, предизвика интелектуална игра със фена. И като че ли не държи безусловно да бъде свестен. Но държи да е почтен в това, което прави:
„ Не мога да си разреша да излъжа себе си. Картината – това съм аз.
Това е моята най-съществена част от пребиваването ми на тая земя. “
Изложбата ще продължи до 18 юли. Тя се реализира с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025г.
Роден в София на 26 юни 1935 година, Емил Стойчев работи като театрален художник в Музикалния спектакъл в София. Участва интензивно в художествения живот в България от 60-те години на ХХ век до през днешния ден, като през 1991 година отпътува за Париж, където показва независима галерия в двореца Багател по покана на Жак Ширак – тогавашен кмет на френската столица. През 1995 година показва огромна експозиция в художествената изложба в град Добрич.
Носител е на две национални награди за живопис „ Владимир Димитров – Майстора “ (1979, 1985), Националната премия за живопис „ Захари Зограф “; Наградата на София за живопис (1967); Награда на журито, Кан Сюр Мер, Франция (1971); Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981); Голямата премия на VI биенале в Шчечин, Полша (1975); Златен орден на биенале, Токио (1985); Втора премия за портрет, Родом, Полша (1987), Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987); Голяма премия „ Златен Езоп “ (1989); Орден „ Стара планина “ първа степен (2003); Орден „ Кирил и Методий “ с огърлие (2010); Награда „ Захари Зограф “ (2010); Отличие „ Златно перо “ (2025).
През 2010 година Академичният съвет на Националната художествена академия удостоява Емил Стойчев с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на Академията за изключителния му принос и достижения в актуалното изкуство. Член е на Съюза на българските художници. Член е на Съюза на френските художници. Членува в Японската академия „ Ника кай “ от 1985 година Стойчев излага свои картини в едни от най-престижните художествени средища и конгреси из целия свят. Има десетки независими изложения в Съединени американски щати, Япония и Европа, както и участия в редица биеналета в Базел, Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Париж. Той се оформя и утвърждава като един от най-изявените и известни наши живописци, чиито имена надалеч надвишават локалните мащаби на родната арт-сцена. Негови картини имат извънредно реномирани галерии, обществени и частни сбирки в Европа, Америка и Азия.
Неговата артистична кариера е на върха си в интервала сред 70-те и 90-те години на XX век, освен това както у нас, по този начин и в чужбина. Емил Стойчев продължава да се радва на признанието на ценители и рецензия и в новия век. В креативния път на художника има нескончаем и работлив френски стадий - през последните три десетилетия живее и работи в Париж и в София.
„ Моите картини не са „ забавни “, те са напряко заковаващи вниманието “ – декларира в телевизионно изявление художникът в самобитния си жанр на ръба на сериозното, ироничното и автоироничното. И акцентира незабавно по-късно своята огромна самовзискателност: „ моето непрекъснато предпочитание постоянно е да стартира картината от там, където други биха спрели самодоволно. Аз, в случай че мога да отида и зад платното, бих отишъл. “ И постоянно го прави – рисува и на гърба на своите творби.
Изкуствоведът Иво Милев – изчерпателен откривател на творчеството му, акцентира: „ Емил Стойчев взе участие във всички значими преходи и обрати в образния език от втората половина на ХХ век. Той излага за пръв път през 1961 година на първата Младежка обща художествена галерия, а първата си независима галерия прави през 1965 г… Градски човек, Емил Стойчев стартира креативния си път с естествени и индустриални пейзажи, които са живописвани по този начин, че незабавно вършат усещане и то на критици с нюх към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов, Богомил Райнов…
…Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено интериорно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му. Картината се трансформира в смислово поле, а психологизмът е от извънредно значение. “
В творбите си актьорът кодира жестове и послания, които са сложни за разгадаване, предизвика интелектуална игра със фена. И като че ли не държи безусловно да бъде свестен. Но държи да е почтен в това, което прави:
„ Не мога да си разреша да излъжа себе си. Картината – това съм аз.
Това е моята най-съществена част от пребиваването ми на тая земя. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ