12 октомври – Ден на българската община
На 18 юни 1998 година в Благоевград III-то Общо заседание на Националното съдружие на общините в Република България взема решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община.
На тази дата през 1882 година в брой 117 на Държавен вестник е оповестен Закон за общините и градското ръководство.
Идеята за определяне и разрастване на локалното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на независимата българска страна, призната на 16 април 1879 година В глава 1, член 3 е записано: „ Територията административно се дели на окръжия, околии и общини “. През 1881 година е изработен първи опит за създаване на закон за общините, водени са диспути, само че той по този начин и не е бил признат, по тази причина 1882 година се приема за начало на законодателното одобряване на локалното самоуправление, а Законът за общините и за градското ръководство, одобрен с Указ № 697 на Княз Александър I Батенберг, се възприема като първия законодателен акт, който регламентира активността на общинските препоръки, кметовете и техните помощници.
Законът за общините и за градското ръководство преглежда общината като съществена административна единица в страната и употребява многозначителния израз „ членове на общината “, вместо възприетото десетилетия по-късно „ поданици на общината “.
По силата на този закон Кметът е бил представител на „ държавната власт “, само че в това време е бил и представител на ползите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески декрет. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Кметът е „ претрупан съ общинската полиция, както въ обитаемоте места, по този начин и на цялото пространство на общинската територия, на всички места гдето немя особени полицейски управляващи “. Той надзирава и се грижи: „ за сигурността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места “.
Днес отговорностите на кметовете са визирани в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкоз разнородни са били те и съгласно закона от 1882 година
Кметът е отговарял за:
„ пожарните команди и за нужните принадлежности за гасене на пожарите.за отстраняванието на всички хранилища, заводи и прочие, които са рискови за общественното здравие.за метенето и чистотата на улиците, а въ градовете още за тяхното поливание и осветлявание.за строението зданията според съ проекта на общината и закона за постройките, така както и за подпиранието или събарянието за сметка на притежателите зданията, които грозят.за арестуванието на здравите просяци и лудите, които са рискови за общественното успокоение, за нравствеността и за сами себе си. “
Кметът „ надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава разрешение за откривание кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и обществените домове. Той „ дава разрешение на артистите и свирачите “ и може да „ запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността “. Кметът „ назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски управляващи, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото успокоение чрезъ крясъци, викове и проч “, гласи Законът за общините и градското ръководство, признат през 1882 година
През 1991 година новата Конституция на Република България /чл. 1, алинея 2/ дефинира, че „ Република България е единна страна с локално самоуправление “, а член 136 дефинира общината, като „ съществена административно-териториална единица, в която се реализира локалното самоуправление„.
Европейската харта за локалното самоуправление е утвърдена със закон от българския парламент през 1995 година Година по-късно е утвърден и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на присъединяване в делата на локалната власт.
На своето съвещание на 6.10.2021 година Министерският съвет одобри Решение, с което афишира 12 октомври за Ден на българската община и локалното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), импортирано от министър-председателя.
На тази дата през 1882 година в брой 117 на Държавен вестник е оповестен Закон за общините и градското ръководство.
Идеята за определяне и разрастване на локалното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на независимата българска страна, призната на 16 април 1879 година В глава 1, член 3 е записано: „ Територията административно се дели на окръжия, околии и общини “. През 1881 година е изработен първи опит за създаване на закон за общините, водени са диспути, само че той по този начин и не е бил признат, по тази причина 1882 година се приема за начало на законодателното одобряване на локалното самоуправление, а Законът за общините и за градското ръководство, одобрен с Указ № 697 на Княз Александър I Батенберг, се възприема като първия законодателен акт, който регламентира активността на общинските препоръки, кметовете и техните помощници.
Законът за общините и за градското ръководство преглежда общината като съществена административна единица в страната и употребява многозначителния израз „ членове на общината “, вместо възприетото десетилетия по-късно „ поданици на общината “.
По силата на този закон Кметът е бил представител на „ държавната власт “, само че в това време е бил и представител на ползите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески декрет. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Кметът е „ претрупан съ общинската полиция, както въ обитаемоте места, по този начин и на цялото пространство на общинската територия, на всички места гдето немя особени полицейски управляващи “. Той надзирава и се грижи: „ за сигурността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места “.
Днес отговорностите на кметовете са визирани в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкоз разнородни са били те и съгласно закона от 1882 година
Кметът е отговарял за:
„ пожарните команди и за нужните принадлежности за гасене на пожарите.за отстраняванието на всички хранилища, заводи и прочие, които са рискови за общественното здравие.за метенето и чистотата на улиците, а въ градовете още за тяхното поливание и осветлявание.за строението зданията според съ проекта на общината и закона за постройките, така както и за подпиранието или събарянието за сметка на притежателите зданията, които грозят.за арестуванието на здравите просяци и лудите, които са рискови за общественното успокоение, за нравствеността и за сами себе си. “
Кметът „ надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава разрешение за откривание кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и обществените домове. Той „ дава разрешение на артистите и свирачите “ и може да „ запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността “. Кметът „ назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски управляващи, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото успокоение чрезъ крясъци, викове и проч “, гласи Законът за общините и градското ръководство, признат през 1882 година
През 1991 година новата Конституция на Република България /чл. 1, алинея 2/ дефинира, че „ Република България е единна страна с локално самоуправление “, а член 136 дефинира общината, като „ съществена административно-териториална единица, в която се реализира локалното самоуправление„.
Европейската харта за локалното самоуправление е утвърдена със закон от българския парламент през 1995 година Година по-късно е утвърден и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на присъединяване в делата на локалната власт.
На своето съвещание на 6.10.2021 година Министерският съвет одобри Решение, с което афишира 12 октомври за Ден на българската община и локалното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), импортирано от министър-председателя.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ