Разкази за Левски
На 18 юли обичайно означаваме рождения ден на една от най-емблематичните фигури в българската история: Васил Иванов Кунчев, прочут на всички ни като Васил Левски.
По мотив 180-тата годишнина от рождението на Апостола на свободата ви предлагаме фрагмент от художествения алманах с разкази " Искам да бъда свободен. Разкази за Левски ". Автор на книгата е журналистът Димитър Дишев (1935-2012), който посвещава близо 40 години от живота си на задълбочени проучвания на историческите извори, с цел да напише сборника.
Откъс от описа " Върви, българино! " на Димитър Дишев
Седеше на одъра, затрупан със сиво войнишко одеяло, а одърът беше стеснен и той се бе облегнал на стената зад него. Стаята беше дребна и в нея нямаше нищо друго с изключение на одъра и един недодялан дървен стол, на който куцият боец на обед и вечер слагаше чинията и двата резена самун. Насреща беше прозорецът, висок и стеснен, с четири отвесни стоманени пръчки. В двора на казармата през нощта светеше фенер и влизащата през прозореца светлина падаше върху седящия на одъра човек и на стената зад него. Непрекъснато се чуваше нормалната казармена гълчава, порти се отваряха и се затваряха със скърцане и със захлопване, удари на дърво върху дърво отекваха на фона на непрекъснато звучащите човешки гласове. Гласовете бяха питащи или съобщаващи нещо, само че най-често ядосани.
Стаичката беше на началника на караула, в нея беше седял той, когато не са го викали, с цел да му се карат за нещо началниците му, и даже си е поспивал на одъра в свободните минути. Влезе, погледна пандизчията с ненавист, взе си наргилето и някаква окачена на гвоздей дреха и си отиде. Имаше тип на човек, който желае да попита Аллах и Мохамед за какво се прави такова почитание, подобен ихтибар към един гяурин и царски душманин. Да не би да е султан или популярен везир на гяурите? И подобен да е, не почитание заслужава, а да го тикнат в най-дълбокото подземие на пандиза.
Седящият на одъра поклати глава, като си намерения, че за турците Димитър Общи беше бабаитът, тъй като той с оръжие в ръка беше управлявал обира на хазната на Арабаконак.
Него щяха да държат тук, в случай че не бяха научили, че е тръгнал да бяга от Тетевен, облечен в женски облекла. Такъв човек турците не можеха да почитат... ".
По мотив 180-тата годишнина от рождението на Апостола на свободата ви предлагаме фрагмент от художествения алманах с разкази " Искам да бъда свободен. Разкази за Левски ". Автор на книгата е журналистът Димитър Дишев (1935-2012), който посвещава близо 40 години от живота си на задълбочени проучвания на историческите извори, с цел да напише сборника.
Откъс от описа " Върви, българино! " на Димитър Дишев
Седеше на одъра, затрупан със сиво войнишко одеяло, а одърът беше стеснен и той се бе облегнал на стената зад него. Стаята беше дребна и в нея нямаше нищо друго с изключение на одъра и един недодялан дървен стол, на който куцият боец на обед и вечер слагаше чинията и двата резена самун. Насреща беше прозорецът, висок и стеснен, с четири отвесни стоманени пръчки. В двора на казармата през нощта светеше фенер и влизащата през прозореца светлина падаше върху седящия на одъра човек и на стената зад него. Непрекъснато се чуваше нормалната казармена гълчава, порти се отваряха и се затваряха със скърцане и със захлопване, удари на дърво върху дърво отекваха на фона на непрекъснато звучащите човешки гласове. Гласовете бяха питащи или съобщаващи нещо, само че най-често ядосани.
Стаичката беше на началника на караула, в нея беше седял той, когато не са го викали, с цел да му се карат за нещо началниците му, и даже си е поспивал на одъра в свободните минути. Влезе, погледна пандизчията с ненавист, взе си наргилето и някаква окачена на гвоздей дреха и си отиде. Имаше тип на човек, който желае да попита Аллах и Мохамед за какво се прави такова почитание, подобен ихтибар към един гяурин и царски душманин. Да не би да е султан или популярен везир на гяурите? И подобен да е, не почитание заслужава, а да го тикнат в най-дълбокото подземие на пандиза.
Седящият на одъра поклати глава, като си намерения, че за турците Димитър Общи беше бабаитът, тъй като той с оръжие в ръка беше управлявал обира на хазната на Арабаконак.
Него щяха да държат тук, в случай че не бяха научили, че е тръгнал да бяга от Тетевен, облечен в женски облекла. Такъв човек турците не можеха да почитат... ".
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ