Само в "ШОУ"! Потомката на Апостола: Играем си с живота на 7 млн. българи
На 18 юли се навършиха 181 години от рождението на Васил Левски. Той е един от идеолозите на българската национална гражданска война. Роден е в подбалканското градче Карлово, а делото на живота му е основаването на Вътрешната революционна организация. Легенди и исторически данни описват и до през днешния ден по какъв начин Апостола минава през всяко българско населено място, увлича най-будните българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет.
За тези и за още вълнуващи моменти от живота и делото на Васил Левски, си приказваме с Христина Богданова, която е негова потомка. Тя е праправнучката на Яна – най-голямата сестра на Левски, и е една от 28-те живи роднини на Апостола.
Христина Богданова е родена в София. Като дребна е прекарвала доста време при баба си в Троян. Завършила е емблематичната езикова гимназия в Ловеч с британски език. Дипломира се със компетентност „ Журналистика и всеобщи комуникации” в Американския университет в България, написа в. " ШОУ ".
- Помните ли какво беше първото чувство, което изпитахте, когато научихте, че сте потомка на този огромен българин Васил Левски?
- Разбира се. Едно огромно неспокойствие. Всичко стартира от един портрет в хола на стената – един от истинските портрети на Левски. Откакто се помня – тези магнетични очи, това тяло, постоянно са ме привличали – естествено, тогава като малко дете, което към момента нямаше концепцията за кой човек тъкмо става дума. Но аз имах щастието да имам дядо – той в действителност е брат на моя същински дядо, само че той е умрял още когато майка ми е била малко дете, а нейният чичо я отглежда съвсем като своя щерка, и по този начин той става мой дядо. Живеем в една кооперация, издигната от дядо Стефан, който е мъжът на Елена – най-малката щерка на Яна, която пък е моята прабаба. И няколко фамилии – от децата на Елена, живеехме в тази кооперация, събирахме се дружно.
- Колко време ви трябваше, с цел да осъзнаете кой в действителност е Апостола на свободата?
- Разбрах кой тъкмо е Левски някъде като ученичка. Малко по малко започнах да съзнавам, че това е един народен воин. Но, признавам си, същинското значение на Левски започнах да съзнавам към този момент като възрастен човек. И не преставам до ден-днешен да натрупвам усещания в тази посока.
- Какво значи сходно осъзнаване за вас като човек?
- От една страна, го одобрявам като благословия, тъй като не е моя заслугата, че във вените ми тече и неговата кръв. В този смисъл ориста е била безпределно великодушна към мен и фамилията ми. И, въпреки това, сходно схващане върви паралелно с една голяма отговорност, която аз нося. Не, това никога не ми тежи, в противен случай. Но и не мога да си показва, че мога да пребивавам живота си по различен метод, друг от това, което Левски изповядва като принцип и полезности. Ценности, които е потвърдил и с живота си.
- Успявате ли да поддържате връзка с останалите потомци на Васил Левски?
- Опитваме се да го вършим, като се събираме най-малко по един път в годината на родова среща. Не всички съумяват да дойдат, несъмнено, само че то е и въпрос на моментни условия, на каквито всички сме подвластни в живота си. Някои от нас към този момент и работят, и живеят в чужбина, други са в България, само че в разнообразни градове, а трети са по-възрастни, по тази причина има доста условия, които пречат да успеем да се съберем безусловно всички. Но пък през останалото време поддържаме връзка по телефона. Хубаво ни е, когато сме дружно. Има огромно неспокойствие.
- Какъв човек беше Левски? Може би това е въпросът, който би трябвало да си зададе всеки, който желае да разбере какво се крие оттатък героя, идеализиран в визиите?!
- Да, това е доста правилно. Винаги е най-хубаво, когато се опитваме да се докоснем до индивида. Васил Левски е имал шанса, сходно на своите братя и сестра му Яна, която е моя прапрабаба, да се родят в едно извънредно българско семейство. Тяхната майка баба Гина е била необикновено мощна, смела и работлива жена, научена на респект към индивида, към живота. Била е доста непримирима към несправедливото. А татко им – дядо Иван, също е бил един извънреден българин. За него през днешния ден доста малко се приказва за жалост. В чисто човешки проект е бил толкоз почтен и обективен, че хората постоянно са се допитвали до него, с цел да разрешат разнообразни разногласия, без значение какъв брой дребни са те. На този принцип той е отглеждал и децата си.
- От вас знам, че Левски е бил доста палаво и игриво дете…
- Да, тъкмо по този начин. И доста ученолюбив от напълно дребен. Негова братовчедка споделя, да вземем за пример, по какъв начин седмица преди да тръгне за първи път на учебно заведение, той напряко е горял от неспокойствие. Искам е доста да стартира да учи. Майка му и татко му са го завели на чаршията, с цел да му купят нови кондури, нови облекла. И когато потегля, татко му, който в този миг към този момент е бил болен, излиза, подпира се на портата и му споделя:
„ На добър час, сине и Бог да те пази!”
Малкият Васил потегля на първия си образователен ден, закичен със здравец, който му поставя баба Гина. И доста бързо дръпва с материала – и с четенето, и с писането, стартира да оказва помощ на учителя за тези възпитаници, които се оправят по-бавно. В фамилната митология пък се споделя, че когато Васил се е родил, се е родил в покривало, което съгласно локалното вярване значи, че това е един персонален човек. Предопределен да бъде огромен!
- Всъщност от момента, в който стартира своята революционна активност, Левски повече не стъпва в дома си, нали по този начин?
- Да, безусловно правилно. Той избира Отечеството с мисълта за най-близките си. Затова се и разделя с тях. Не прекрачва повече прага на бащиния си дом – от 1864 година до гибелта си. Но тъй като доста е обичал своите племенници, въобще децата, от време на време, когато е отсядал в хана на своя вуйчо Генчо, който е бил наоколо до бащината му къща, си е разрешавал да поседи няколко минутки, с цел да погледа играта им.
С майка си се е срещал или в други къщи, или в други градове
А последната им намира се състояла в Сопот. Баба Гина взима една от внучките си – София, с която сякаш отиват на посетители – с цел да не будят съмнение. Когато завършил своята работа, Левски взел племенницата си, поставил я на коленете си и я помолил да му изпее една ария. Тя му изпява ария, той я целува по челото и й споделя: „ Много хубаво пееш, Софке”, след което се изправя против майка си, разменят няколко думи, а тя е усещала от самото начало, че нещо следва да се случва. За миг тя се срутва, потичат сълзи от очите й, а самият Васил е безпределно сюрпризиран от реакцията й, тъй като не е привикнал да гледа по този начин майка си. Много сложен миг, тъй като майка му очевидно е предчувствала развоя на събитията.
- Как гледате на изказванията на някои откриватели през днешния ден, които свързват Васил Левски с масонството, допускайки, че той е отдаден като масон през 1861 година?
- На мен персонално не ми звучи правдиво. Васил Кунчев е бил извънредно набожен човек. Православен. И то не в смисъла на спазването на външните признаци на религията, а надълбоко уверен. И даже, и откакто захвърля расото, нагледно казано, когато се посвещава на революционната си активност, и този акт от 1864 година, когато си отрязва косите,
той до края на живота си продължава да съблюдава обетите на вярата
Защото Дякон – в смисъла на религия, си до гроб! Той си е изискал своето позволение от своя нравствен татко – който го е ръкоположил – отец Кирил Рилец – да му позволи да се откаже от дяконството, с цел да може да свърши това начинание, в което е вярвал, че е за положителното на България.
- Твърди се също, че Левски в действителност не е бил предаден от един човек, а е станал жертва на дълга верига от полицейски разкрития…
- Да… има и такива изказвания. Срещала съм ги и аз. Но по този начин или другояче няма достоверни данни, каквато и да е теорията. Няма 100%-ово удостоверение. За мен основна тематика е тази за измяната – само че като същина, не толкоз кой по какъв начин и кого предава. Защо в действителност се предаваме!
- Има ли нещо, което, макар многочислените мнения и изказвания досега, не се знае за Левски?
- Надали е останало такова измежду толкоз доста информация за него. Но аз, да вземем за пример, относително неотдавна научих, че той е бил измежду създателите на Българско книжовно сдружение, което по-късно се трансформира в Българска академия на науките. И за това не се знае, и не се приказва. А на мен ми го е казвала една дама от къщата-музей в Карлово. Също по този начин
Левски е имал невероятни потребности към знанието
Много рано е осъзнал, че посредством знанието – в случай че знаеш – имаш сили, потенциал, да случиш нещата! И е бил доста пореден в това да натрупа такива – не официални, несъмнено, в общоприетата скица на родното обучение.
За мен Левски е образец за достолепие. За това по какъв начин преминаваш почтено през живота. Как намираш смисъл и го следваш, без значение от цената. Не е концепцията просто да вършим нещо, а по-скоро какво влагаме в него и до какво сме подготвени да стигнем, когато идеята си заслужава. Той просто е един огромен учебник по великодушие и животолюбие.
- Не е ли необичайно това, че постоянно когато честваме негова годишнина, възприемайки го като народен идол, ставаме очевидци на това по какъв начин София е под плътна полицейска блокада?! Двете дейности са несъвместими, най-много по смисъл…
- Разбира се, че сходна картинка разсънва подобен въпрос. Но Слава Богу обсадата не е за Васил Левски, а за политическия ни хайлайф. Уви! Това е моментът, в който политическият ни хайлайф отделя публично от времето си, с цел да показва отношение… В интерес на истината, когато аз отидох следобяд на паметника, към този момент бяха поставени кордоните, самите служители на реда бяха доста доброжелателни, ориентираха хората от кое място да минат. Тази гала по традиция е непокътната за политическия хайлайф и просто… просто си е една безспорна проява! Ако в действителност има откровена респект към този човек, то по какъв начин се показва тя – не тъй като си отишъл да занесеш едно цвете или да произнесеш едно слово – почитта се показва в това като спазваш в всекидневието си правилата, които този човек е отстоявал и за които е починал! Говоря за чест, за почтеност и достолепие! Левски споделя: „ Играем си с живота на 7 млн. българи – би трябвало доста да се внимава!”
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ "
За тези и за още вълнуващи моменти от живота и делото на Васил Левски, си приказваме с Христина Богданова, която е негова потомка. Тя е праправнучката на Яна – най-голямата сестра на Левски, и е една от 28-те живи роднини на Апостола.
Христина Богданова е родена в София. Като дребна е прекарвала доста време при баба си в Троян. Завършила е емблематичната езикова гимназия в Ловеч с британски език. Дипломира се със компетентност „ Журналистика и всеобщи комуникации” в Американския университет в България, написа в. " ШОУ ".
- Помните ли какво беше първото чувство, което изпитахте, когато научихте, че сте потомка на този огромен българин Васил Левски?
- Разбира се. Едно огромно неспокойствие. Всичко стартира от един портрет в хола на стената – един от истинските портрети на Левски. Откакто се помня – тези магнетични очи, това тяло, постоянно са ме привличали – естествено, тогава като малко дете, което към момента нямаше концепцията за кой човек тъкмо става дума. Но аз имах щастието да имам дядо – той в действителност е брат на моя същински дядо, само че той е умрял още когато майка ми е била малко дете, а нейният чичо я отглежда съвсем като своя щерка, и по този начин той става мой дядо. Живеем в една кооперация, издигната от дядо Стефан, който е мъжът на Елена – най-малката щерка на Яна, която пък е моята прабаба. И няколко фамилии – от децата на Елена, живеехме в тази кооперация, събирахме се дружно.
- Колко време ви трябваше, с цел да осъзнаете кой в действителност е Апостола на свободата?
- Разбрах кой тъкмо е Левски някъде като ученичка. Малко по малко започнах да съзнавам, че това е един народен воин. Но, признавам си, същинското значение на Левски започнах да съзнавам към този момент като възрастен човек. И не преставам до ден-днешен да натрупвам усещания в тази посока.
- Какво значи сходно осъзнаване за вас като човек?
- От една страна, го одобрявам като благословия, тъй като не е моя заслугата, че във вените ми тече и неговата кръв. В този смисъл ориста е била безпределно великодушна към мен и фамилията ми. И, въпреки това, сходно схващане върви паралелно с една голяма отговорност, която аз нося. Не, това никога не ми тежи, в противен случай. Но и не мога да си показва, че мога да пребивавам живота си по различен метод, друг от това, което Левски изповядва като принцип и полезности. Ценности, които е потвърдил и с живота си.
- Успявате ли да поддържате връзка с останалите потомци на Васил Левски?
- Опитваме се да го вършим, като се събираме най-малко по един път в годината на родова среща. Не всички съумяват да дойдат, несъмнено, само че то е и въпрос на моментни условия, на каквито всички сме подвластни в живота си. Някои от нас към този момент и работят, и живеят в чужбина, други са в България, само че в разнообразни градове, а трети са по-възрастни, по тази причина има доста условия, които пречат да успеем да се съберем безусловно всички. Но пък през останалото време поддържаме връзка по телефона. Хубаво ни е, когато сме дружно. Има огромно неспокойствие.
- Какъв човек беше Левски? Може би това е въпросът, който би трябвало да си зададе всеки, който желае да разбере какво се крие оттатък героя, идеализиран в визиите?!
- Да, това е доста правилно. Винаги е най-хубаво, когато се опитваме да се докоснем до индивида. Васил Левски е имал шанса, сходно на своите братя и сестра му Яна, която е моя прапрабаба, да се родят в едно извънредно българско семейство. Тяхната майка баба Гина е била необикновено мощна, смела и работлива жена, научена на респект към индивида, към живота. Била е доста непримирима към несправедливото. А татко им – дядо Иван, също е бил един извънреден българин. За него през днешния ден доста малко се приказва за жалост. В чисто човешки проект е бил толкоз почтен и обективен, че хората постоянно са се допитвали до него, с цел да разрешат разнообразни разногласия, без значение какъв брой дребни са те. На този принцип той е отглеждал и децата си.
- От вас знам, че Левски е бил доста палаво и игриво дете…
- Да, тъкмо по този начин. И доста ученолюбив от напълно дребен. Негова братовчедка споделя, да вземем за пример, по какъв начин седмица преди да тръгне за първи път на учебно заведение, той напряко е горял от неспокойствие. Искам е доста да стартира да учи. Майка му и татко му са го завели на чаршията, с цел да му купят нови кондури, нови облекла. И когато потегля, татко му, който в този миг към този момент е бил болен, излиза, подпира се на портата и му споделя:
„ На добър час, сине и Бог да те пази!”
Малкият Васил потегля на първия си образователен ден, закичен със здравец, който му поставя баба Гина. И доста бързо дръпва с материала – и с четенето, и с писането, стартира да оказва помощ на учителя за тези възпитаници, които се оправят по-бавно. В фамилната митология пък се споделя, че когато Васил се е родил, се е родил в покривало, което съгласно локалното вярване значи, че това е един персонален човек. Предопределен да бъде огромен!
- Всъщност от момента, в който стартира своята революционна активност, Левски повече не стъпва в дома си, нали по този начин?
- Да, безусловно правилно. Той избира Отечеството с мисълта за най-близките си. Затова се и разделя с тях. Не прекрачва повече прага на бащиния си дом – от 1864 година до гибелта си. Но тъй като доста е обичал своите племенници, въобще децата, от време на време, когато е отсядал в хана на своя вуйчо Генчо, който е бил наоколо до бащината му къща, си е разрешавал да поседи няколко минутки, с цел да погледа играта им.
С майка си се е срещал или в други къщи, или в други градове
А последната им намира се състояла в Сопот. Баба Гина взима една от внучките си – София, с която сякаш отиват на посетители – с цел да не будят съмнение. Когато завършил своята работа, Левски взел племенницата си, поставил я на коленете си и я помолил да му изпее една ария. Тя му изпява ария, той я целува по челото и й споделя: „ Много хубаво пееш, Софке”, след което се изправя против майка си, разменят няколко думи, а тя е усещала от самото начало, че нещо следва да се случва. За миг тя се срутва, потичат сълзи от очите й, а самият Васил е безпределно сюрпризиран от реакцията й, тъй като не е привикнал да гледа по този начин майка си. Много сложен миг, тъй като майка му очевидно е предчувствала развоя на събитията.
- Как гледате на изказванията на някои откриватели през днешния ден, които свързват Васил Левски с масонството, допускайки, че той е отдаден като масон през 1861 година?
- На мен персонално не ми звучи правдиво. Васил Кунчев е бил извънредно набожен човек. Православен. И то не в смисъла на спазването на външните признаци на религията, а надълбоко уверен. И даже, и откакто захвърля расото, нагледно казано, когато се посвещава на революционната си активност, и този акт от 1864 година, когато си отрязва косите,
той до края на живота си продължава да съблюдава обетите на вярата
Защото Дякон – в смисъла на религия, си до гроб! Той си е изискал своето позволение от своя нравствен татко – който го е ръкоположил – отец Кирил Рилец – да му позволи да се откаже от дяконството, с цел да може да свърши това начинание, в което е вярвал, че е за положителното на България.
- Твърди се също, че Левски в действителност не е бил предаден от един човек, а е станал жертва на дълга верига от полицейски разкрития…
- Да… има и такива изказвания. Срещала съм ги и аз. Но по този начин или другояче няма достоверни данни, каквато и да е теорията. Няма 100%-ово удостоверение. За мен основна тематика е тази за измяната – само че като същина, не толкоз кой по какъв начин и кого предава. Защо в действителност се предаваме!
- Има ли нещо, което, макар многочислените мнения и изказвания досега, не се знае за Левски?
- Надали е останало такова измежду толкоз доста информация за него. Но аз, да вземем за пример, относително неотдавна научих, че той е бил измежду създателите на Българско книжовно сдружение, което по-късно се трансформира в Българска академия на науките. И за това не се знае, и не се приказва. А на мен ми го е казвала една дама от къщата-музей в Карлово. Също по този начин
Левски е имал невероятни потребности към знанието
Много рано е осъзнал, че посредством знанието – в случай че знаеш – имаш сили, потенциал, да случиш нещата! И е бил доста пореден в това да натрупа такива – не официални, несъмнено, в общоприетата скица на родното обучение.
За мен Левски е образец за достолепие. За това по какъв начин преминаваш почтено през живота. Как намираш смисъл и го следваш, без значение от цената. Не е концепцията просто да вършим нещо, а по-скоро какво влагаме в него и до какво сме подготвени да стигнем, когато идеята си заслужава. Той просто е един огромен учебник по великодушие и животолюбие.
- Не е ли необичайно това, че постоянно когато честваме негова годишнина, възприемайки го като народен идол, ставаме очевидци на това по какъв начин София е под плътна полицейска блокада?! Двете дейности са несъвместими, най-много по смисъл…
- Разбира се, че сходна картинка разсънва подобен въпрос. Но Слава Богу обсадата не е за Васил Левски, а за политическия ни хайлайф. Уви! Това е моментът, в който политическият ни хайлайф отделя публично от времето си, с цел да показва отношение… В интерес на истината, когато аз отидох следобяд на паметника, към този момент бяха поставени кордоните, самите служители на реда бяха доста доброжелателни, ориентираха хората от кое място да минат. Тази гала по традиция е непокътната за политическия хайлайф и просто… просто си е една безспорна проява! Ако в действителност има откровена респект към този човек, то по какъв начин се показва тя – не тъй като си отишъл да занесеш едно цвете или да произнесеш едно слово – почитта се показва в това като спазваш в всекидневието си правилата, които този човек е отстоявал и за които е починал! Говоря за чест, за почтеност и достолепие! Левски споделя: „ Играем си с живота на 7 млн. българи – би трябвало доста да се внимава!”
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ