18 януари 1985 г. Възродителният процес
На 18 януари 1985 година на среща на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия с първите секретари на окръжните партийни комитети е регистрирано, че досега са заменени имената на 310 000 български турци, и за първи път се приказва за „ Възродителен развой “.
На 10 декември 1984 година със заповед на вътрешния министър Димитър Стоянов се подрежда на окръжните ръководства на Министерство на вътрешните работи и на първите секретари на ОК на Българска комунистическа партия да приготвят преименуването на „ български жители от турски генезис във всички окръзи, където има такова население”. Кампанията стартира в края на декември 1984 година и приключва през февруари 1985 година Най-напред са заменени персоналните имена в Кърджалийски и Хасковски окръг, а след това и в Североизточна България, където възможните „ провокатори” били към този момент задържани или мобилизирани за военно образование. Повтаря се към този момент отработеният с помаците сюжет: селищата биват блокирани от силите на реда (милиция, войски на Министерство на вътрешните работи, гранични войски) и сплашвани със пукотевица във въздуха, вкарват се танкове и бронетранспортьори. Едновременно с това, партийният актив и административната машина работят на цялостни обороти: за извънредно късия интервал на акцията са заменени персоналните документи на над 800 000 души. Също като при помаците, не са забравени и имената на починалите родственици, а тук-там биват унищожени мюсюлманските гробища.
Още в самото начало на „ Възродителния процес” се стига до конфликти и жертви. Най-масови митинги се провеждат в Бенковски, Кърджали, Момчилград, село Груево (Момчилградско), Джебел, Крумовград и други, като на всички места са разпръснати с въоръжена мощ. В Ябланово (Котленско) локалните блокират пътищата към селото, което е завладяно след това с танкове. Сблъсъци има и в Търговищко и Шуменско. Броят на ранените остава неразбираем, както и на убитите: 7 етнически турци, съгласно взели участие в акцията „ възродители”, 24 единствено в Югоизточна България, съгласно сведения на Движение за права и свободи. Мнозина умират по-късно от нанесените им побои, хиляди са изпратени в лагери и затвори, цели фамилии са интернирани.
Вероятно за пръв път изразът „ възродителен процес” е публично употребен от секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия и предстоящ министър-председател Георги Атанасов в отчет, изнесен на заседание на партийно-държавния връх от 18 януари 1985 година Кампанията е забелязана като „ исторически акт, с който се заличава последният белег на турското иго върху снагата на нашия народ”, а самото преименуване е оруеловски наречено „ възобновяване на българските имена”. Същевременно се българизират последните две периодичен издания на турски, стопират се радиопредаванията на същия език, продължава премахването на турски топоними и така нататък Ако обаче преименуването на помаците от началото на 70-те е сполучливо прикрито от интернационалната общественост, „ възродителният процес” не остава без отзвук. Ситуацията изключително се усложнява от обстоятелството, че в тази ситуация съществува и прилежаща „ държава-майка”.
Втората половина на 80-те години е време на същинска дипломатическа и пропагандна война сред София и Анкара, въпреки и двустранните връзки да не се прекъсват. Двете страни не изпускат опция за заклеймяване на съседа на интернационалните конгреси като Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, Съвета на Европа, и пред съдружниците си от Варшавския контракт, надлежно от НАТО. Докато Турция подлага на критика бруталното нарушение на съществени човешки права в България, последната се базира на казуса с кюрдите, нашествието в Кипър, арменския геноцид и други
Все до 1989 година Живковото управление чака външнополитическата обстановка да се успокои, базирайки се на деликатната позиция на Турция към кюрдската опозиция. Но в борбата се включват и западните медии и правозащитни организации, които разгласяват потъпкването на правата на турското население в България. На всичкото от горната страна и Съветският съюз е запазен, изключително след подхванатата от Михаил Горбачов „ перестройка”. Отношенията с Турция не се възстановяват даже след подписването с тази цел на двустранен протокол в Белград (23 февруари 1988 г.). Нещо повече: изостря се и вътрешнополитическият подтекст, защото новопроизведените „ жители с възобновени имена” не одобряват тезата за българското си родословие. В интервала 1985-1989 година са разкрити десетки незаконни съпротивителни групи на етнически турци. Около 100 души са задържани като членове на тайната организация „ Дългата зима”, а по-късно – още 200 деятели на Турско националноосвободително придвижване в България.
Към началото на 1989 година българските партийно-държавни ръководители стартират да си дават сметка, че „ Възродителният процес” е изправен пред неуспех. Въпреки всички мероприятия, говоренето на турски език на публични места не стопира и даже става демонстративно, „ българите с възобновени имена” употребяват вместо тях рождените си, продължава носенето на нормалното мюсюлманско облекло и честването на религиозни празници и ритуали.
В края на 1989 година режимът на Тодор Живков пада.
На 10 декември 1984 година със заповед на вътрешния министър Димитър Стоянов се подрежда на окръжните ръководства на Министерство на вътрешните работи и на първите секретари на ОК на Българска комунистическа партия да приготвят преименуването на „ български жители от турски генезис във всички окръзи, където има такова население”. Кампанията стартира в края на декември 1984 година и приключва през февруари 1985 година Най-напред са заменени персоналните имена в Кърджалийски и Хасковски окръг, а след това и в Североизточна България, където възможните „ провокатори” били към този момент задържани или мобилизирани за военно образование. Повтаря се към този момент отработеният с помаците сюжет: селищата биват блокирани от силите на реда (милиция, войски на Министерство на вътрешните работи, гранични войски) и сплашвани със пукотевица във въздуха, вкарват се танкове и бронетранспортьори. Едновременно с това, партийният актив и административната машина работят на цялостни обороти: за извънредно късия интервал на акцията са заменени персоналните документи на над 800 000 души. Също като при помаците, не са забравени и имената на починалите родственици, а тук-там биват унищожени мюсюлманските гробища.
Още в самото начало на „ Възродителния процес” се стига до конфликти и жертви. Най-масови митинги се провеждат в Бенковски, Кърджали, Момчилград, село Груево (Момчилградско), Джебел, Крумовград и други, като на всички места са разпръснати с въоръжена мощ. В Ябланово (Котленско) локалните блокират пътищата към селото, което е завладяно след това с танкове. Сблъсъци има и в Търговищко и Шуменско. Броят на ранените остава неразбираем, както и на убитите: 7 етнически турци, съгласно взели участие в акцията „ възродители”, 24 единствено в Югоизточна България, съгласно сведения на Движение за права и свободи. Мнозина умират по-късно от нанесените им побои, хиляди са изпратени в лагери и затвори, цели фамилии са интернирани.
Вероятно за пръв път изразът „ възродителен процес” е публично употребен от секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия и предстоящ министър-председател Георги Атанасов в отчет, изнесен на заседание на партийно-държавния връх от 18 януари 1985 година Кампанията е забелязана като „ исторически акт, с който се заличава последният белег на турското иго върху снагата на нашия народ”, а самото преименуване е оруеловски наречено „ възобновяване на българските имена”. Същевременно се българизират последните две периодичен издания на турски, стопират се радиопредаванията на същия език, продължава премахването на турски топоними и така нататък Ако обаче преименуването на помаците от началото на 70-те е сполучливо прикрито от интернационалната общественост, „ възродителният процес” не остава без отзвук. Ситуацията изключително се усложнява от обстоятелството, че в тази ситуация съществува и прилежаща „ държава-майка”.
Втората половина на 80-те години е време на същинска дипломатическа и пропагандна война сред София и Анкара, въпреки и двустранните връзки да не се прекъсват. Двете страни не изпускат опция за заклеймяване на съседа на интернационалните конгреси като Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, Съвета на Европа, и пред съдружниците си от Варшавския контракт, надлежно от НАТО. Докато Турция подлага на критика бруталното нарушение на съществени човешки права в България, последната се базира на казуса с кюрдите, нашествието в Кипър, арменския геноцид и други
Все до 1989 година Живковото управление чака външнополитическата обстановка да се успокои, базирайки се на деликатната позиция на Турция към кюрдската опозиция. Но в борбата се включват и западните медии и правозащитни организации, които разгласяват потъпкването на правата на турското население в България. На всичкото от горната страна и Съветският съюз е запазен, изключително след подхванатата от Михаил Горбачов „ перестройка”. Отношенията с Турция не се възстановяват даже след подписването с тази цел на двустранен протокол в Белград (23 февруари 1988 г.). Нещо повече: изостря се и вътрешнополитическият подтекст, защото новопроизведените „ жители с възобновени имена” не одобряват тезата за българското си родословие. В интервала 1985-1989 година са разкрити десетки незаконни съпротивителни групи на етнически турци. Около 100 души са задържани като членове на тайната организация „ Дългата зима”, а по-късно – още 200 деятели на Турско националноосвободително придвижване в България.
Към началото на 1989 година българските партийно-държавни ръководители стартират да си дават сметка, че „ Възродителният процес” е изправен пред неуспех. Въпреки всички мероприятия, говоренето на турски език на публични места не стопира и даже става демонстративно, „ българите с възобновени имена” употребяват вместо тях рождените си, продължава носенето на нормалното мюсюлманско облекло и честването на религиозни празници и ритуали.
В края на 1989 година режимът на Тодор Живков пада.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ