На 18 януари 1977 г. млад мъж със светещи под

На 18 януари 1977 година млад мъж със светещи под шапката му руси коси влезнал в бижутерски магазин в Рим и извикал смразяващото: „ Никой да не мърда, това е грабеж! “Той бил с вдигната яка на палтото и с ръце в джобовете, внушаващи, че държи оръжие. Собственикът на магазина Бруно Табочини работил незабавно, нямал време да се замисля. В последната година бил обиран към този момент два пъти и нямало да разреши още веднъж да изпадне в ролята на жертва.

Табочини извадил револвера си и стрелял няколко пъти по заплашителния клиент. Куршумите покосили русия мъж пред ужасените погледи на двама негови другари, които станали очевидци на най-абсурдната гибел в историята футболната игра. Талантливият, млад и обичан от почитателите полузащитник на Лацио Лучано Ре Чекони паднал на земята, а на гърдите му зеели дупки.

“Ставай, Чеко, стига толкоз ”, раздрусал го невярващо неговият съотборник Пиетро Гедин, до последно надявал се, че цялата сцена е просто следващата майтапчийска прищявка на Лучано. Но раните били същински и пристигналите след няколко минути карабинери нямало по какъв начин да оказват помощ, а лекарите просто установили гибелта на 28-годишната футболна звезда.

Такъв бил стилът на трагично починалия Лучано Ре Чекони, такова било възприятието му за комизъм и не пропущал да го демонстрира. Малко преди съдбовния ден той желал да опитва шегата с обира в различен магазин, само че тогава не съумял да си откри съучастници. Ре Чекони, прочут като Русокосия ангел измежду последователите, израснал в градчето Нервиано наоколо до Милано.

Шегите му не се трансформирали и във всички тимове, в които е бил, те останали негова запазена марка. Случвало се да намаже обувките на съотборник с кравешки лайна, да се приземи на подготвителния терен с парашут, да скрие ключа от съблекалнята. През военната работа обогатил още повече арсенала си от майтапи, повлиян от грубия войнишки комизъм. В гения му обаче нямало и капка подозрение, въпреки че самият той се чудел какъв брой надалеч е стигнал в кариерата си. Първо играел в Про Патрия в трета дивизия и се налагало да работи в допълнение в локален автосервиз, с цел да изхранва себе си и околните си.

Стилът на игра на Ре Чекони не се отличавал с елегантност, той мъчно обработвал топката, рядко вкарвал голове и получавал много червени картони – само че качествата му спечелили интереса на Томазо Маестрели, тогавашния треньор на Фоджа. Маестрели желал да вкара в тима тоталния футбол на Аякс и му трябвал безрезервен футболист, който не се пести, не жали и противниците. Лучано Ре Чекони бил тъкмо подобен и ангелският му тип бил подвеждащ, тъй като на терена ставал истински демон, не спирал да тича през всичките 90 минути и всяко единоборство за него било на живот и гибел. Извън терена обаче си оставал все същият нехаен майтапчия. С Фоджа Ре Чекони съумял да завоюва промоция от Серия Б в Серия А под управлението на Маестрели.

Година по-късно наставникът бил назначен в Лацио, където бил посрещнат враждебно поради предишното си като състезател на Рома. На всичкото от горната страна, с Маестрели Лацио изпаднал в Серия Б, само че треньорът запазил поста си и съумял да върне „ орлите “ в елита още идващия сезон. Разбира се, упоритостите му не завършили до такава степен и той се заел да оформи състав, който да се бори за купата на Италия. Звъннал и на добре познатия си несклоняем халф Ре Чекони. „ Аз в Лацио? Оценявам шегата, тренер “, засмял се футболистът. Но Томазо не се шегувал. С Лучано Ре Чекони в тима, отборът на Лацио достигнал второто място, а през 1974 година за пръв път в историята си станал първенец. Наградата за Ре Чекони била повиквателна за националния тим. На върха на славата си обаче Томазо Маестрели получил тежка диагноза: рак на черния дроб.

Не съумял да приключи идващия сезон като треньор на пейката на Лацио, а футболистите му били сринати прочувствено. Ре Чекони също като че ли не бил същият на терена, бил равнодушен и безразличен. Маестрели се завърнал за още един къс интервал като треньор и избавил Лацио от изпадане, само че в края на 1976 година умрял. По същото време Лучано Ре Чекони бил контузен и изпаднал в меланхолия. Шегите му секнали, а единствената наслада било фамилията му – брачната половинка Чезарина и двете им деца. Във съдбовния 18 януари 1977 година докторът на Лацио зарадвал футболиста с новината, че към този момент е здрав и от идващия ден може да се включи в тренировките. Най-после Ре Чекони можел да се усмихне. Вечерта излязъл със съотборника си Пиетро Гедина и предприемача Джорджо Фратичоли да отпразнуват новината. Фратичоли помолил приятелите си да минат през бижутерския магазин, където той трябвало да извърши някаква поръчка.

Ре Чекони се усмихнал, споделил „ Няма проблем, ще отнеме единствено минута “ и влезнал наперено през вратата… 70-те години били сложен и кървясъл интервал в Италия, интервал на конфликти и престрелки. Червените бригади упражнявали гнет против полицията и служителите, десните воювали с левите, даже в Рим били чести случаите на грабежи и изстрели по улиците. Собственикът на магазина Бруно Табочини бил с опънати нерви, откакто към този момент два пъти бил предавал обирджии на полицията. Години по-късно следствие на сина на Ре Чекони – Стефано, и няколко публицисти заключило, че дори не било нужно Лучано да се провикне, че прави грабеж.

Табочини нямало по какъв начин да осъзнае, че това е опит за смешка. Съдът в последна сметка решил, че притежателят е стрелял при самозащита и го освободил. На погребението на Лучано Ре Чекони се стекли хиляди почитатели на Лацио, питащи се по какъв начин е допустимо любимецът им да бъде застигнат от толкоз нелепа гибел.