Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов | Ото фон БИСМАРК
На 18 януари 1871 година в Огледалната зала на Версайския замък е провъзгласено основаването на Германската империя. Пръв неин канцлер става княз Ото декор Бисмарк. По-малко от 9 години са нужни на Бисмарк, с цел да сплоти разпокъсаната от епохи Германия. Създадената с негови старания империя, той ръководи 19 години. Всичко, което прави Бисмарк, е дело надеждно. Неговата държавна система се отличава със непоклатимост, дарба за развиване и надеждна интернационална позиция. „ Не си стройте въздушни крепости, те най-лесно от всичко се издигат, само че най-тежко се унищожават. ”, споделя Бисмарк.
„ Железният канцлер ” се трансформира в негова купа. Твърд, хладнокръвен, човек с желязна воля и бездънен разум, през цялото си ръководство като министър-председател на Прусия и канцлер на Германия, той изобретателно гради този собствен облик. Дори проницателният Бенджамин Дизраели, след запознанството си с него е по този начин впечатлен, че възкликва: „ Бъдете деликатни с този човек! Той приказва това, което мисли! ”
Седем години след провъзгласяването на единната немска страна през 1871 година на картата на Европа се появява Третата българска страна. Председател на Берлинския конгрес от 1878 година е точно немският „ Железен канцлер “, който още веднъж изиграва основна роля в европейската политика, този път при основаването на новото Княжество България. Негови са и знаменателните думи, с които приключва речта си пред Райхстага на 5 декември 1876 година: „ След осъществените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя към този момент няма място в Европа “.
(Anton von Werner's Proclamation of the German Empire (18 January 1871), Bismarck-Museum in Friedrichsruh)
Политиката не е точна просвета, а изкуство.
Самата природа ми дефинира да стана посланик. Роден съм на 1-ви април.
Отношението на страната към учителите - това е държавна политика, която свидетелства или за силата на страната или за нейната уязвимост.
Стига единствено да поставиш Германия на седлото, тя сама ще препусне.
Приятелството сред мъжа и дамата доста отслабва с настъпването на нощта.
Животът ме научи да прощавам доста, само че още повече – да желая амнистия.
На дипломатически език " да се присъединиш кардинално " е просто вежлива форма на отвод.
Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.
Ако повторим една неистина три пъти, народът ще повярва.
Великите въпроси на времето не се вземат решение с речи и резолюции на болшинството, а с желязо и кръв!
Войната се води, с цел да не бъдем унижени или унищожени.
Всички ние сме народа, държавното управление – също.
Глупаците споделят, че се учат от личен опит, а аз избирам да се изучавам от опита на другите.
Otto von Bismarck (1815 ~ 1898), in uniform with Prussian helmet, 1871, by Franz von Lenbach
Глупостта е подарък божи, само че с него не би трябвало да се злоупотребява.
Дори победоносната война е зло, което би трябвало да бъде предотвратявано от мъдростта на народите.
За всяка задача би трябвало да дава отговор един и единствено един човек.
Законите са като кренвиршите – по-добре да не виждаш по какъв начин ги вършат.
Когато искаш да заблудиш целия свят – говори истината.
Не бъркайте флегматичността на Русия със уязвимост. Русите дълго запрягат, само че бързо идват.
Никога не замисляйте нищо срещу Русия, тъй като на всяка ваша ловкост, те ще отвърнат със своя непредсказуема нелепост.
Нито един контракт с Русия не коства даже хартията на която е написан. Не се надявайте, че един път възползвали се от слабостта на Русия вие ще получавате дивиденти постоянно, руснаците постоянно идват за своето. И като дойдат, не се надявайте подписаните от вас йезуитски споразумения да ви оправдаят. Затова с руснаците си коства да се играе или почтено, или изобщо да не се играе.
Българите са прусаците на Балканите. (след Сръбско-българската война през 1885 година)
Политиката е изкуство да се приспособяваш към събитията, и да извличаш изгода от всичко, дори и от това, което ти пречи и отвращава.
Поляците са поети в политиката, и политици в поезията.
Otto von Bismarck, 1871, by Franz von Lenbach
Правителството не трябва да е колебливо. Веднъж избрало пътя, то е длъжно да не се оглежда наляво, надясно, а да върви до дъно.
Русия е рискова с мизерията на своите потребности.
Свободата е лукс, който не всеки може да си разреши.
С джентълмена аз постоянно съм на половина благородник, с мошеника — на половина шарлатанин.
С един милион щика може да направиш всичко, с изключение на да седнеш на тях.
Силният постоянно е прав!
Сключвайте контракти с който желаете, разгръщайте каквито желаете войни, само че в никакъв случай не закачайте руснаците.
С неприятни закони и положителни служители е допустимо да се ръководи страната, само че в случай че служителите са неприятни няма да оказват помощ и най-хубавите закони.
Тежко на този общественик, който не се потруди да откри такова съображение за война, което и след войната ще запази своя смисъл.
Чиновниците – това са търтеи, пишещи закони, по които човек не би претърпял. Защо възнаграждението на министрите е непрекъснато и без значение от това, добре или неприятно живее популацията? Ако заплатата на бюрократите върви нагоре или надолу според от равнището на живот на народа, тогава тези простаци по-малко биха писали закони, а повече биха мислили.
Само истината, само че не цялата истина.
Otto von Bismarck, 1870, by Franz von Lenbach
Картини: Franz Von Lenbach (1836-1904), commons.wikimedia.org
