В Сливен откриват изложба „И будеше за бунт сърцата…”
На 18 октомври, от 17:00 часа, в централното предверие на Регионална библиотека „ Сава Доброплодни “-Сливен ще бъде открита документалната галерия „ И будеше за протест сърцата… ”, отдадена на 200г. от рождението на Добри Чинтулов – една от най-значимите фигури на Българското възобновление – заслужил преподавател, незабравим възпитател, извънреден родолюбец и патриот, изтъкнат държавник и герой за църковна самостоятелност, въодушевен метежен стихотворец.
В своята лирика Чинтулов става изразител на буйния и кипящ ентусиазъм на българския народ за независимост. Песните му се одобряват като признание, като вик за битка и разпалват бунтовните пориви на българите, а с откровения родолюбив възторг, с ярката героична романтика, с живата поетична изразност, с народно-литературния език и ритмичния стих те поставят и началото на нашата нова лирика.
Изложбата се провежда от Регионална библиотека „ Сава Доброплодни “ в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека „ Св.св.Кирил и Методий ”, Регионална библиотека „ Петко Рачов Славейков ” – Велико Търново, Държавен списък – Сливен и други Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина и на празника на Сливен – Димитровден.
В дванадесет табла и 10 витрини с доста фотоси, архивни и документални материали, периодически издания и книги, огромна част от които не са показвани в оригинал в Сливен, се наблюдават съществени стадии от живота и делото на Д.Чинтулов. Представено е родословието на бащиния му жанр, неговото семейство, годините на обучение, образованието му в Одеската Херсонска духовна семинария. С изложените материали се слага акцент и на престоя му в Одеса, където Чинтулов се среща и с творчеството на поетите Жуковски, Батюшков, Пушкин, Лермонтов, Хомяков, които стават кумири и учители в поетическото му занятие. Представени са и неговите съученици и другари – Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров, Сава Филаретов, отец Натанаил, Захари Княжевски – бъдещите огромни персони на Българското възобновление. В Одеса Чинтулов написва и първите си стихове, които се одобряват възторжено от всички българи. Интересни са показаните мемоари за този интервал от живота на поета. В изложбата могат да се видят и първите му оповестени стихове в „ Цариградски вестник “ и в книгите „ Разна любовна песнопойка “/Белград, 1858/, „ Цигулка с национални и любовни песни “/Браила, 1869/, „ Наука за песнотворство и стихотворство “/Одеса, 1871/ и други Голям интерес съставлява показаното в оригинал съчинение на Чинтулов „ Справедливо ли е мнението за преселването на душата “. В изложбата е включено и Свидетелството за довеждане докрай на Херсонската семинария. Голяма част от показаните архивни документи са предоставени от Историческия списък на НБ „ Св.св.Кирил и Методий “.
След завършването на семинарията, през 1850г. Чинтулов се завръща в България и се посвещава на учителска активност. Представени са истински документи от неговия персонален списък съхранявани в Националната библиотека „ Св.св.Кирил и Методий ”, сред които оферти на Сливенската община за назначение на Чинтулов за преподавател и основен преподавател на учебните заведения в Сливен за разнообразни интервали, контрактите му със Сливенската община, договор за учителстването му в Ямбол. Изложено е в оригинал и писмо на Георги Миркович до Чинтулов от 18 март 1861г., в което Миркович го моли да одобри поканата на Сливенска община и да се върне още веднъж преподавател в Сливен. Интерес съставляват и фотосите предоставени от Държавен списък – Сливен на Д.Чинтулов с възпитаници и учители от Сливенското централно учебно заведение от 1873г. и от Първия училищен събор извършен в гр.Пловдив/1870/
В изложбата се слага акцент и на присъединяване на Чинтулов в битката за църковна самостоятелност. Представен е в оригинал протокол на Сливенския епархийски съвет за избора на Чинтулов за представител на Първия църковно – национален събор в Цариград през 1871г., както и негови бележки по плана за Устав за ръководството на Българската екзархия /1871/. За посетителите на изложбата ще бъде любопитно да видят в оригинал и речта му при посрещането на Сливенския епископ Серафим в града /3 юни 1873г./ и стихотворението „ Двама другари “, което поетът написва за него. Изложен е и документ на Сливенския губернатор за активността на Чинтулов като член на Сливенския градски съвет незабавно след Освобождението на Сливен /5 януари – 17 април 1878г./.
Специално място в изложбата е отделено на книжовната, литературна и езиковедска активност на Чинтулов като са показани всички издания на неговата лирика, както издадените съвсем 100г. след неговата гибел „ Ръкописни учебници “. Представени са и трудовете на най-известните биографи на Чинтулов и на проучванията върху неговото творчество.
В изложбата е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са фотоси от честване на 100г., 120г. и 150г. от рождението на Чинтулов в Сливен, фотоси от поклонения и празнувания на патронния празник на Мъжката гимназия „ Добри Чинтулов “ – Сливен съхранявани във фондовете на Държавен списък –Сливен, Чинтулови листи издавани до 1946г. и други материали.
В изложбата са включени и два портрета на поета рисувани от художниците Стефан Петров/1943/ и Иван Савов 1972/ – благосъстоятелност на ПМГ-Сливен и на ХГ-Сливен. Любопитен акцент в изложбата са и нотните записи на негови песни хармонизирани от Мишо Тодоров съхранявани в ДА-Сливен.
На откриването на изложбата ще бъде показан и био-библиографският справочник „ Добри Чинтулов “ публикуван от Република България “Сава Доброплодни “, със съставители доктор Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова, Росица Иванова и теоретичен редактор проф.дин Иванка Янкова. Указателят обгръща интервала от 1849г. до м.юли 2022г. включително и показва 1619 изявления от и за Д.Чинтулов на български и непознати езици. Той е единственото библиографско издание, което в такава цялост отразява целия живот и многостранна активност на Чинтулов и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното придвижване и революционната битка като стихотворец и просветник. Указателят ще бъде скъпо пособие за откривателите за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, хрумвания и инициативи, на неговото творчество, което и през днешния ден вълнува с прелестните си облици и емоционалност и въодушевява с огромната обич към народа и родината.
Изложбата може да бъде посетена до 29.10.2022г. в това число.
В своята лирика Чинтулов става изразител на буйния и кипящ ентусиазъм на българския народ за независимост. Песните му се одобряват като признание, като вик за битка и разпалват бунтовните пориви на българите, а с откровения родолюбив възторг, с ярката героична романтика, с живата поетична изразност, с народно-литературния език и ритмичния стих те поставят и началото на нашата нова лирика.
Изложбата се провежда от Регионална библиотека „ Сава Доброплодни “ в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека „ Св.св.Кирил и Методий ”, Регионална библиотека „ Петко Рачов Славейков ” – Велико Търново, Държавен списък – Сливен и други Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина и на празника на Сливен – Димитровден.
В дванадесет табла и 10 витрини с доста фотоси, архивни и документални материали, периодически издания и книги, огромна част от които не са показвани в оригинал в Сливен, се наблюдават съществени стадии от живота и делото на Д.Чинтулов. Представено е родословието на бащиния му жанр, неговото семейство, годините на обучение, образованието му в Одеската Херсонска духовна семинария. С изложените материали се слага акцент и на престоя му в Одеса, където Чинтулов се среща и с творчеството на поетите Жуковски, Батюшков, Пушкин, Лермонтов, Хомяков, които стават кумири и учители в поетическото му занятие. Представени са и неговите съученици и другари – Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров, Сава Филаретов, отец Натанаил, Захари Княжевски – бъдещите огромни персони на Българското възобновление. В Одеса Чинтулов написва и първите си стихове, които се одобряват възторжено от всички българи. Интересни са показаните мемоари за този интервал от живота на поета. В изложбата могат да се видят и първите му оповестени стихове в „ Цариградски вестник “ и в книгите „ Разна любовна песнопойка “/Белград, 1858/, „ Цигулка с национални и любовни песни “/Браила, 1869/, „ Наука за песнотворство и стихотворство “/Одеса, 1871/ и други Голям интерес съставлява показаното в оригинал съчинение на Чинтулов „ Справедливо ли е мнението за преселването на душата “. В изложбата е включено и Свидетелството за довеждане докрай на Херсонската семинария. Голяма част от показаните архивни документи са предоставени от Историческия списък на НБ „ Св.св.Кирил и Методий “.
След завършването на семинарията, през 1850г. Чинтулов се завръща в България и се посвещава на учителска активност. Представени са истински документи от неговия персонален списък съхранявани в Националната библиотека „ Св.св.Кирил и Методий ”, сред които оферти на Сливенската община за назначение на Чинтулов за преподавател и основен преподавател на учебните заведения в Сливен за разнообразни интервали, контрактите му със Сливенската община, договор за учителстването му в Ямбол. Изложено е в оригинал и писмо на Георги Миркович до Чинтулов от 18 март 1861г., в което Миркович го моли да одобри поканата на Сливенска община и да се върне още веднъж преподавател в Сливен. Интерес съставляват и фотосите предоставени от Държавен списък – Сливен на Д.Чинтулов с възпитаници и учители от Сливенското централно учебно заведение от 1873г. и от Първия училищен събор извършен в гр.Пловдив/1870/
В изложбата се слага акцент и на присъединяване на Чинтулов в битката за църковна самостоятелност. Представен е в оригинал протокол на Сливенския епархийски съвет за избора на Чинтулов за представител на Първия църковно – национален събор в Цариград през 1871г., както и негови бележки по плана за Устав за ръководството на Българската екзархия /1871/. За посетителите на изложбата ще бъде любопитно да видят в оригинал и речта му при посрещането на Сливенския епископ Серафим в града /3 юни 1873г./ и стихотворението „ Двама другари “, което поетът написва за него. Изложен е и документ на Сливенския губернатор за активността на Чинтулов като член на Сливенския градски съвет незабавно след Освобождението на Сливен /5 януари – 17 април 1878г./.
Специално място в изложбата е отделено на книжовната, литературна и езиковедска активност на Чинтулов като са показани всички издания на неговата лирика, както издадените съвсем 100г. след неговата гибел „ Ръкописни учебници “. Представени са и трудовете на най-известните биографи на Чинтулов и на проучванията върху неговото творчество.
В изложбата е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са фотоси от честване на 100г., 120г. и 150г. от рождението на Чинтулов в Сливен, фотоси от поклонения и празнувания на патронния празник на Мъжката гимназия „ Добри Чинтулов “ – Сливен съхранявани във фондовете на Държавен списък –Сливен, Чинтулови листи издавани до 1946г. и други материали.
В изложбата са включени и два портрета на поета рисувани от художниците Стефан Петров/1943/ и Иван Савов 1972/ – благосъстоятелност на ПМГ-Сливен и на ХГ-Сливен. Любопитен акцент в изложбата са и нотните записи на негови песни хармонизирани от Мишо Тодоров съхранявани в ДА-Сливен.
На откриването на изложбата ще бъде показан и био-библиографският справочник „ Добри Чинтулов “ публикуван от Република България “Сава Доброплодни “, със съставители доктор Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова, Росица Иванова и теоретичен редактор проф.дин Иванка Янкова. Указателят обгръща интервала от 1849г. до м.юли 2022г. включително и показва 1619 изявления от и за Д.Чинтулов на български и непознати езици. Той е единственото библиографско издание, което в такава цялост отразява целия живот и многостранна активност на Чинтулов и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното придвижване и революционната битка като стихотворец и просветник. Указателят ще бъде скъпо пособие за откривателите за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, хрумвания и инициативи, на неговото творчество, което и през днешния ден вълнува с прелестните си облици и емоционалност и въодушевява с огромната обич към народа и родината.
Изложбата може да бъде посетена до 29.10.2022г. в това число.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ