Жълтото хлапе – „бащата“ на „жълтата“ преса
На 18 октомври 1896 година на страниците на американския вестник New York Journal се появява нов комикс воин – момче на 8-10 години в безформена жълта дреха на име Мики Дуган. Читателите незабавно го нарекли Жълтото хлапе (дете), откъдето произлиза и добре познатата ни идея за „ жълтата преса “.
Днес всички свързват това разбиране с медиите, които, с цел да реализиран триумф, прибягват до издание на сензационни материали, основани на спекулации и клюки. Разпространеното мнение, че определението „ жълто “ се свързва с цвета на хартията, на която се твърди, че се печатали сходни изявления, е погрешно.
За такива евтини парцали към този момент имало друго определение – булевардна преса, до момента в който „ жълтите “ издания имали доста респектиращо добро име.
Клепоухото хлапе на име Мики Дуган било проектирано и нарисувано от художника Ричард Аутколт.
Според замисъла на редакторите Жълтото дете представлявало най-бедната част от популацията – то носело чувал за брашно вместо облекла, защото не можело да си разреши друга дреха.
Освен това издателите решили да се съсредоточат тъкмо върху този чувал, като в началото единствено тази част от хлапето била цветна- в жълт цвят.
Жълтият Мики си правел смешки от комикс на комикс, осмивал богатите и и надути дами и бил в центъра на всички значими събития.
Редно е да се означи, че преди да се появят на страниците на New York Journal, комиксите с Жълтото хлапе били оповестени повече от година в различен нюйоркски вестник, New York World, от Джоузеф Пулицър.
Комиксите с хлапето станали извънредно известни в Ню Йорк: толкоз доста, че издателят на The New York Journal направил всичко, с цел да притегли художника Ричард Аутколт в своята издателска къща. Пулицър трябвало да търси нов художник, което довело до обстоятелството, че „ Жълтото хлапе “ съществувало на страниците на двете издания до 1898 година
Между изданията се разгоряла сериозна конкурентна битка, в която всеки се опитвал по всевъзможен метод да надмине противника по сензация, а нарисуваният персонаж ненадейно се оказал свързващото звено.
И единствено за няколко години след тази яростна престрелка с комикси, New York Journal и New York World си спечелили прозвището „ жълти вестници “ – поради цвета на станалия прочут комикс воин.
Първоначално вестниците били жълти единствено поради цветовете, а по-късно около тях зародило познатото ни разбиране „ жълта преса “ – поради непроверените сензации, които разгласили, както и „ звездните “ истории и крещящите заглавия.
