За пръв път на български език излиза романът „Кучешки години“
На 18 ноември, в границите на новата „ Бисерна поредност “ на издателство „ Колибри “, за пръв път на български език излиза романът „ Кучешки години “ от Нобеловия лауреат за литература Гюнтер Грас. Преводът е дело на Любомир Илиев.
„ Кучешки години “ (832 стр., цена: 40 лева, твърди корици) е третият – наред с „ Тенекиеният тъпан “ и „ Котка и мишка “ – разказ от именитата Данцигска трилогия на писателя. От излизането му през 1963 година са минали десетилетия, само че той не е изгубил нищо от притегателната си мощност. В него трима разказвачи се трансформират в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век, водят ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално произвеждане на птичи плашила, основани по човешки облик и сходство. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата освен съставлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани къси истории, мостри на висока поетичност и безпощадна ирония, само че е и величествен принос към денацификацията на Германия, което прави наложително наличието ѝ във всяка национална просвета.
В актуалното издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Гюнтер Грас (1927 – 2015) е роден в Данциг (днес Гданск, Полша). След края на Втората международна война учи каменоделство и статуя, а през 1949 – 1953 година следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. През 1956 година се открива в Париж, където остава до 1961 година Писателят развива дейна политическа активност, като ревниво поддържа Германската социалдемократическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 година се афишира в отбрана на смазаната от войските на Варшавския контракт Пражка пролет. През 1959 година Грас разгласява огромния си разказ „ Тенекиеният тъпан “, който му донася международна популярност и го трансформира в самобитен представител на поколението германци, израснали по времето на нацизма. Допълнителна популярност носят на писателя романите „ Местна анестезия “ (1969), „ Из дневника на един охлюв “ (1972), „ Калканът “ (1977), „ Плъхката “ (1986), „ Моето столетие “ (1999) иновелата „ Рачешката “ (2002), както и автобиографичната книга „ Да люспиш лука “ (2006). През 1999 година е почетен с Нобелова премия за литература.
„ Кучешки години “ (832 стр., цена: 40 лева, твърди корици) е третият – наред с „ Тенекиеният тъпан “ и „ Котка и мишка “ – разказ от именитата Данцигска трилогия на писателя. От излизането му през 1963 година са минали десетилетия, само че той не е изгубил нищо от притегателната си мощност. В него трима разказвачи се трансформират в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век, водят ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално произвеждане на птичи плашила, основани по човешки облик и сходство. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата освен съставлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани къси истории, мостри на висока поетичност и безпощадна ирония, само че е и величествен принос към денацификацията на Германия, което прави наложително наличието ѝ във всяка национална просвета.
В актуалното издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Гюнтер Грас (1927 – 2015) е роден в Данциг (днес Гданск, Полша). След края на Втората международна война учи каменоделство и статуя, а през 1949 – 1953 година следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. През 1956 година се открива в Париж, където остава до 1961 година Писателят развива дейна политическа активност, като ревниво поддържа Германската социалдемократическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 година се афишира в отбрана на смазаната от войските на Варшавския контракт Пражка пролет. През 1959 година Грас разгласява огромния си разказ „ Тенекиеният тъпан “, който му донася международна популярност и го трансформира в самобитен представител на поколението германци, израснали по времето на нацизма. Допълнителна популярност носят на писателя романите „ Местна анестезия “ (1969), „ Из дневника на един охлюв “ (1972), „ Калканът “ (1977), „ Плъхката “ (1986), „ Моето столетие “ (1999) иновелата „ Рачешката “ (2002), както и автобиографичната книга „ Да люспиш лука “ (2006). През 1999 година е почетен с Нобелова премия за литература.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ