Първата реч на първия свободен митинг: Стига диктатура, искаме свобода и демокрация
На 18 ноември 1989 година на площада пред " Св. Александър Невски " е първият свободен протест след 45 години комунистически режим. Първи приказва Петко Симеонов - социолог, отстъпник, член на Клуба за публичност и преустрояване, няколко дни по-късно основател на Съюз на демократичните сили. Речта, която той написа, е призната от управителния съвет на клуба за поддръжка на гласността и преустройството в България и е прочетена от името на Клуба. Тя става един от документите, които ще послужат за подготовката на учредителната декларация на Съюз на демократичните сили. " Произнесох я с огромно сърцетуптене ", споделя след години Петко Симеонов. " Дневник " я разгласява още веднъж през днешния ден на същата дата, 28 години по-късно.
© Omda.bg
Обявата за първия свободен протест
Граждани,
Отдавна сме разбрали, че обществото, което назоваваме " развъртян социализъм ", не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще унищожи живота на няколко генерации. На мястото на буржоазията пристигна една нова потисническа класа – класата на апаратчиците, класата на номенклатурните фрагменти.
Ние през днешния ден сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасяващ боязън измежду подчинените си, който предизвикваше подбив и позор измежду народа. Щастливи сме, че се откриха хора и институции, които смъкнаха от власт този деспот.
Но дано не се радваме прекомерно. Той си отиде, като ни остави тежки стопански, политически и нравствени проблеми. Страната е в рецесия. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, унищожената промишленост, нечистата природа. Той си отиде, само че системата остана. Остана на практика непокътната и господствуващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и сега държавната благосъстоятелност, тя владее средствата за всеобща информация, в нейни ръце е репресивният уред. Някъде там, в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се вземат решение нашето ежедневие и нашите бъднини.
Сред номенклатурата, несъмнено, има и свестни и честни хора. Хора експерти, тъй като и ръководството е специалност. Без тях страната не може. Тези хора са наши съдружници в битката за народна власт. Ние сме дружно.
Но в този момент става дума за господствуващата класа. Не е правилно, че е имало управителна роля на партията. Имаше груба персонална тирания на Тодор Живков. Не е правилно, че властта е национална. Властта е номенклатурна.
Видяхме ги що за облици са по малкия екран през вчерашния ден на сесията на Народното събрание, където малко на брой имаха моралното право да приказват, а от останалите нито един не откри куража да се покае. Гласуват пламенно и по едно и също време като на всеобщи гимнастически извършения, а някои излизаха и нахално се оливаха. Сякаш не виждат събудения народ, който с цялостно гърло вика: " Искаме доклад за всичко! Искаме плурализъм! "
© Omda.bg
Площад " Св. Александър Невски " на 18 ноември
Днешният наш протест беше разгласен още предходната събота – на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец беше даден правия път. Номенклатурата постоя пет дни като ударена, тя в действителност получи тежък удар, и хукна да провежда и тя протест. Той стана през вчерашния ден. Не беше неприятен.
Номенклатурата желае да си резервира привилегиите и властта, да я кара, както до момента, по тази причина когато разбра, че ние – самостоятелните сдружения, сме организирали протест, с който ще приветствуваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители.
Нека номенклатурата ляга.
Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов – общоприет секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет:
Другарю Младенов! Ние не желаеме привилегии и власт. Ние си желаеме правата. Искаме ги единствено с мирни и законни средства. Стига тирания на многострадалната ни земя!
Ние желаеме:
Първо: Българското законодателство да се приведе в сходство с интернационалните съглашения, които е подписала страната ни.
Второ: Да се обезпечи на дело незабавна и действителна независимост на словото, печата, сдруженията и събранията.
Трето: Да се проведат предварителни свободни избори. В тях да има опция да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничавания.
Четвърто: Властта в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание да бъде непрекъснат работен орган.
Пето: Да има цялостна независимост на стопанската самодейност: самостоятелна, групова или социална. Да се построи пазарно стопанство и трудово добитата благосъстоятелност да е неприкосновена.
Шесто: Държавна сигурност да се занимава единствено със сигурността на страната, а не редовно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо поделение.
Седмо: Да се организира без увъртания следствие на активността на Тодор Живков, неговото семейство и обграждане. Не желаем отплата. Отмъщението до положително не води. Искаме биографията му най-сетне да стане транспарантна и да спре изопачаването на историческите и делничните обстоятелства. Носят се клюки, че е вършел закононарушения. Вярно ли е това? Ако е правилно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички – дребни и огромни политици, днешни и утрешни. Обаче длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици. Не желаеме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго публично устройство, а не курбани.
Ние желаеме, другарю Младенов, да живеем в прилична страна. Ако Вие работите за нашите претенции, вие ще имате привилегията да се ползувате от нашата поддръжка и доверие.
Дойде денят да викнем намерено: желаеме чиста и свята република! Искаме независимост и народна власт!
Да живее България!
Всичко, което би трябвало да знаете за: 25 години без Стената (125)
© Omda.bg
Обявата за първия свободен протест
Граждани,
Отдавна сме разбрали, че обществото, което назоваваме " развъртян социализъм ", не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще унищожи живота на няколко генерации. На мястото на буржоазията пристигна една нова потисническа класа – класата на апаратчиците, класата на номенклатурните фрагменти.
Ние през днешния ден сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасяващ боязън измежду подчинените си, който предизвикваше подбив и позор измежду народа. Щастливи сме, че се откриха хора и институции, които смъкнаха от власт този деспот.
Но дано не се радваме прекомерно. Той си отиде, като ни остави тежки стопански, политически и нравствени проблеми. Страната е в рецесия. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, унищожената промишленост, нечистата природа. Той си отиде, само че системата остана. Остана на практика непокътната и господствуващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и сега държавната благосъстоятелност, тя владее средствата за всеобща информация, в нейни ръце е репресивният уред. Някъде там, в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се вземат решение нашето ежедневие и нашите бъднини.
Сред номенклатурата, несъмнено, има и свестни и честни хора. Хора експерти, тъй като и ръководството е специалност. Без тях страната не може. Тези хора са наши съдружници в битката за народна власт. Ние сме дружно.
Но в този момент става дума за господствуващата класа. Не е правилно, че е имало управителна роля на партията. Имаше груба персонална тирания на Тодор Живков. Не е правилно, че властта е национална. Властта е номенклатурна.
Видяхме ги що за облици са по малкия екран през вчерашния ден на сесията на Народното събрание, където малко на брой имаха моралното право да приказват, а от останалите нито един не откри куража да се покае. Гласуват пламенно и по едно и също време като на всеобщи гимнастически извършения, а някои излизаха и нахално се оливаха. Сякаш не виждат събудения народ, който с цялостно гърло вика: " Искаме доклад за всичко! Искаме плурализъм! "
© Omda.bg
Площад " Св. Александър Невски " на 18 ноември
Днешният наш протест беше разгласен още предходната събота – на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец беше даден правия път. Номенклатурата постоя пет дни като ударена, тя в действителност получи тежък удар, и хукна да провежда и тя протест. Той стана през вчерашния ден. Не беше неприятен.
Номенклатурата желае да си резервира привилегиите и властта, да я кара, както до момента, по тази причина когато разбра, че ние – самостоятелните сдружения, сме организирали протест, с който ще приветствуваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители.
Нека номенклатурата ляга.
Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов – общоприет секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет:
Другарю Младенов! Ние не желаеме привилегии и власт. Ние си желаеме правата. Искаме ги единствено с мирни и законни средства. Стига тирания на многострадалната ни земя!
Ние желаеме:
Първо: Българското законодателство да се приведе в сходство с интернационалните съглашения, които е подписала страната ни.
Второ: Да се обезпечи на дело незабавна и действителна независимост на словото, печата, сдруженията и събранията.
Трето: Да се проведат предварителни свободни избори. В тях да има опция да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничавания.
Четвърто: Властта в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание да бъде непрекъснат работен орган.
Пето: Да има цялостна независимост на стопанската самодейност: самостоятелна, групова или социална. Да се построи пазарно стопанство и трудово добитата благосъстоятелност да е неприкосновена.
Шесто: Държавна сигурност да се занимава единствено със сигурността на страната, а не редовно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо поделение.
Седмо: Да се организира без увъртания следствие на активността на Тодор Живков, неговото семейство и обграждане. Не желаем отплата. Отмъщението до положително не води. Искаме биографията му най-сетне да стане транспарантна и да спре изопачаването на историческите и делничните обстоятелства. Носят се клюки, че е вършел закононарушения. Вярно ли е това? Ако е правилно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички – дребни и огромни политици, днешни и утрешни. Обаче длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици. Не желаеме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго публично устройство, а не курбани.
Ние желаеме, другарю Младенов, да живеем в прилична страна. Ако Вие работите за нашите претенции, вие ще имате привилегията да се ползувате от нашата поддръжка и доверие.
Дойде денят да викнем намерено: желаеме чиста и свята република! Искаме независимост и народна власт!
Да живее България!
Всичко, което би трябвало да знаете за: 25 години без Стената (125)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ