На 18 ноември 1952 г. лейтенант Ройс Уилямс се намира

На 18 ноември 1952 година лейтенант Ройс Уилямс се намира на самолетоносача Орискани и чака позволение за политане. Времето не може да се счита за приятелско, само че задачата си е задача. Климатът по това време в Северна Корея е нападателно, а някъде от другата страна на Владивосток и руснаците изпитват същите усложнения. Уилямс има задача да направи своя военен въздушен патрул, с цел да пази самолетоносача. Мисията ще промени своя статут доста бързо и рутинният патрул ще прерасне в близка среща със 7 МиГ-15 изтребителя.

Уилямс ще влезе в борбата за живота си, а неговият Grumman F9F-5 Panther ще се оправи ослепително. Години по-късно Ройс ще споделя, че тази среща е изисквала от него да бъде идеален – една неточност можела да коства живота му. По негови думи, в този неравностоен пердах, Уилямс съумява да смъкна 4 от своите нападатели, само че откакто Съединени американски щати публично не желае да се намесва или даже да демонстрира военно наличие на авиация, Уилям дълго време пази своята популярност в загадка. Повече от четири десетилетия не споделя какво се е случило. Разкритието става едвам на 97-годишна възраст, когато към този момент е минал през три войни.

В същият ден на сражението, американецът получава сребърна звезда за храброст, само че няма публична гала, както и регистриране на този боен трофей. Американският конгрес даже се пробва да увеличи тази почит в орден за смелост, само че още веднъж, в случай че подобен бъде даден, разкритието на Съединени американски щати ще е реалност. Едва тази година през януари, Уилямс е поканен на публична гала, с цел да получи стоманен кръст от флотата.

Ройс Уилямс признава, че в никакъв случай не е имал упоритостта да става авиатор или даже да се бори във войни. Роден е през 1925 година в Южна Дакота и тогава е бил ефрейтор в армията на Минесота. След бомбардировките на Япония в Пърл Харбър през 1941 година е разумно да го видим в редиците на доброволците. Записвайки се във флотата, той лети на Grumman F6F Hellcats и по-късно пилотира F4U Corsair. Вторият аероплан се употребява за лов на подводници, въпреки и тогава да няма нито една сполучлива военна задача – подводници просто няма. След края на Втората Световна война не се чакат спорове и Ройс даже мислил да се пенсионира, когато избухва спора в Корея. По това време американци и руснаци към този момент тестват опциите на реактивните мотори и се пробват да реализират нови висоти в авиацията. Уилямс към този момент се образова на F9F-5 Panther и има знания за опциите на съветските изтребители.

Американското създание е и едно от първите, които могат да се употребяват на самолетоносач. Прототипът е относително лек, а силата на моторите Rolls-Royce са изцяло задоволителни, с цел да има безвредно политане и кацане. Първите поръчки са направени през 1949 година и с въвеждането им във въоръжение, американците са добавили нова задвижваща мощ Pratt & Whitney J48 с водна инжекция. Това действително е мотор на Rolls-Royce, създаван от Съединени американски щати по лиценз. Изтребителят има 20 мм оръдия и носи ракети и бомби за наземни ели. И до момента в който американските пантери остават в сянката на F-86 Sabre, пантерата прави повече от 78 хиляди бойни задачи над небето в Корея.

Единственият минус, както доста по-късно всички американски водачи ще споделят, е скоростта. Изтребителят мъчно може да доближи скорост от 1000 км/ч и против съветския МиГ-15 се вижда незабавно разликата. Вторият може бързо да форсира с към 160 км/ч повече и да прави американците за смях. Въоръжението също е проблем, тъй като руснаците са съумели да съберат три оръдия – две 27 мм на крилата и едно 37 мм на носа.

Единственият проблем е, че централното изисква доста време за промени и усъвършенствания, преди да стане годно за приложимост. Северна Корея получава хиляди съветски изтребители по време на война и до през днешния ден ги употребяват за тренировки. Повечето водачи са китайци и понякога идват и руснаци, които да оказват помощ в хода на войната. Руснаците летят от китайска база в Манджурия. В този миг самолетоносача Орискани се намира покрай руска територия и не един път има близки срещи, както и във въпросния ден.

Във въпросният ден стартира да вали и сняг върху самолетоносача, само че задачите вървят по проект. Пуснати са три самолета, от тях един се връща с механични проблеми, следван от второто крило. В този миг Уилямс е оставен да лети самичък. Атмосферните условия изискват да се изтигне на няколко хиляди метра височина, пробивайки облаците. Веднъж над проблематичното време, Уилямс вижда няколко нарушителя на въздушното пространство. Те летят на двойки и откакто го виждат, стартират нападателно втурване.

Преди началото на задачата, Уилямс си спомня, че е очаквал проблеми по време на тази задача, само че не и на среща с съветските изтребители. Неговото мнение е, че същите изтребители идват непосредствено от Владивосток. Руснаците бързат да покажат зъби и стрелят първи, с цел да подскажат, че ще има борба. Уилямс превключва на оръжия, пуска един надзорен откос и се приготвя за стълкновение. През цялото време не е оптимист, изключително откакто съветските самолети стават повече. Цялото стълкновение продължава към 35 минути в един от най-смъртоносните танци с цели 7 доброжелателя.

Технологичните качества на пантерата не могат да дадат преимущество и в случай че не е деликатен, руснаците няма да простят. От друга страна е ясно, че всяка съветска неточност би трябвало да се санкционира и инкасира. Първият му късмет идва още при започване на борбата, когато 4 мига се спускат с висока скорост към него, създадените изстрели го пропущат, а Уилямс бърза да се издигне и да се обърне зад групировката. Логичното се случва, руснаците го изпреварват и един от тях попада в мерника. Къси откоси съумяват да попаднат по тялото на един от изтребители, той стартира да пуши и да се спуска бързо към земната повърхнина.

Руснаците желаят да санкционират тази неточност и стартират гонене, Уилямс прави серия от съществени маневри, товарейки въздушната рамка на своя изтребител. Високата скорост на руснаците ги увлича и вместо да преследват пантерата, съумяват да я изпреварят, което още веднъж е позитив за Уилямс. Започва пукотевица по един от избързалите руски водачи, до момента в който другите бързат да се качат на още 500 метра височина над борбата. При опит на втория руснак да избяга, откосите засягат резервоара и небето се осветява от огнено кълбо.

Второто крило на сваления руснак е имал опция да се спусне и лети непосредствено към пантерата активирайки всички оръдия. Уилямс по-късно признава, че има някои точни изстрели, само че не остава задължен и също открива огън. Стрелбата е нападателна, само че руснакът стопира да стреля. Пантерата приключва огъня и вижда, че най-вероятно руснакът е мъртъв в своята кабина, откакто даже не се пробва да маневрира. Най-вероятно неговият аероплан се забива в океана.

Останалите руснаци са високо във въздуха и чакат верния миг да се спуснат. Последните три МиГ-а се спускат, пробвайки се да притиснат Уилямс. Един от всички МиГ-ове още веднъж не преценява скоростта и изпреварва американеца, подлагайки се на тепсия. Няколко откоса са задоволителни, само че части от МиГ-а стартират да летят към него, което го кара още веднъж да прави въздушни акробатики.

В този миг идва и втори американски водач на име Роуландс, който стреля толкоз нападателно, че скоро остава без боеприпаси. В основаната блъсканица, Уилямс си опитва шанса от разстояние и още един МиГ пуска своята пушеща следа. Мунициите са на изчерпване и към този момент не е допустимо да се довърши борбата. Осъзнали преимуществото си, съветските водачи се спускат и откриват огън. Лявото крило на Уилямс е ударено от 37 мм оръдие.

Самолетът губи надзор и принуждава американецът да се скрие още веднъж в бурята, като по този метод се избавя. Роуландс споделя, че е изгубил своя сътрудник в бурята и няма никаква визия дали даже може да стигне до самолетоносача. Единствено ледените води на океана ще откажат асът да катапултира. Уилямс даже не подозира, че това ще е последният път, когато руснаци ще се изправят против американци във въздушна борба.

Това не е била последната му мисъл, към този миг е форсирал машината си до краен лимит, с цел да може да стигне до самолетоносача. Никой не е получил сигнала му и вместо да бъде посрещнат като воин, той е обстрелван с другарски огън. По радиото е споделил, че ще кацне с към 320 км/ч, а не с позволените 150 км/ч. Екипажът не получава известието и обстановката се утежнява.

Въпреки неприятното посрещане, Уилямс съумява да се нарежда и по-късно излиза наяве, че самолетът му има към 263 дупки от патрони. Крилото е съвсем раздробено и е цяло знамение, че пантерата е издържала на целия напън. Механиците ще запишат, че този аероплан е развален оттатък степен на поправяне. Логичното е, че ще бъде изхвърлен във водата. Минават няколко десетилетия, преди да разбере, че в последният миг има промени и неговият военен приятел е ремонтиран и даже върнат във Виетнам на задача.

Уилямс признава, че е един от най-големите щастливци, тъй като постоянно имал 50% късмет да победи.

Историята не се популяризира, тъй като успеха против руски изтребители може да бъде мотив за война, затова нищо не се е случвало. Нещо повече, американците са подслушвали съветските честоти и тъкмо една такава информация още веднъж ще повдигне въпроси за сигурността на Съюз на съветските социалистически републики, засилвайки параноята и създавайки мотиви за ответен удар. Нарежданията са ясни – тайната би трябвало да се пази вечно.

Единствено Дуайт Айзенхауър ще чуе за този героизъм. Пристигайки в Южна Корея на 2 декември 1952 година е получил опция да се запознае с американските асове. Официално се твърди, че Уилямс е свалил 1 аероплан и втори остава под въпрос, нужни са няколко години, преди да се появят руските архиви и да покажат, че тъкмо той е бил въздушната гибел на руските МиГ-ове.