18 май 1944 г. За назидание Сталин депортира в Сибир кримските татари
На 18 май 1944 година по заповед на Сталин стартира депортацията на кримските татари.
Според постановлението на Държавния комисариат по защитата на Съюз на съветските социалистически републики от 1944 година, кримските татари и други етнически групи са били принудително депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните региони на Русия. Те са били упрекнати в колаборационизъм с фашистка Германия. Близо 32 000 души от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са мобилизирани, с цел да могат в идващите дни да бъдат изселени 185 000 кримски татари.
По данни на Националното придвижване на кримските татари, през първите 4 години от депортацията умират близо 90 хиляди души. През януари 1974 година Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики анулира възбраната за кримските татари, гърците, арменците и българите да се връщат в Крим.
Депортацията на кримските татари, почнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите закононарушения на руския режим, осъществени от него по време на Втората международна война. Над 20 години в Съюз на съветските социалистически републики напълно се отхвърля незаконният темперамент на тези дейности.
Макар още през 1967 година Съветският съюз да признава голословните обвинявания към всички кримски татари в съдействие с немците, те до самия провал на комунистическия тоталитаризъм по този начин и не получават правото да се върнат в историческата си татковина. Кримските татари са депортирани в отдалечени региони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в изискванията на комендантски режим, без правото на напредване даже за търсенето на изгубени при изселването фамилии.
Броят на „ специфичните преселници “ се попълня през 1945 година, когато към края на войната бойци и офицери, воювали против фашизма, също са оповестени за „ предатели “ и изпратени в заточение при своите фамилии. Тежките битови условия в специфичните поселения, които се усложняват от новия климат и инфекциозните болести, водят до смъртност при депортираните, която се усилва в действителност от неналичието на здравно обслужване.
След като през 1991 година Украйна разгласи самостоятелност, тя сподели състрадание към кримските татари, предоставяйки им опция да се върнат по родните си места. За задачата управляващите започнаха редица нормативни актове, с цел да улеснят процеса на връщането им, като главен акт е „ Ратификацията на Протокола към съглашението по въпросите, свързани с възобновяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите “.
Други значими документи са: държавната Програма за заселването и устройството на депортираните кримски татари и лица от други националности, призната през 2006 година със мощ до 2015 година ; Указът на президента на Украйна от 14.05.10 № 615 „ За спомагателните ограничения за устройването на кримските татари, другите лица, депортирани по народен симптом и техните наследници, които са се върнали или се връщат за непрекъснато живеене в Украйна “.
В момента в Крим са се върнали 266 хиляди татари. По разнообразни оценки, отвън Украйна живеят от 30 до 100 000 кримски татари.
Анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 година актуализира казуса с битката на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде извършен обичайния погребален протест в центъра на Симферопол.
