На 18 март почитаме един светец и 10 001 мъченици в Никомидия
На 18 март Църквата уважава св. Кирил, патриарх Йерусалимски, страдалец Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия.
Св. Кирил, патриарх Йерусалимски
Св. Кирил е роден към 315 година в Йерусалим или неговите покрайнини. След като прекарал част от живота си като аскет и подвижник, бил признат в клира и отдаден в началото в дяконски и презвитерски чин, а през 346 година тогавашният Йерусалимски свещеник Максим го избрал да приготвя оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените. Прилежното и плодотворно осъществяване на това свещеническо обвързване станало причина през 348-351 година, след гибелта на свещеник Максим, св. Кирил да бъде определен за негов правоприемник. Заради своята неотстъпчивост и ревнивост към чистотата на православната религия по време развихрилата се арианска разкол Йерусалимският светител бил свалян три пъти от епископската катедра. Св. Кирил се употребил с огромно почитание от цялата черква и взел ефективно присъединяване на II Вселенски събор (381 г.). Доживял до дълбока напреднала възраст и умрял през 386 година. Църковните отци и писатели го назовават " мъж със свят живот " и " бранител на апостолското обучение ".
Свети мъченици Трофим и Евкарпий
По времето, когато в Никомидия се повдигнало гонение против християните, всички изповедници на Христа били хващани и хвърляни в тюрма, а по-късно ги съдели, при което били подлагани на доста и разнообразни изтезания и на жестоки мъчения и тези, които оставали непоколебими в изповядването на Христа били наказвани със гибел. В това време светите мъченици Трофим и Евкарпий били известни във войската като едни от най-мъжествените и храбри воини, а заради това се оказали и едни от най-големите врагове на Христа. Те преследвали християните, хвърляли ги в тъмниците и като имали над тях цялостна власт, по свое убеждение подлагали някои на изтезания, а други оставяли да угаснат в тъмниците. Веднъж, когато отивали да задържат едни християни, те видели огромен огнен облак, който слизал от небето и с приближаването си към тях от ден на ден се сгъстявал. От облака излязъл глас, който им споделил:
– Защо вие по този начин настойчиво преследвате Моите раби? Не се заблуждавайте: никой не може да подчини на своята власт тези, които имат вяра в Мене, само че по-добре вие сами се присъединете към тях и тогава ще придобиете за себе си Небесното Царство.
Като видели това и чули думите, Трофим и Евкарпий – тези гневни и жестоки гонители на Христовите раби, паднали на земята, тъй като не можели нито да гледат към облака, нито да понесат излизащия от него мълниеносен глас, и лежешком на земята, си казвали един на различен:
– Наистина, популярен е Този Бог, Който ни се яви в този момент. Блажени ще бъдем, в случай че станем Негови раби.
И в този момент, когато със боязън говорели това, облакът се разделил, обхванал ги от двете им страни, и от него още веднъж се чул глас:
– Станете и се покайте и греховете ви ще бъдат простени!
Когато станали, те видели измежду облака да седи някакъв доста хубав мъж, блестящ с невероятна светлина, и огромно голям брой, което предстояло пред Него и Му служело. Поразени от невероятния Му тип, Трофим и Евкарпий в един глас извикали към Него:
– Приеми ни, тъй като неизразимо зли и огромни са нашите грехове! Няма различен Бог, с изключение на Тебе, Твореца и Единия истинен Бог, а ние към момента не сме се включили към Твоите раби!
След като споделили това, облакът незабавно се възнесъл на небето. А Трофим и Евкарпий още дълго време останали тук и плакали, а след това, откакто се помолили на Бога, се върнали и освободили всички, които били затворени в тъмниците. Снемайки оковите от тях, те изпращали всички, целувайки ги като братя и им се покланяли и по този начин всички пандизчии се върнали по своите домове.
Като разбрал за това, началникът на град Никомидия ужасно се разгневил на Трофим и Евкарпий. Той ги извикал при себе си и почнал да ги разпитва, с цел да разбере повода за тази тяхна смяна. Те в детайли му разказали за явилото им се привидение. Тогава началникът заповядал да ги повесят на дърво и да стържат ребрата им с стоманени зъбци, а по-късно да трият раните им с въжета от конски косми. Светите мъченици мъжествено понасяли мъченията и се молели, радостно благодарейки на Бога. С това те провокирали още по-яростен яд в началника на града и той заповядал да възпламенят огромен огън и да ги хвърлят в него. Когато кладата била запалена, светиите сами влезнали в огъня и прославяйки Бога, предали праведните си души в Неговите ръце. Такава била мъченическата кончина на светите мъченици Трофим и Евкарпий.
Източник: bg-patriarshia.bg, sv-atanasii-varna.org
