На 18 март 978 г. английският крал Едуард тръгва да

На 18 март 978 година британският крал Едуард потегля да посети мащехата си и младия си полубрат в Корфе, Дорсет. Но той даже не съумява да слезе от коня си. Неговата стопанка, една от най-могъщите англосаксонски кралици, скоро ще бъде запомнена само с убийството му.

Жената, която Едуард идва да посети, е Елфрида (Ælfthryth), британска благородница от Девън. Тя е от кралски генезис от страна на майка си, само че не е родена за кралица. Въпреки че няма оживяло нейно изображение, Елфрида е известна със своята хубост – тя е толкоз красива, че на младини притегля вниманието на Едгар, новия крал на Англия. Според по-късни разкази той изпраща приятеля си Етелволд да я посети, с цел да дефинира дали е почтена за него. Младият аристократ обаче се влюбва в дамата, споделя на краля, че тя „ е деформирана, грозна и непоносима “ и след това иска разрешение да се ожени за нея.

Новият брачен партньор на Елфрида е най-големият наследник на Ателстан – елдeрман от Източна Англия, който е най-могъщият аристократ в Англия и носи прякора „ Полукраля “. Тъстът на Елфрида е, както се показва един англосаксонски публицист, „ човек с такава власт, че се твърдеше, че поддържа царството и неговото ръководство със своите препоръки към краля “. Той ръководи регион с размерите на Нормандия – и това е чудесно пасва ба Елфрида.

Крал Едгар се съгласява да стане кръстник на първия наследник на Етелволд и Елфрида. Но защото до него стартират да стигат клюки за хубостта на дамата, той става недоверчив и взема решение да я види самичък. Единствените свидетелства за срещата им са написани повече от 100 години по-късно, само че в едно от тях се твърди, че Етелволд моли Елфрида да се облече в най-грозните си облекла, а тя му се е противопоставя и се появява в най-красивите.

Едгар и Елфрида скоро се влюбват. По-късно някои упрекват Едгар в убийството на своя противник – в една от версиите на историята той го пробожда с копие по време на лов. Най-вероятно обаче Етелволд почива от болест. Всеки случай, знаем сигурно, че Елфрида овдовява през 962 година и че две години по-късно си намира нов брачен партньор с по-висок статус.

Някои източници настояват, че Елфрида е коронясана скоро след брака си. Двамата й синове от Едгар – Едмънд (който умира млад) и Етелред – скоро са записани като „ законни “ синове на краля, с цел да ги разграничат от по-големия Едуард, който бе очебийно просто „ изработен от същия крал “. Елфрида също е наричана „ законната брачна половинка “ на краля (той има две предишни съпруги) и получава и зестра след сватбата си, която се изразява в редица имения.

Елфрида получава от брачна половинка си и невиждана политическа власт. Едгар носи прякора „ Мирния “ и царуването му е период на мир, което му разрешава да концентрира вниманието си върху манастирите, които са в окаяно положение след нападенията на викингите през 9 век.

През 973 година Едгар взема решение да бъде коронясан за повторно – в античния римски град Бат. По това време той към момента е млад мъж и се чака да живее още дълго. Но за жал и изненада е „ ненадейно изтръгнат от този свят “ на 8 юли 975 година – събитие, с което „ общността на цялото царство остава разклатенa “. Едгар съвсем несъмнено е възнамерявал оживелия му наследник от Елфрида – Етелред – да го наследи, само че тогава той е единствено на 7 години. По-големият му наследник, Едуард, който се радва на поддръжката на архиепископ Дънстан (враг на Елфрида), е на към 14 или 15 години. Въпреки напъните й, възрастта на Етелред играе срещу него и през март 976 година, съвсем година след гибелта на Едгар, Едуард е коронован като цар.

Независимо от виновността си, Елфрида и Етелред са главните бенефициенти от гибелта на Едуард. Докато някои от поддръжниците на Едуард се пробват да лансират дъщерята на Едгар от втората му жена на трона, множеството признават, че короната е на Етелред. Младият крал е коронясан на 14 април 979 година от неохотния архиепископ Дънстан. 11-годишният юноша се представя добре, като демонстрира „ увлекателни обноски, красива физиономия и елегантен външен тип “, само че на всички е ясно, че е прекомерно млад, с цел да ръководи.

Въпреки че не е имало публично регентство, е ясно кой към този момент ще държи властта зад трона.