Алексей Леонов е първият човек, излязъл в открития Космос
На 18 март 1965 година руският космонавт Алексей Леонов става първият човек "стъпил " в открития Космос. Той излиза през шлюза на галактическия транспортен съд "Восход 2 " в галактическото пространство, завързан със особено крепко въже. Престоят отвън кабината е 21 минути, а отвън шлюза в открития Космос - 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до пет метра.
Леонов е определен за член на първия отряд на космонавтите на Съюз на съветските социалистически републики през 1960 година. Той е летял в Космоса като член на екипажа на две задачи. Първата е точно с "Восход 2 " (18-19 март 1965 г.) взаимно с Павел Беляев като втори водач на кораба. По време на този полет Леонов прави първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос с дълготрайност 12 минути и 9 секунди (по други данни - 23 минути и 41 секунди). По време на излизането демонстрира извънредно геройство, изключително в изключителната обстановка, когато заради повреда надулият се галактически скафандър е пречел за безпрепятственото влизане на космонавта в галактическия транспортен съд. Леонов съумява да премине през шлюза едвам след изпускане на непотребното налягане (което не е в съгласие с командния център на Земята). Преди приземяването пък отхвърля автоматизираната система за ориентировка. Павел Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния мотор. Като резултат "Восход 2 " се приземява в неразчетен регион на 180 км северно от град Перм. В съобщениито на ТАСС това се назовава приземяване в "резервен регион ", който в действителност се явява глуха пермска тайга. Цели две нощи на космонавтите им се постанова да преживеят сами в дива гора при мощен мраз. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които са принудени да изсекат площадка за приземяване на вертолет.
На 3 юни 1965 година Едуард Уайт реализира второто (и първо за астронавт от САЩ) излизане на човек отвън борда на галактическия транспортен съд в открития Космос. Престоят отвън "Джемини 4 " е 22 минути, през които астронавтът се пробва да маневрира на разстояние от пет до 10 метра благодарение на особено създаден реактивен револвер. Поради щета в механизма за подаване на реактивна двигателна сила опитите са прекъснати след няколко минути.
Между 1969 и 1972 година дванадесет американски астронавти реализират лунни разходки по време на полетите на галактическите кораби "Аполо " с номера 11, 12, 14, 15, 16 и 17. Юджийн Сърнън е индивидът с най-продължителни лунни разходки - общото време на лунната повърхнина на астронавта е 24 часа и 11 минути.
На 5 август 1971 година Алфред Уордън става първият човек осъществил галактическа разходка от 38 минути, до момента в който командния модул на "Аполо 15 " е на невидимата страна на Луната.
Първата жена, която прави галактическа разходка е Светлана Савицка - на 25 юли 1984 година, от борда на галактическата станция "Салют-7 ". Излизането й в открития Космос е с дълготрайност 3 часа и 35 минути.
Най-продължителната галактическа разходка (еднократно излизане) - 8 часа и 56 минути, е осъществена на 11 март 2001 година от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на задача STS-102.
Излизанията в открития Космос са рискови по разнообразни аргументи. Основната е конфликт с галактически парчета. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята, е 7.7 км/секунда. Това е скорост почти 10 пъти по-висока от скоростта на патрон.
Друга заплаха идва от обстоятелството, че външните условия в Космоса се симулират по-трудно преди началото на задачата, макар че приблизителни симулации могат да се осъществят в уреди като хидро-лабораториите в подготвителния център "Гагарин " в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в Космоса не са рутинни интервенции точно поради техния риск.
Други вероятни проблеми включват обособяване на космонавта от кораба или продупчване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би предизвикало хипоксия и бърза гибел, в случай че космонавтът не се внесе бързо в херметизиран галактически транспортен съд.
Един космонавт е претърпявал продупчване на скафандъра. По време на задачата STS-37 дребна пръчка пробила ръкавицата на един от космонавтите (името му не е разкрито, само че е бил или Джери Рос или Джером Апт). Пробилият обект се задържал на място и не предизвикал осезаема дехерметизация и не е бил видян до благополучното прибиране на космонавтите в "Атлантис ".
Леонов е определен за член на първия отряд на космонавтите на Съюз на съветските социалистически републики през 1960 година. Той е летял в Космоса като член на екипажа на две задачи. Първата е точно с "Восход 2 " (18-19 март 1965 г.) взаимно с Павел Беляев като втори водач на кораба. По време на този полет Леонов прави първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос с дълготрайност 12 минути и 9 секунди (по други данни - 23 минути и 41 секунди). По време на излизането демонстрира извънредно геройство, изключително в изключителната обстановка, когато заради повреда надулият се галактически скафандър е пречел за безпрепятственото влизане на космонавта в галактическия транспортен съд. Леонов съумява да премине през шлюза едвам след изпускане на непотребното налягане (което не е в съгласие с командния център на Земята). Преди приземяването пък отхвърля автоматизираната система за ориентировка. Павел Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния мотор. Като резултат "Восход 2 " се приземява в неразчетен регион на 180 км северно от град Перм. В съобщениито на ТАСС това се назовава приземяване в "резервен регион ", който в действителност се явява глуха пермска тайга. Цели две нощи на космонавтите им се постанова да преживеят сами в дива гора при мощен мраз. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които са принудени да изсекат площадка за приземяване на вертолет.
На 3 юни 1965 година Едуард Уайт реализира второто (и първо за астронавт от САЩ) излизане на човек отвън борда на галактическия транспортен съд в открития Космос. Престоят отвън "Джемини 4 " е 22 минути, през които астронавтът се пробва да маневрира на разстояние от пет до 10 метра благодарение на особено създаден реактивен револвер. Поради щета в механизма за подаване на реактивна двигателна сила опитите са прекъснати след няколко минути.
Между 1969 и 1972 година дванадесет американски астронавти реализират лунни разходки по време на полетите на галактическите кораби "Аполо " с номера 11, 12, 14, 15, 16 и 17. Юджийн Сърнън е индивидът с най-продължителни лунни разходки - общото време на лунната повърхнина на астронавта е 24 часа и 11 минути.
На 5 август 1971 година Алфред Уордън става първият човек осъществил галактическа разходка от 38 минути, до момента в който командния модул на "Аполо 15 " е на невидимата страна на Луната.
Първата жена, която прави галактическа разходка е Светлана Савицка - на 25 юли 1984 година, от борда на галактическата станция "Салют-7 ". Излизането й в открития Космос е с дълготрайност 3 часа и 35 минути.
Най-продължителната галактическа разходка (еднократно излизане) - 8 часа и 56 минути, е осъществена на 11 март 2001 година от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на задача STS-102.
Излизанията в открития Космос са рискови по разнообразни аргументи. Основната е конфликт с галактически парчета. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята, е 7.7 км/секунда. Това е скорост почти 10 пъти по-висока от скоростта на патрон.
Друга заплаха идва от обстоятелството, че външните условия в Космоса се симулират по-трудно преди началото на задачата, макар че приблизителни симулации могат да се осъществят в уреди като хидро-лабораториите в подготвителния център "Гагарин " в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в Космоса не са рутинни интервенции точно поради техния риск.
Други вероятни проблеми включват обособяване на космонавта от кораба или продупчване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би предизвикало хипоксия и бърза гибел, в случай че космонавтът не се внесе бързо в херметизиран галактически транспортен съд.
Един космонавт е претърпявал продупчване на скафандъра. По време на задачата STS-37 дребна пръчка пробила ръкавицата на един от космонавтите (името му не е разкрито, само че е бил или Джери Рос или Джером Апт). Пробилият обект се задържал на място и не предизвикал осезаема дехерметизация и не е бил видян до благополучното прибиране на космонавтите в "Атлантис ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ