Тамплиери завинаги – част 1
На 18 март 1314 година в Париж, на остров Сиен по средата на Сена, били изгорени на клада двама души.
Единият е Жофроа Шарне – прецептор (управител) за региона Нормандия на Ордена на бедните рицари на Храма на Соломон. Другият е самият Велик магистър на Ордена – Жак дьо Моле.
Смята се, че по този начин завършва историята на една от най-тайнствените и загадъчни организации в международната история, чието малко наименование е Орденът на тамплиерите (от фр. „ тампл “ – храм).
С него са свързани голям брой митове и хипотези, където се смесват истини и полуистини, реалност и догатки. Затова най-хубавото, което може да създадем, разказвайки за тамплиерите, е да се придържаме към обстоятелствата.
Те гласят следното: учреден по време на кръстоносните походи през 1109 година в Йерусалим, Орденът на тамплиерите бързо се трансформира в най-могъщата организация в средновековна Европа. Той имал свои филиали (прецептории) във всички католически страни. След като биват изтласкани от Светите земи през 1291 година, тамплиерите напълно се трансферират в Европа и откриват резиденцията си в Париж. За малко време се трансформират от военна в най-вече финансова организация. Чрез хитроумни тълкувания на възбраната за лихварство, те устройват в Европа първите банки. Началото било поставено много простичко: преди тях преместването на пари от едно на друго място представлявало рисковано начинание. Разбойници и грабители кръстосвали пътищата. Да си спомним единствено славния Робин Худ… За нас той е прочут, с помощта на легендите и романите на Уолтър Скот – само че надали по този начин считали богатите търговци, които оставали без парички след срещите си с такива борци за обществена правдивост.
Тамплиерите измислят простичка скица, която разрешила елегантно да се заобикалят сходни опасности. Тя се състояла в следното.
Когато един търговец от града А желал да изпрати крупна сума на колегата си от град Б, до тогава нормално наемал въоръжена защита, която придружавала торбата, чувала или сандъка с жълтиците. Това, несъмнено, коствало скъпо. Пък и нямало никаква гаранция, че самите „ охранители “ не ще се полакомят за парите, които пренасяли. Ами, да – нали до ден-днешен, когато бъде ограбена кола, пренасяща „ инкасо “, първото съмнение неизбежно пада върху водача и охраната…
Тамплиерите обаче предложили следната услуга: против скромна комисионна (примерно, 5 жълтици на всеки 100) те подсигурили, че парите ще бъдат занесени несъмнено и в период. Разбира се, никакви пари не били пренасяни – просто тамплиерите от града А вземали торбата със златото и изпращали на „ сътрудниците “ си от Б писмо, с което съобщавали, че сумата би трябвало да бъде платена на съответното лице от тамошните ресурси на Ордена. Днес този документ се назовава „ платежно разпореждане “. Така било положено началото на банковото дело в Европа…
Орденът на тамплиерите ставал все по-могъщ и авторитетен.
Ала френският крал Филип ІV нямал желание да дели властта с никого – и на 13 октомври 1307 година, петък, всички тамплиери били задържани, а имуществата на Ордена – иззети. Мнозина считат, че суеверието за злополучния ден „ петък, 13-ти “ води началото си точно от тази историческа дата.
Филип ІV употребявал въздействието си върху папа Климент V – и същото станало в цяла Западна Европа. Тамплиерите били хвърляни в тъмници, подложени на жестоки разпити, някои били изгорени на клади. Малцина от тях се избавили, като избягали в Шотландия, където крал Робърт Брус имал потребност от такива опитни воини в битката си против Англия. Орденът бил разрушен на всички места.
Това, в общи линии, са главните събития от неговата история.
Но един от най-любопитните обстоятелства е, че съществува една страна, където Орденът на тамплиерите не е преставал да съществува, и то до ден-днешен – с дребна пауза през ХІХ-ти до началото на ХХ-ти век.
Тази страна е Португалия.
