На 18 км от жълтите павета в София, скрит в

На 18 км от жълтите павета в София, прикрит в горичка край началото на „ подбалканския “ път Е871, се намира дребен манастир, който крие огромни секрети. Очевидци настояват, че са виждали Свети Георги да язди на бял кон в покрайнините на обителта. Свидетели стават цяла група хора от преминаващ рейс. Край олтара в църквата му се издига камък, който пораства. През 2002 година локалният духовник, отец Антим, го мери и записва 204 см. Преди две години скалата, стърчаща от земята под огромен надолнище, е с височина малко над 210 см. И до през днешния ден камъкът продължава да пораства. Около Горнобогровският манастир “Св. Георги Победоносец ” витаят голям брой мистерии.

Още в древността на мястото е съществувало римско светилище, а наоколо имало римска баня, издигната върху термален извор.

Местните описват, че в края на 12-ти, началото на 13-век, рицари кръстоносци, завръщащи се от Светите земи, донесли със себе си невероятен камък. Височината му била по-малко от метър. Подобен има и в храма в близкото село Яна, само че е по-малък. И двата са изсечени от пясъчник, а в тях са издълбани на 4 реда кръстове в символ на респект към четиримата Евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. „ Това значи, че камъните са Йерусалимски “, изяснява отец Антим.

В края на 19-ти век, върху мястото където е сложена скалата, е издигната дребната черква „ Св. Георги “. Камъкът остава вътре в нея до олтара, по експлицитното предпочитание на чорбаждията, дарил парите – Цвятко Дунев. Богровецът твърдял, че това му се е присънило.

„ Имаше една баба, която разказваше, че като млада е поглеждала през прозорчето, в помещението където е Светия трон (олтара) и тогава камъкът е бил на височината на масата, малко над метър – два пъти по-нисък от в този момент. Бил е и доста по-тесен. През годините доста локални, които зървали скалата в стаичката зад иконостаса, до която достъп имат единствено кръстени мъже, се дивели: „ Тоя камик не беше ли по-малък “, описват в манастира.

През годините там са ходили доста експерти от Българска академия на науките, от Природонаучния музей и други специалисти, само че никой не е съумял да даде изрично пояснение за каменния феномен. Един от методите да се сбъдне желанието е да се преспи край олтара в църквата. Може там да се остави и предмет или дреха на болния човек, за който се търси излекуване.

И за друго знамение описват локалните хора. На една от послушниците в манастира ѝ се присънила Богородица. Божията майка показала няколко места в двора на обителта, където има вода с лековити свойства.

Днес тук има чешма с течаща вода, която съдържа соли, които оказват помощ на бъбреците, при кожни обриви и други болежки. Живителната течност има чудноват горчиво-солен усет, само че е приятна за пиянство. След като била изследвана, се открило, че водата е с еднакъв химичен състав с тази от библейското Мъртво море.

В двора на манастира се намира монумент на починалите във войните български воини. В Горни Богров още помнят по какъв начин през 1944 година селото праща 103-ма бойци на фронта. Вечерта преди да потеглят мъжете идват в манастира, с цел да възпламенят свещ. Всички се завръщат живи от бойните полета.

И други чудеса стават в обителта. При освещавнето на обновената черква преди няколко години с рейс пристигнали вярващи от кв. Обеля, в другия завършек на София. Дошли и още със слизането почнали да разказват по какъв начин са видели Свети Георги на бял кон от рейса. Възрастни хора от селото също разправят, че светецът-воин неведнъж е забелязван да язди в покрайнините на манастира.