Проф. д-р Нако Стефанов: Срещата на Г-20 - оптимизъм или разочарование?
На 18 и 19 ноември т.г. столицата на Бразилия е хазаин на деветнадесетата среща на върха на страните от Г-20. Форумът в Рио де Жанейро е под председателството на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва и е под мотото „ Изграждане на обективен свят и устойчива планета “.
„ Най-важното по време на тази среща ще бъде да се запазят такива основни институции като Организация на обединените нации и „ площадки ” за диалози и полемики като Г-20 ” – разяснява в специфичното си изявление за Китайската медийна група известният български професор, доктор на философските науки и история Нако Стефанов, който преглежда няколко вероятни разновидността като резултат от форума на върха.
В. Проф. Стефанов, дано да се върнем малко обратно, припомнете апелирам първичните стъпки и главните цели на групата на Г-20, още при нейното основаване? Защото това има значение в еволюцията и бъдещото развиване на връзките вътре, както и за срещите сред страните-членки, в това число и актуалната.
О. Г-20 е междуправителствен конгрес, включващ Европейския съюз, Африканския съюз-блок от 55 африкански страни, и 19 суверенни страни. Това са Бразилия, Аржентина, Австралия, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Обединеното Кралство, Република Корея, Русия, Саудитска Арабия, Турция, Франция, ЮАР и Япония. Г-20 води началото си от срещата на върха на Г-7 (7-те най-развити буржоазен държави) в Кьолн през юни 1999 година Групата публично е основана на срещата на финансовите министри на Г-7 на 26 септември 1999 година Тази първа намира се организира на 15-16 декември 1999 година в Берлин. Формулировката на задачите на форума е разглеждането на съществени въпроси, свързани с световната стопанска система, като интернационалната финансова непоклатимост, изменението на климата и устойчивото развиване.
В. И каква е обстановката през днешния ден? Ако може да ни дадете и някои съответни данни?
О. Г-20 през днешния ден се състои от най-големите стопански системи в света, в това число индустриализирани и разрастващи се страни. На тях се падат към 80% от брутния международен артикул, 75% от интернационалната търговия, 2/3 от международното население и 60% от земната суша.
В. В средата на ноември страните-членки на Г-20 се събират за 19-и път, в столицата на ротационния ръководител на форума – Бразилия? Какво можем да чакаме? Кои от международните водачи се чака да участват? И бихте ли ни споделили повече за някои от по-характерните и разнообразни позиции на някои държави-членки, които се чака да бъдат изразени?
О. Като предписание в срещата на Г-20 през ноември 2024 година ще вземат участие съответните висши ръководители на съответните страни. Предвижда се от страна на КНР да участва Си Дзинпин. Руският президент Владимир Путин е отказал да бъде на срещата заради това, че Бразилия е утвърдила така наречен Римски статут. Същият е интернационален контракт, който открива в подписалите страни юрисдикцията на Международния углавен съд, от време на време неправилно именуван Хагски арбитражен съд. Освен всичко друго, статутът дефинира функционалностите и структурата на съда, както и категориите закононарушения, които той има пълномощия да преглежда. Към 2023 година има 137 страни измежду подписалите го, само че единствено 123 страни са утвърдили контракта. Руската федерация е отказала да ратифицира Римския статут като декларира, че МНС е политически зает и не е изцяло самостоятелна правосъдна институция.
На срещата в Рио де Жанейро са поканени също като обособени страни Ангола, Боливия, Ватикана, Виетнам, Египет, Испания, Катар, Колумбия, Малайзия, Мозамбик, Нигерия, Норвегия, Обединените арабски емирати, Парагвай, Португалия, Сингапур, Танзания, Уругвай и Чили.
Като предварителна подготовка по отношение на „ Г-20 2024 “ се организираха няколко срещи, обсъждащи тематиките, какво следва да се дискутира на идната среща на върха. По време на двудневна среща в Рио де Жанейро на 31.1-1.2.т.г. сред външните министри на Г-20, препоръчана от Бразилия, приемащата страна издигна девиза на бъдещата среща Г-20 -2024 “- „ Изграждане на обективен свят и устойчива планета “. А като съществени цели на дневния ред са сложени:
• Социално включване и битка с глада;
• Енергиен преход и стабилно развиване в неговите обществени, стопански и екологични аспекти;
• Реформа на институциите за световно ръководство.
По време на срещата на външните министри групата на 20-те се съгласява да упорства за преразглеждане действието на Организацията на обединените нации(ООН), на Световната комерсиална организация(СТО) и на многостранните кредитори. Реформата на международните институции е дълготраен апел на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва. Сред препоръчаните за Организация на обединените нации промени са апелите на Г-20 за промяна на Съвета за сигурност с уголемен състав, който да усъвършенства представителството на едва показаните и непредставените райони и групи. Настоява се също по този начин за по-представителен Секретариат на Организация на обединените нации с бистрота, заслужено географско систематизиране и баланс сред половете.
Г-20 вижда СТО като „ незаменима институция “, която е добре функционираща система за споразумяване на търговски разногласия. Наред с това се приканва за политики, които дават опция за търговия и вложения като мотор на растежа и просперитета.
Реформата на интернационалната финансова архитектура допуска от една страна да се упорства за повече финансиране за разрастващите се страни, с цел да могат последните да се борят с бедността и да се оправят с световните провокации, в това число изменението на климата, само че от друга се приканва за усилване на представителството и гласа на разрастващите се страни в процеса на вземането на решения.
Наред с това в границите на полемиките сред външните министри пораждат различия, свързани на първо място с приложението на Бразилия за ролята, която да поеме Г-20 за разрешаване на актуалните интернационалните рецесии. В случая се концентрира върху споровете в Украйна и Газа. По този мотив от страна на Министерство на външните работи на Руската федерация, още преди срещата е декларирано, че включването в дневния ред на Г-20 по самодейност на Запада на непрофилни въпроси, като този, обвързван с Украйна, е недопустимо и разрушително.
Но още в самото начало на срещата бразилският външен министър Мауру Виейра отбелязва, че би трябвало да се обърне особено внимание на спора в Украйна и палестинския въпрос.При това той акцентира, че Бразилия не приема разрешаването на съществуващи проблеми благодарение на военни средства. И макар, че Г-20 е основана за да разисква стопански и финансови проблеми организацията може да изиграе значима роля за това да се седне на масата на договарянията.
Интересна позиция в това отношение заема Съединени американски щати. Държавният секретар Антъни Блинкън, още на предварителна среща с бразилския президент Лула да Силва, показва мнението, че - „...що се отнася до украинския спор американската страна не вижда условия за дипломация ”!
Още по-сложна е обстановката по отношение на палестинския проблем, защото откакто Лула да Силва в свое изявление съпоставя дейностите на Израел с хитлеристкия Холокост, той е разгласен от държавното управление на Нетаняху за „ личност нон грата “.
На съвещание, извършено на 25 юли т.г. сред финансовите министри и шефовете на централните банки по отношение на подготовката на „ Г-20- 2024 “ дневният ред на идната среща на върха се концентрира върху към този момент показаните нагоре стопански и финансови проблеми. В документ от три страници в детайли се разказват промените, за които страните се договорили по три разнообразни посоки: Организация на обединените нации, интернационалната финансова архитектура и многостранната комерсиална система.
Накрая бих желал да отбележа, че в актуалната конюнктура на ескалация на напрежението в световен проект, съществува значимо разделяне сред позициите и политиките на „ Глобалния Юг “, „ Колективния Запад “ и „ Геополитическия Изток “. И с цел да няма отчаяние от деветнадесетата среща на Г-20, е значимо да се разбере, че не трябва да се чакат някакви „ пробивни ” решения в близко бъдеще. И това е правилно, даже във връзка с главните посоки, влезнали в съгласувания гореизложен документ. В случая най-важно ще бъде да се запазят такива основни институции като Организация на обединените нации и „ площадки ” за диалози и полемики като Г-20.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3078Александър Песке: Живеем в епохата на постистинатаАлтернативен Поглед3761Александър Песке: Не имам вяра в Европа да има огромна войнаАлтернативен Поглед5299Д-р Меглена Плугчиева: Европейски Съюз единствено дава обещание участие на Западните Балкани, само че без ясна перспективаАлтернативен Поглед9849Д-р Меглена Плугчиева: Решението на Байдън за далекобойните ракети е удар против ТръмпАлтернативен Поглед33368Саймън Ципис: Тръмп и Путин могат да се схванат за разрешаване на спора в УкрайнаАлтернативен Поглед124290Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед103492Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа "
Източник: pogled.info
„ Най-важното по време на тази среща ще бъде да се запазят такива основни институции като Организация на обединените нации и „ площадки ” за диалози и полемики като Г-20 ” – разяснява в специфичното си изявление за Китайската медийна група известният български професор, доктор на философските науки и история Нако Стефанов, който преглежда няколко вероятни разновидността като резултат от форума на върха.
В. Проф. Стефанов, дано да се върнем малко обратно, припомнете апелирам първичните стъпки и главните цели на групата на Г-20, още при нейното основаване? Защото това има значение в еволюцията и бъдещото развиване на връзките вътре, както и за срещите сред страните-членки, в това число и актуалната.
О. Г-20 е междуправителствен конгрес, включващ Европейския съюз, Африканския съюз-блок от 55 африкански страни, и 19 суверенни страни. Това са Бразилия, Аржентина, Австралия, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Обединеното Кралство, Република Корея, Русия, Саудитска Арабия, Турция, Франция, ЮАР и Япония. Г-20 води началото си от срещата на върха на Г-7 (7-те най-развити буржоазен държави) в Кьолн през юни 1999 година Групата публично е основана на срещата на финансовите министри на Г-7 на 26 септември 1999 година Тази първа намира се организира на 15-16 декември 1999 година в Берлин. Формулировката на задачите на форума е разглеждането на съществени въпроси, свързани с световната стопанска система, като интернационалната финансова непоклатимост, изменението на климата и устойчивото развиване.
В. И каква е обстановката през днешния ден? Ако може да ни дадете и някои съответни данни?
О. Г-20 през днешния ден се състои от най-големите стопански системи в света, в това число индустриализирани и разрастващи се страни. На тях се падат към 80% от брутния международен артикул, 75% от интернационалната търговия, 2/3 от международното население и 60% от земната суша.
В. В средата на ноември страните-членки на Г-20 се събират за 19-и път, в столицата на ротационния ръководител на форума – Бразилия? Какво можем да чакаме? Кои от международните водачи се чака да участват? И бихте ли ни споделили повече за някои от по-характерните и разнообразни позиции на някои държави-членки, които се чака да бъдат изразени?
О. Като предписание в срещата на Г-20 през ноември 2024 година ще вземат участие съответните висши ръководители на съответните страни. Предвижда се от страна на КНР да участва Си Дзинпин. Руският президент Владимир Путин е отказал да бъде на срещата заради това, че Бразилия е утвърдила така наречен Римски статут. Същият е интернационален контракт, който открива в подписалите страни юрисдикцията на Международния углавен съд, от време на време неправилно именуван Хагски арбитражен съд. Освен всичко друго, статутът дефинира функционалностите и структурата на съда, както и категориите закононарушения, които той има пълномощия да преглежда. Към 2023 година има 137 страни измежду подписалите го, само че единствено 123 страни са утвърдили контракта. Руската федерация е отказала да ратифицира Римския статут като декларира, че МНС е политически зает и не е изцяло самостоятелна правосъдна институция.
На срещата в Рио де Жанейро са поканени също като обособени страни Ангола, Боливия, Ватикана, Виетнам, Египет, Испания, Катар, Колумбия, Малайзия, Мозамбик, Нигерия, Норвегия, Обединените арабски емирати, Парагвай, Португалия, Сингапур, Танзания, Уругвай и Чили.
Като предварителна подготовка по отношение на „ Г-20 2024 “ се организираха няколко срещи, обсъждащи тематиките, какво следва да се дискутира на идната среща на върха. По време на двудневна среща в Рио де Жанейро на 31.1-1.2.т.г. сред външните министри на Г-20, препоръчана от Бразилия, приемащата страна издигна девиза на бъдещата среща Г-20 -2024 “- „ Изграждане на обективен свят и устойчива планета “. А като съществени цели на дневния ред са сложени:
• Социално включване и битка с глада;
• Енергиен преход и стабилно развиване в неговите обществени, стопански и екологични аспекти;
• Реформа на институциите за световно ръководство.
По време на срещата на външните министри групата на 20-те се съгласява да упорства за преразглеждане действието на Организацията на обединените нации(ООН), на Световната комерсиална организация(СТО) и на многостранните кредитори. Реформата на международните институции е дълготраен апел на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва. Сред препоръчаните за Организация на обединените нации промени са апелите на Г-20 за промяна на Съвета за сигурност с уголемен състав, който да усъвършенства представителството на едва показаните и непредставените райони и групи. Настоява се също по този начин за по-представителен Секретариат на Организация на обединените нации с бистрота, заслужено географско систематизиране и баланс сред половете.
Г-20 вижда СТО като „ незаменима институция “, която е добре функционираща система за споразумяване на търговски разногласия. Наред с това се приканва за политики, които дават опция за търговия и вложения като мотор на растежа и просперитета.
Реформата на интернационалната финансова архитектура допуска от една страна да се упорства за повече финансиране за разрастващите се страни, с цел да могат последните да се борят с бедността и да се оправят с световните провокации, в това число изменението на климата, само че от друга се приканва за усилване на представителството и гласа на разрастващите се страни в процеса на вземането на решения.
Наред с това в границите на полемиките сред външните министри пораждат различия, свързани на първо място с приложението на Бразилия за ролята, която да поеме Г-20 за разрешаване на актуалните интернационалните рецесии. В случая се концентрира върху споровете в Украйна и Газа. По този мотив от страна на Министерство на външните работи на Руската федерация, още преди срещата е декларирано, че включването в дневния ред на Г-20 по самодейност на Запада на непрофилни въпроси, като този, обвързван с Украйна, е недопустимо и разрушително.
Но още в самото начало на срещата бразилският външен министър Мауру Виейра отбелязва, че би трябвало да се обърне особено внимание на спора в Украйна и палестинския въпрос.При това той акцентира, че Бразилия не приема разрешаването на съществуващи проблеми благодарение на военни средства. И макар, че Г-20 е основана за да разисква стопански и финансови проблеми организацията може да изиграе значима роля за това да се седне на масата на договарянията.
Интересна позиция в това отношение заема Съединени американски щати. Държавният секретар Антъни Блинкън, още на предварителна среща с бразилския президент Лула да Силва, показва мнението, че - „...що се отнася до украинския спор американската страна не вижда условия за дипломация ”!
Още по-сложна е обстановката по отношение на палестинския проблем, защото откакто Лула да Силва в свое изявление съпоставя дейностите на Израел с хитлеристкия Холокост, той е разгласен от държавното управление на Нетаняху за „ личност нон грата “.
На съвещание, извършено на 25 юли т.г. сред финансовите министри и шефовете на централните банки по отношение на подготовката на „ Г-20- 2024 “ дневният ред на идната среща на върха се концентрира върху към този момент показаните нагоре стопански и финансови проблеми. В документ от три страници в детайли се разказват промените, за които страните се договорили по три разнообразни посоки: Организация на обединените нации, интернационалната финансова архитектура и многостранната комерсиална система.
Накрая бих желал да отбележа, че в актуалната конюнктура на ескалация на напрежението в световен проект, съществува значимо разделяне сред позициите и политиките на „ Глобалния Юг “, „ Колективния Запад “ и „ Геополитическия Изток “. И с цел да няма отчаяние от деветнадесетата среща на Г-20, е значимо да се разбере, че не трябва да се чакат някакви „ пробивни ” решения в близко бъдеще. И това е правилно, даже във връзка с главните посоки, влезнали в съгласувания гореизложен документ. В случая най-важно ще бъде да се запазят такива основни институции като Организация на обединените нации и „ площадки ” за диалози и полемики като Г-20.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3078Александър Песке: Живеем в епохата на постистинатаАлтернативен Поглед3761Александър Песке: Не имам вяра в Европа да има огромна войнаАлтернативен Поглед5299Д-р Меглена Плугчиева: Европейски Съюз единствено дава обещание участие на Западните Балкани, само че без ясна перспективаАлтернативен Поглед9849Д-р Меглена Плугчиева: Решението на Байдън за далекобойните ракети е удар против ТръмпАлтернативен Поглед33368Саймън Ципис: Тръмп и Путин могат да се схванат за разрешаване на спора в УкрайнаАлтернативен Поглед124290Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед103492Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа "
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ