На 18 февруари България отбелязва 149 г. от обесването на

...
На 18 февруари България отбелязва 149 г. от обесването на
Коментари Харесай

България отбелязва 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

На 18 февруари България отбелязва 149 година от обесването на Васил Левски, народен воин, идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) /и 19 февруари/. Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски – това са имената, с които е прочут Васил Иванов Кунчев. В доста храмове в страната ще бъде отслужена панихида в негова памет.

В родния му град Карлово довечера ще се състои възпоменателна гала по отбелязване годишнината. По-рано в Националния музей " Васил Левски " ще се организира кръгла маса на тематика " Васил Левски, четническите акции и комитетскотото дело 1867-1873 година ". На 19.02 от 11 часа на площад " Васил Левски " ще се организира и възпоменателен митинг-поклонение с шествие до родната къща на Апостола.

В Добрич в 9.30 сутринта духовият оркестър „ Добрич “ с диригент Стоян Монов ще извърши възрожденски песни пред паметника на Апостола. Протойерей Емануил ще отслужи панихида, уточни зам.-кметът по Хуманитарните действия в община Добрич доктор Емилия Баева. Един от огромните магазини за техника в Добрич през целия ден на екраните си ще демонстрира фотография с облика на Васил Левски и неговата крилата фраза „ Ако печеля, печели цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си “, както и три емблематични дати в българската история – 18 февруари 1873 година, 20 април 1876 година и 3 март 1878 година.

Поканени тази година да проведат „ Караул на паметта “ са учениците от ФСГ „ Васил Левски “ в Добрич с шеф Минка Господинова. Фотодокументална галерия, предоставена от Националния музей „ Васил Левски “ град Карлово, ще бъде подредена във фоайето на Младежкия център „ Захари Стоянов “ в Добрич.Старанието на община Добрич е през целия ден да имаме мотиви да си припомняме за Васил Левски, акцентира зам.-кметът доктор Емилия Баева.

Във Варна честването на паметта на Апостола ще бъде на 19.02.2022 година (събота). Заради рестриктивните мерки, наложени от епидемиологичната конюнктура, събитията няма да преминат по открития протоколен ред, заяви пресцентъра на общината. Всички жители и организации могат да поднесат венци и цветя при съблюдаване на ограниченията за сигурност, сред 09.30 ч. - 10.30 ч. на паметната плоча на кръстовището на бул. „ Осми крайморски полк” и бул. „ Васил Левски ", и от 10.00 ч. до 11.30 ч. - пред паметника на Апостола в Морската градина.

Васил Левски (1837–1873) е български народен воин. Той е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО).

Известен е и като Апостола на свободата, поради организирането и създаването на революционна мрежа за освобождение на България от османско господство.

Пътува по страната и основава частни революционни комитети, които да приготвят обща гражданска война. Неговата фантазия е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от своята националност и изповедание.

Васил Иванов Кунчев е роден на 06 (18) юли 1837 година в Карлово в занаятчийско семейство. Учи в Карловското учебно заведение и две години в Старозагорското учебно заведение. Под въздействие на вуйчо си х. Василий става духовник и дякон с името Игнатий.

През март 1862 година дякон Игнатий захвърля расото и постъпва в Легията на Раковски в Белград, където получава прозвището Левски. След разпускането на легията се завръща в Карлово, учителства в с. Войнягово (1864-1866) и в с. Еникьой, в Добруджа. През 1867 година Левски отпътува за Влашко и по рекомендация на Раковски става знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която минава по Стара планина до Сърбия.

Участва и във Втората българска легия (1867-1868). После се трансферира още веднъж в Румъния и премисля насъбрания опит.

След героичната крах на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година Левски стига до извода, че народът в страната не е квалифициран за въстание, че би трябвало да се сътвори вътрешна революционна мощ. С поддръжката на Димитър Ценович и организацията на „ младите” подхваща първата си обиколка в България от декември 1968 до февруари 1969 година При втората обиколка от май до август 1869 година Левски към този момент основава първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик и други

През есента на 1869 година в Букурещ Любен Каравелов и групата на „ младите” с присъединяване на Васил Левски основават БРЦК (Български революционен централен комитет).

В Румъния Левски не среща задоволително поддръжка на своите хрумвания и по тази причина подхваща независимо своята трета обиколка из Българско от края на май 1870 година и в продължение на година и половина основава ВРО (Вътрешна революционна организация) от комитети в стотици селища на страната.

За управителен център дефинира Ловешкия комитет, наименуван още Привременно държавно управление в България. През 1871 година БРЦК му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Левски уголемява мрежата в цялата страна и създава идейната платформа на организацията – „ Проектоустав” или „ Наредба на служащите за освобождението на българския народ” – най-демократичният революционен документ за това време в Европа.

От 29 април до 4 май 1872 година в Букурещ е свикано първото Общо заседание на БРЦК. Приети са Програма и Устав. Новият БРЦК дефинира Левски за „ Главен деятел в България”.

Апостолът се завръща в страната и подхваща метаморфоза на ВРО – основава окръжни центрове, загадка поща, загадка полиция и строга революционна дисциплинираност. Димитър Общи обаче демонстрира безчинство и прави грабеж на турската поща при Арабаконак. Участниците в обира са задържани и съдени. Правят се разкрития и е нанесен удар на тайната организация.

В резултат на тези разкрития Левски получава от Каравелов разпореждане за неотложно въстание, само че е уверен, че моментът не е подобаващ и потегля за Румъния през Ловеч. Предаден най-вероятно от издайници, Апостолът е хванат в Къкринското ханче на 26.12.1872 година

След залавянето му Левски е откаран на първо време в Търново, а след това в София. Той се държи твърдо и самоуверено пред Извънредния съд, който го осъжда на гибел. Апостолът е обесен в София на 06 (18) февруари 1873 година

Като теоретик и практик на революцията Васил Левски прави съвсем самичък това, което след това служи за основа на Априлското въстание и на Освобождението, а демократичните му хрумвания са блян, недостигнат и през днешния ден.

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР