На 18 февруари 1856 г. в Цариград е обнародван Хатихумаюнът

На 18 февруари 1856 година в Цариград е обнародван Хатихумаюнът - султански декрет (наречен още и вторият акт на Танзимата), публикуван от султан Абдул Меджид. Приет е от османското държавно управление под натиска на Англия, Франция и Австро-Унгария, с цел да се предотврати опцията седмица по-късно Русия да сложи въпроса за угнетените християнски нации на Парижкия конгрес, призован след Кримската война 1853-1856 година, и да го впише в мирния контракт в специфичен параграф.

Още с прокламирането на Гюлханския хатишериф от 1839 година Цариград афишира настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на промените. Хатихумаюнът удостоверява дадените по-рано права на султанските жители и обрисува параметрите на по-нататъшните промени в империята: цялостна независимост на религията и вероизповеданията, тъждество на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на благосъстоятелност и имущества, достъп на немюсюлманите до публични служби, учебни заведения, войска и прочие, равно облагане с налози без разлика на изповедание и вяра, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, метаморфоза на администрацията, право на посланичество на популацията в управническите структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н.

На процедура Хатихумаюнът не се зачита, само че плануваните църковни преобразования, дават съображение на българите да слагат пред султанското държавно управление въпроса за църковната и гражданска автономност.