70 години от възстановяването на българския подводен флот
На 18 август 1954 година е основан дивизион подводници във Военноморските сили (ВМС), описват от Военноморския музей във Варна.
Традициите в подводното дело в българския флот датират през цялото време на ХХ в. Първият морски офицер-подводничар е лейтенант Рашко Серафимов, специализирал във френския флот и практикувал на съветски подводници.
По време на Първата международна война за българския флот е закупена немската подводница UB I-8 (т. нар. „ Подводник № 18 “). С тържественото зачисляване на „ Подводник № 18 “ в състава на военния флот на 25 май 1916 година, България става една от дребното европейски страни, които имат подводници.
Едва след Втората международна война политическите условия разрешават построяването на български подводен флот, като се възнамерява приемането на подводници от Съветския съюз.
Ходовият байрак на подводница от вида „ Малютка “, съхраняван във Военноморския музей
На 18 август 1954 година в база Варна на три подводници вид „ М “ („ Малютка “) тържествено са вдигнати военноморските знамена на България и са подписани документите за приемането им в състава на Българския военноморски флот. Със заповед на министъра на защитата на този ден е основан осми обособен дивизион подводни лодки. Първи пълководец на дивизиона е капитан I сан Матей Матев, а командири на подводниците са офицерите Тодор Георгиев на М-202 (41), Илия Мазнев на М-203 (42) и Тодор Неделчев на М-204 (43).
През 1958 година дивизионът получава две по-модерни подводници план 613, които получават бордови номера С-41 и С-42 и имена надлежно „ Победа “ и „ Слава “. Подводници М-202 и М-203 са изведени от строя и предадени на руския Черноморски флот за скрап, а М-204 е преоборудвана като плаваща зарядна станция.
Качествено нов стадий бележи развиването на дивизиона, когато напролет на 1972 година са получени две подводници план 633, а през 1983-1985 година – още две подводници от същия план. Периодът 1985-1990 година, когато в състава на Военноморски сили служат по едно и също време четири подводници, е разцвет в българското подводно корабоплаване.
Новите военнополитически и стопански действителности след 1990 година постановат две от подводниците да бъдат изведени от строя. През юни 2008 година подводница „ Надежда ” е изведена от строя, а на 1 юли 2008 година съществуващият дивизион подводни лодки е трансформиран в Дивизион за подводни интервенции.
Три години по-късно, на 1 ноември 2011 година Дивизионът за подводни интервенции е закрит със свалянето на флага на последната подводница от състава му – „ Слава “.
Последната българска подводница " Слава`` бе превърната в музей. Официалното разкриване с боен обред се състоя на 18 август 2020 година край Белослав, когато бе отбелязва и 66-тата годишнина от основаването на Осми обособен дивизион подводни лодки и възобновяване на подводното корабоплаване в България.
Традициите в подводното дело в българския флот датират през цялото време на ХХ в. Първият морски офицер-подводничар е лейтенант Рашко Серафимов, специализирал във френския флот и практикувал на съветски подводници.
По време на Първата международна война за българския флот е закупена немската подводница UB I-8 (т. нар. „ Подводник № 18 “). С тържественото зачисляване на „ Подводник № 18 “ в състава на военния флот на 25 май 1916 година, България става една от дребното европейски страни, които имат подводници.
Едва след Втората международна война политическите условия разрешават построяването на български подводен флот, като се възнамерява приемането на подводници от Съветския съюз.
Ходовият байрак на подводница от вида „ Малютка “, съхраняван във Военноморския музей
На 18 август 1954 година в база Варна на три подводници вид „ М “ („ Малютка “) тържествено са вдигнати военноморските знамена на България и са подписани документите за приемането им в състава на Българския военноморски флот. Със заповед на министъра на защитата на този ден е основан осми обособен дивизион подводни лодки. Първи пълководец на дивизиона е капитан I сан Матей Матев, а командири на подводниците са офицерите Тодор Георгиев на М-202 (41), Илия Мазнев на М-203 (42) и Тодор Неделчев на М-204 (43).
През 1958 година дивизионът получава две по-модерни подводници план 613, които получават бордови номера С-41 и С-42 и имена надлежно „ Победа “ и „ Слава “. Подводници М-202 и М-203 са изведени от строя и предадени на руския Черноморски флот за скрап, а М-204 е преоборудвана като плаваща зарядна станция.
Качествено нов стадий бележи развиването на дивизиона, когато напролет на 1972 година са получени две подводници план 633, а през 1983-1985 година – още две подводници от същия план. Периодът 1985-1990 година, когато в състава на Военноморски сили служат по едно и също време четири подводници, е разцвет в българското подводно корабоплаване.
Новите военнополитически и стопански действителности след 1990 година постановат две от подводниците да бъдат изведени от строя. През юни 2008 година подводница „ Надежда ” е изведена от строя, а на 1 юли 2008 година съществуващият дивизион подводни лодки е трансформиран в Дивизион за подводни интервенции.
Три години по-късно, на 1 ноември 2011 година Дивизионът за подводни интервенции е закрит със свалянето на флага на последната подводница от състава му – „ Слава “.
Последната българска подводница " Слава`` бе превърната в музей. Официалното разкриване с боен обред се състоя на 18 август 2020 година край Белослав, когато бе отбелязва и 66-тата годишнина от основаването на Осми обособен дивизион подводни лодки и възобновяване на подводното корабоплаване в България.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ