На 18 април 1955 г., на 76-годишна възраст, светът губи

На 18 април 1955 година, на 76-годишна възраст, светът губи Алберт Айнщайн – индивида, който прекатурна нашето схващане за времето, пространството и действителността . Физик, визионер и притежател на Нобелова премия , Айнщайн остава едно от най-ярките имена в историята на науката.

Gulliver/Getty Images

С теорията на относителността и приноса си към квантовата механика , той поставя основите на актуалната физика. Влиянието му се усеща и до през днешния ден – в космологията, астрофизиката и технологиите .



Роден на 14 март 1879 година в немското Кралство Вюртемберг, Айнщайн рано демонстрира интерес към математиката и естествените науки. Завършва междинното си обучение в Швейцария , а през 1900 година получава тапия от Швейцарския федерален политехнически институт в Цюрих. Пет години по-късно пази докторат, като дисертацията му способства за развиването на атомната доктрина .

Gulliver/Getty Images

През годините Айнщайн получава десетки почетни степени, а неговите хрумвания въодушевяват генерации учени. Освен като откривател, той е запомнен и като хуманист, бранител на мира и съосновател на Института за напреднали проучвания в Принстън.

Айнщайн умира от вътрешен кръвоизлив , породен от скъсване на аортна аневризма. Въпреки влошеното си положение, остава деен до последно. В последните си дни работи върху тирада за телевизионна изява във връзка годишнина от основаването на страната Израел – текст, който по този начин и не съумява да довърши.



Guliver/Getty Images

Последните му думи , изречени на немски, остават тайнственост, защото здравната сестра не говорела езика . Малко след гибелта му тялото е кремирано, а прахът – разпилян на скрито място, съгласно волята му. Той изрично отказал кабинетът и домът му да се трансформират в мемориали.

Днес, седем десетилетия по-късно, научното и философското завещание на Айнщайн остава непреходно – като светлина, която не избледнява, без значение от дистанцията, което изминава през времето.