На 18 април 1840 г.: Българите плащат десятък на султана
На 18 април 1840 година българите стартират да заплащат десятък на султана. За това би трябвало да се замислят последните няколко български държавни управления, които на път и под път акцентират, че днешните българи заплащат един от най-ниските подоходни налози – 10%.
През 1840 държавното управление на султана – Високата врата взема решение да организира данъчна промяна. Целта е да се попълни хазната, с цел да се посрещнат харчовете на раздутата администрация. Стъпката е бюрократично ефикасна – унификация на десятъка. Това слага началото на навсякъде разказване на имуществото и приходите на българското население като част от всички народности в Османската империя.
Трябва да се означи, че десятъкът е един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на XX век.
Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари.
След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира, наименуван е юшур и обгръща всички аграрни творби. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година
Но да се върнем към данъчната промяна на Османската промяна. Тя директно ще поддържа битката на българите за лична екзархия и църковна самостоятелност от Вселенската патриаршия.
Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната битка за извоюване на църковна самостоятелност. Това става факт откакто султан Абдул Азис на 28 февруари 1870 година издава декрет за Екзархията.
До освобождението на България, според чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е поискало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя публично признава пред света българската нация и дефинира нейните етнически граници. Българската нация е интернационално правно приета.
През 1840 държавното управление на султана – Високата врата взема решение да организира данъчна промяна. Целта е да се попълни хазната, с цел да се посрещнат харчовете на раздутата администрация. Стъпката е бюрократично ефикасна – унификация на десятъка. Това слага началото на навсякъде разказване на имуществото и приходите на българското население като част от всички народности в Османската империя.
Трябва да се означи, че десятъкът е един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на XX век.
Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари.
След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира, наименуван е юшур и обгръща всички аграрни творби. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година
Но да се върнем към данъчната промяна на Османската промяна. Тя директно ще поддържа битката на българите за лична екзархия и църковна самостоятелност от Вселенската патриаршия.
Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната битка за извоюване на църковна самостоятелност. Това става факт откакто султан Абдул Азис на 28 февруари 1870 година издава декрет за Екзархията.
До освобождението на България, според чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е поискало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя публично признава пред света българската нация и дефинира нейните етнически граници. Българската нация е интернационално правно приета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ