Добри Джуров кремиран от гробаря измамник
На 17 юни се навършиха тъкмо 20 години от гибелта на знаковия армейски военачалник Добри Джуров. В навечерието на годишнината от кончината на Българска комунистическа партия величието и министър на защитата от времето на Тодор Живков стана ясно, че кремацията му е била осъществена от скандалния траурен сътрудник Георги Енев.
Припомняме, че той бе махленски в измами, като е подвеждал фамилиите на покойници, че прави кремации, а в реалност заравял труповете в незаконни гробове, като прибирал по 1000 лв. от околните на мъртъвците, а на ромите, копаещи ямите, давал единствено по 100.
Във визитката си самият Енев твърди, че е провел персонално погребенията и на редица знакови персони, измежду които попада и името на Добри Джуров. 20 години след траурната гала наследниците му към този момент изпитвали подозрения дали също не са били излъгани от погребалния сътрудник, или тогава към момента е правил прецизно отговорностите си.,пише Ретро бг
Армейският военачалник има щерка – Аксиния Джурова, фамозен изкуствовед, както и наследник Спартак, някогашен офицер. Двамата поддържат връзка, само че живеят в разнообразни градове. Аксиния е в София, а по-малкият ѝ брат е във Варна. Миналата година той не могъл да участва на помена на татко си, само че няма и ден, в който да не се сеща за него, а в персоналния си фейсбук профил непрестанно споделя мемоари и фотоси с татко си ген. Джуров.
Всъщност огромната човешка покруса на соцвеличието е загубата на две деца. Първото умира новородено, а по-късно синът му Чавдар умира при безразсъден случай. Той среща гибелта на 14 юни 1972 година, откакто пилотираният от него аероплан се разрушава на летището в Долна Митрополия, а той и помощникът му умират на място.
Макар считан за яростен и необработен човек, пред който всички козирували, към децата си Джуров бил безрезервен татко.
„ Спомените ми за него в ранното детство са доста нищожни, тъй като той или отсъстваше от у дома, или се прибираше късно, когато ние с братята ми бяхме към този момент заспали. Беше непоколебим, само че обективен, каляваше ни непрестанно да устояваме на мраз, нещо, което персонално мъчно постигах, обожаваше футбола и спорта изобщо. Имаше доста непоколебим, спартански режим – ставаше заран рано, можеше да си свериш часовника по него, тичаше на стадиона, по-късно стартира да играе тенис, правеше дълги планински преходи с нас и с випускниците от армията и като си помисля единствено по какъв начин тогава нямаше тези облекла, се чудя по какъв начин не сме били непрестанно заболели. Не даваше да се оплакваме, даже и нещо да ни боли. Обичаше в дребните часове, в които си беше у дома, да играе с нас – да се борим, да свири на хармоника и кавал. Татко беше спартанец и съм признателна за метода, по който ни възпита и приготви за тествания, каквито животът не ни спести, наедно с насладите “, споделя за татко си Аксиния Джурова. Тя споделя, че с майка ѝ Елена, която си отиде през 2018 година на 98-годишна възраст, са се радвали на прелестен брак.
Добри Дружов е роден на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско. Учи в семинария, от която е изключен за комсомолска активност. Става член на РМС и Българска работническа партия, а през 1937 година е наказан на 1 година затвор, след който е боец в Двадесет и пети пехотен драгомански полк. След военната си работа Джуров се включва интензивно във Военната организация на Българска комунистическа партия в София. Прави забележителна политическа кариера като министър на националната защита в продължение на 28 години. Играе дейна роля в отстраняването на Тодор Живков от управлението на Българска комунистическа партия. Остава боен министър до септември 1990 година и член на Централния комитет на Българска комунистическа партия, преименуван във Висш съвет на Българската социалистическа партия. На 10 януари 1991 година напуща по свое предпочитание Народното събрание и се отдръпва от публичния живот. Недоволен е от ситуацията в България през 1990-те години. По думите на щерка му Аксиния той се е сринал, когато виждал офицери да ровят по кофите. Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести в наличието на няколко хиляди жители.
