На 17 юни 1953 в ГДР избухва народно въстание срещу

На 17 юни 1953 в Германска демократична република избухва национално въстание против комунистическия режим. Това е първият сходен протест в социалистическия лагер. Въстанието обаче е грубо потушено от руски танкове и бойци.

Това напомня " Дойче веле ".

Започналият на 16 юни митинг, в който вземат участие стотици хиляди служащи, демонстриращи против неприятните стопански и обществени условия, прераства в същинско въстание.

Призивите на стачкуващите са чути в цялата страна и това кара милиони хора да упорстват за свободни избори и обединяването на Германия.

Осем години след края на Втората международна война Германска демократична република продължава да страда от тежки стопански проблеми. Започващото създаване на социализма по руски пример още повече усложнява обстановката. В страната не доближават хранителни продукти; за масло, месо, зеленчуци и плодове към момента би трябвало да се показват купони.

Ръководството на Германска демократична република подклажда недоволството

В същото време във Федералната република стопанската система се развива сполучливо и за голям брой източногерманци това е изцяло задоволителна причина, с цел да изоставен Германска демократична република. Само през 1952 година от Германската демократична република към Федерална република Германия са избягали 180 000 души, а през първата половина на 1953-та – още 226 000. Въпреки това управниците в Източен Берлин не престават да подклаждат недоволството.

През април 1953 цените на месото, яйцата и захарните артикули се повишават доста, а кулминационната точка занапред следва: в края на май нормите на служащи са повишени с 10 %, заплатите обаче остават същите.

За да върнат избягалите на запад източногерманци, ръководещите дават обещание да им върнат имуществото, а правораздаването - да прегледа наново присъдите на пандизчиите, чийто брой през последната година се удвоява, достигайки 60 000. Освен това е дадено и възстановяване на връзките с църквата. Не се анулират само повишените правила, а в действителност тъкмо те провокират митингите, прераснали в национално въстание.

На 16 юни 1953 година берлинските строителни служащи се събират на митинг пред постройката на държавното управление на Германска демократична република и приканват за провеждането на генерална стачка на идващия ден. Призивът е чут из цялата страна – не на последно място с помощта на западногерманските радиостанции. Настроението на стачкуващите е приповдигнато: коства им се, че ненавистният режим на Валтер Улбрихт изживява последните си дни. Действително, на процедура управлението на Германска демократична република към този момент не владее обстановката.

Бунтът става мотив за основаването на ЩАЗИ

На 17 юни обаче в Източен Берлин е въведено 13-часово изключително състояние. Към центъра на въстанието са изпратени танкове. Репортерите на радиото в американския бранш следят с паника протичащото се и отразяват трагичните часове:

" Изстрели на Потсдамския площад. Не можем да отличим нищо, нито накъде са отправени изстрелите, нито дали те идват от страна на руснаците или националната полиция. Група руснаци отблъснаха стачкуващите на 50 метра. Ето че се задвижва и първият огромен танк Т-34 и се насочва заплашително към протестиращите на площада. Той е единствено на 30, 40 метра разстояние от първите стачкуващи ", оповестява репортерът.

Въстанието е потушено с оръжие. Над 120 души умират, стотици са ранени, а хиляди са задържани. За да не се позволяват в бъдеще сходни митинги, в Германска демократична република е учредена източногерманската разследваща работа ЩАЗИ, която преследва популацията чак до интимната сфера.

Едва 36 години по-късно хората още веднъж се подвигат на митинг против режима. На 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена. Този път обаче съветските танкове остават в казармите, тъй като на власт в Москва към този момент е комунистът-реформатор Михаил Горбачов.