На 17 юни 1945 г. Първа българска армия е посрещната

На 17 юни 1945 година Първа българска войска е посрещната тържественото в София. Това бележи края на нейния надвит военен път във Втората международна война. Събитието е проведено с огромна военна гала, всенародни тържества и мощен прочувствен заряд за столицата.

Представителните армейски елементи идват на Централна гара в София. Оттам те стартират своя марш в колони по посока към Лъвов мост. Специално за събитието е издигната внушителна 15-метрова триумфална арка, ситуирана по пътя на бойците. На нея е изписан посрещащият надпис: „ Добре пристигнали, спечелили! “.

Шествието продължава до площада пред патриаршеската катедрала Храм-паметник „ Свети Александър Невски “. Там е отслужен формален молебен в памет на починалите български воини по време на боевете в Югославия, Унгария и Австрия. Провежда се огромен протест, последван от формален боен церемониал. Начело на дефилиращата колона застават генералите – командири на корпуси и дивизии, водили армията по фронтовете.

Войските са предвождани от командира на Първа българска войска – генерал-лейтенант Владимир Стойчев.

Бойните дейности за българската войска приключват публично към 15 май 1945 година в региона на австрийския град Фьолкермаркт и Алпите. Там българските елементи откриват контакт с Осма английска войска, откакто разрушават остатъците от оказващите опозиция немски и хърватски войски.

Със завръщането си в София и последвалия церемониал стартира и формалният развой по демобилизация на състава на Първа българска войска, който завършва дефинитивно в края на декември 1945 година

Българската войска дава общо към 12 500 убити и над 30 000 ранени по време на присъединяване си във Втората международна война. По-голямата част от тези загуби са понесени през заключителния стадий на войната

В боевете в Македония, Сърбия и Косово през едента на 1944 година умират близо 4 800 български бойци, а над 14 000 са ранени. В огромните боеве в Унгария (Дравската операция) и Австрия при започване на 1945 година Първа българска войска губи към 6 900 души, а ранените са близо 18 000.

Според Парижкия кротичък контракт от 10 февруари 1947 година, България излиза от войната като победена страна, само че за разлика от предходни национални произшествия, резервира границите си от 1 януари 1941 година Това разрешава на страната да резервира Южна Добруджа, която е върната по силата на Крайовската конвенция.

Наложени са общи репарации в размер на $70 милиона – $45 милиона за Гърция и $25 милиона за Югославия. Те би трябвало да се изплатят в артикули и първични материали в границите на 8 години, което натоварва тежко българската стопанска система.

България не съумява да получи изход на Егейско море, а прилежащите страни Гърция и Югославия предявяват несполучливи териториални искания към български земи.

Българската войска е сведена до 65 хиляди души. Забранено е притежаването на съвременни оръжия (като подводници и бомбардировачи), както и построяването на военни укрепления по границата с Гърция.

Договорът регламентира отдръпването на руските войски, само че страната дефинитивно е оставена в руската сфера на въздействие, което предопределя нейното бъдеще в Източния блок. Въпреки военните клаузи на контракта, те на процедура не се ползват поради настъпилата Студена война.