На 17 юли 2026 г. премиерът Румен Радев предупреди в

На 17 юли 2026 година министър председателят Румен Радев предизвести в коридорите на Народното събрание, че възходящата ескалация във войната сред Русия и Украйна може да ни направи очевидци на „ тактически нуклеарен удар “.

Като претекст за тезата си Радев уточни пространственото разширение на спора, при което всекидневно се правят удари в дълбочина до 2500 км на територията и на двете страни (включително удари в Сибир и цяла Украйна).
Той показа, че е напомнил на западните сътрудници по какъв начин нуклеарната повреда в АЕЦ „ Чернобил “ е била просто „ вест “ за далечния Запад, само че за България е била „ действителност “, повлияла на здравето на хиляди хора.

Премиерът изрази мнение, че не вижда излаз с безапелационен победител от тази война, което съгласно него в допълнение усилва риска от непредвидима ескалация.

Вероятността някой да натисне ядрания бутон е извънредно ниска

Военните специалисти и интернационалните анализатори правят оценка вероятността за действителен тактически нуклеарен удар сега като извънредно ниска, макар зачестилата политическа изразителност по тематиката. Макар напрежението сред Русия и Запада да е в сериозна точка, съществуват мощни възпиращи фактори, които вършат сходен сюжет малко евентуален на процедура.
Възможността съществува като научен риск при последна ескалация, само че действителната възможност за осъществяването на тактически нуклеарен удар сега остава минимална. И това боен като Радев не може да не регистрира.

Тактическото нуклеарно оръжие е предопределено за заличаване на огромни военни групировки или мощно укрепени обекти (летища, командни центрове). В сегашната настройка на фронта няма цели, които да оправдаят голямата политическа и изолационна цена на сходен удар.

НАТО и Съединени американски щати неведнъж предизвестиха, че всяко потребление на нуклеарно оръжие ще докара до пагубен стандартен отговор, което би означавало директна война с НАТО – сюжет, който Москва се пробва да избегне.

Ключови съдружници на Русия, в това число Китай и Индия, изрично се опълчват на потреблението или опасността с нуклеарни оръжия. Преминаването на тази алена линия би довело до цялостна икономическа и политическа изолираност.

Защо тогава се приказва за това?

Премиерът Румен Радев употребява тематиката за евентуален нуклеарен удар извънредно за вътрешнополитическа приложимост. Този способ има съответни тактически цели на българската политическа сцена.
Думите на Радев пристигнаха в миг на съществени рецензии към неговото държавно управление.

Опозицията незабавно уточни, че говоренето за нуклеарна злополука е ориентирано непосредствено към проруски насочените гласоподаватели в България. Чрез поддържането на тезата, че „ победител в тази война няма “ и че поддръжката за Украйна ни доближава към нуклеарен спор, той се нарежда като единствения политически индивид, който „ пази страната от война “.

Изявлението за нуклеарния удар бе направено в коридорите на Народното събрание, до момента в който Радев бе притиснат от въпроси за абсурда с Киевската декларация. Опозицията го упрекна в лицемерие, защото външният министър Велислава Петрова поддържа документа в Украйна, а Радев обществено твърдеше, че страната ни няма общо с „ Коалицията на искащите “. Вкарването на апокалиптичната тематика за „ тактически нуклеарен удар “ и споменаването на „ Чернобил “ сполучливо пренасочи медийното внимание от съответния дипломатически скандал към световни екзистенциални закани.

Бившият министър на защитата проф. Тодор Тагарев и политици от „ Продължаваме промяната “ непосредствено упрекнаха Радев, че „ всива суматоха “ и „ създава безпочвен боязън “ в обществото. Когато едно общество е уплашено за физическото си оцеляване, то е доста по-склонно да одобри пасивна външна политика (отказ от помощ за Украйна) и да поддържа властническо изглеждащи водачи, предлагащи „ неутралитет “.

Експертите означават, че плашенето с нуклеарно оръжие е съществена опорна точка на Кремъл за разколебаване на западното общество. Пренасяйки тази изразителност на българска почва, Радев се пробва да утвърди тезата си, че евроатлантическият курс на България е рисков за националната сигурност – линия, която той следва праволинейно в борбата си против проевропейските партии у нас.

Вече е ясно, че реториката на премиера Румен Радев в огромна степен се припокрива с главните пропагандни тези на Кремъл. Макар Радев публично да заявява, че България следва общите европейски решения, неговите обществени внушения редовно съответстват с съветските разкази за войната в Украйна.

Ядрен шантаж

Изявлението на Радев, че „ можем да станем очевидци на тактически нуклеарен удар “, извършва безусловно същата функционалност – насажда боязън за оправдаване на бездейност и неутралитет. Тъй като Русия не може да реализира бърза и безапелационна победа, нейният интерес е да замрази спора при сегашните позиции. Внушението, че успеха на Украйна е невъзможна, цели да убеди западното общество, че даването на оръжие е безсмислено и единствено удължава мъката.

Опозиционни обединения като „ Демократична България “ излязоха с публични позиции, в които акцентират, че държанието на Радев съставлява „ замяна на агресора и жертвата “. Говорейки за удари в дълбочина (включително в Сибир), Радев се пробва да трансферира отговорността за ескалацията върху Украйна и нейните съдружници, вместо върху страната, която стартира непредизвиканата инвазия.

Разликата е основно в опаковката. Докато Кремъл употребява нападателен и настъпателен звук, Радев показва същите тези под формата на „ угриженост за националния интерес “, „ миролюбие “ и „ нерешителност “. Поради това някогашният министър на защитата проф. Тодор Тагарев в изявление за Euronews Bulgaria непосредствено съобщи, че с сходни изявления министър председателят се е трансформирал в „ участник в съветската агитация “.