17 юли 1393 г. Султан Баязид I превзема Велико Търново
На 17 юли 1393 година след дълга блокада войските на султан Баязид I превземат столицата на Втората българска страна Велико Търново.
Градът бил ситуиран на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина цитадела. Царевец и Трапезица заради своите естествени дадености са два труднодостъпни хълма, а спомагателното им укрепяване правело извънредно мъчно завладяването им с взлом.
Между двата хълма бил ситуиран Новия град, който през днешния ден се назовава Асенова махала. Този квартал също бил предпазен с крепостни стени. Той се разделял от река Янтра, като мостът евентуално също е бил укрепен, както в интервала на турското иго. На хълма „ Момина крепост” се намирал третия укрепен квартал – Девинград. Склоновете сред Царевец и Девинград също представлявали квартал на Търново, само че той бил отвън градските стени и там живеела най-бедната част от популацията.
В сектора сред Царевец и извивката на река Янтра бил ситуиран латинския квартал, именуван в интервала на турското иго Френкхисар. Северно от Трапезица се намирал също неукрепения еврейски квартал. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал региона към днешната църква „ Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил високомерен от турците. Пробивът станал в сектора сред Сечената канара и Каябаша.
Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, само че бил погубен на към 180-200 крачки от Сечената канара в посока към Каябаша. Мястото, което е било посочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало стоманен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил погубен.
Репресиите по отношение на популацията на Търново, разказани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също и в съветските хроники демонстрират, че Търново е имал участта на високомерен със мощ град. Храмовете, намиращи се на Царевец, Трапезица и към нея били или превърнати в джамии или разрушени.След рухването на града договарянията с Баязид били водени от патриарх Евтимий.
Църковният глава съумял краткотрайно и отчасти да облекчи ситуацията на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския замък и храм и се настанил в най-голямата от оживелите черкви – „ Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и плячкосване.
Иван Шишман не се примирил с новото си състояние и потърсил помощта на унгарския крал Сигизмунд, който почнал да приготвя кръстоносен поход против турците. Султанът подхванал превантивни ограничения и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий, откакто бил изведен за обществена екзекуция, въпреки и да бил пощаден, бил заточен в Бачковския манастир, 110 търновски първенци били избити, а част от популацията на града било изселено.
Превземането на Търново на 17 юли 1393 година нанесло пагубен удар на Второто българско царство.
Възползвайки се от обстановката през месец август 1394 година амбициозният цариградския патриарх Антоний сложил митрополит Йеремия да ръководи Търновска епархия. Баязид подхванал нов поход против Никополския васал Мирчо, който приключил с победа на турците в борбата при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395 г. по разпореждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.
На идната 1396 година турците разрушили кръстоносния поход проведен за тяхното прогонване, след което завладели цар Иван Страцимир и го изпратили в Бурса, а през 1413 година дефинитивно завладели българските земи.
Градът бил ситуиран на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина цитадела. Царевец и Трапезица заради своите естествени дадености са два труднодостъпни хълма, а спомагателното им укрепяване правело извънредно мъчно завладяването им с взлом.
Между двата хълма бил ситуиран Новия град, който през днешния ден се назовава Асенова махала. Този квартал също бил предпазен с крепостни стени. Той се разделял от река Янтра, като мостът евентуално също е бил укрепен, както в интервала на турското иго. На хълма „ Момина крепост” се намирал третия укрепен квартал – Девинград. Склоновете сред Царевец и Девинград също представлявали квартал на Търново, само че той бил отвън градските стени и там живеела най-бедната част от популацията.
В сектора сред Царевец и извивката на река Янтра бил ситуиран латинския квартал, именуван в интервала на турското иго Френкхисар. Северно от Трапезица се намирал също неукрепения еврейски квартал. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал региона към днешната църква „ Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил високомерен от турците. Пробивът станал в сектора сред Сечената канара и Каябаша.
Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, само че бил погубен на към 180-200 крачки от Сечената канара в посока към Каябаша. Мястото, което е било посочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало стоманен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил погубен.
Репресиите по отношение на популацията на Търново, разказани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също и в съветските хроники демонстрират, че Търново е имал участта на високомерен със мощ град. Храмовете, намиращи се на Царевец, Трапезица и към нея били или превърнати в джамии или разрушени.След рухването на града договарянията с Баязид били водени от патриарх Евтимий.
Църковният глава съумял краткотрайно и отчасти да облекчи ситуацията на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския замък и храм и се настанил в най-голямата от оживелите черкви – „ Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и плячкосване.
Иван Шишман не се примирил с новото си състояние и потърсил помощта на унгарския крал Сигизмунд, който почнал да приготвя кръстоносен поход против турците. Султанът подхванал превантивни ограничения и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий, откакто бил изведен за обществена екзекуция, въпреки и да бил пощаден, бил заточен в Бачковския манастир, 110 търновски първенци били избити, а част от популацията на града било изселено.
Превземането на Търново на 17 юли 1393 година нанесло пагубен удар на Второто българско царство.
Възползвайки се от обстановката през месец август 1394 година амбициозният цариградския патриарх Антоний сложил митрополит Йеремия да ръководи Търновска епархия. Баязид подхванал нов поход против Никополския васал Мирчо, който приключил с победа на турците в борбата при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395 г. по разпореждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.
На идната 1396 година турците разрушили кръстоносния поход проведен за тяхното прогонване, след което завладели цар Иван Страцимир и го изпратили в Бурса, а през 1413 година дефинитивно завладели българските земи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ