Антоновден е: Народни обичаи и забрани
На 17 януари почитаме преп. Антоний Велики (Антоновден). Св. Антоний Велики се родил към 251 година в египетско село покрай Йераклеопол, Среден Египет.
Неговите родители били богати християни. Получил положително обучение, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло надълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и мироглед. Когато бил на 18 години, неговите родители умряли. Антоний раздал своето имущество и се заселил близо до града, където живеел отшелнически под наставленията и управлението на по-опитен от него духовник . Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в цялостно уединение повече от 20 години в Египетската пустиня, четем в житието му.
Славата му растяла и даже император Константин го уважил с писмо. Отшелниците също се събирали при своя нравствен татко и слушали неговите мъдри беседи. През 306 година св. Антоний почнал да събира съподвижници, искащи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и постоянно навещавал учениците си в манастира, който самичък основал. Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ . Година преди гибелта си взел присъединяване в битката на Църквата срещу арианската разкол, като излязъл в Александрия в открит дебат с еретиците и ги победил. Успехът му е наименуван " празненство на християнството ".
Св. Антоний умрял на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Днес честват всички с имената: Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.
Народни вярвания, традиции и забрани за 17 януари
Според националните поверия времето на 17 януари предсказва по какъв начин ще протече остатъкът от зимата . Ако през целия ден вали сняг, се счита, че до края на сезона ще има значителни снеговалежи и чести виелици. Силният вятър се приема като знак за идни внезапни промени във времето и стихии със сняг. Появата на слана по дърветата пък е знак за настъпване на леден и изсъхнал интервал.
Денят е обвързван и с редица забрани, които хората обичайно съблюдават. Не е желателно да разкривате бъдещите си планове и проекти , защото съгласно вярванията това може да попречи на тяхното реализиране.
Също по този начин се заобикалят действия като шиене и плетене – считало се е, че по този начин човек може алегорично да „ върже “ шанса си и да спре пътя към благоденствие и финансов триумф.
Съществуват и хранителни ограничавания . На този ден не се подготвят и не се ядат фасул, леща, царевица и свинско месо, защото се има вяра, че тези храни могат да провокират заболявания.
За сметка на това се меси содена питка и се подготвя пълнена кокошка, която се раздава. Традиционната софра включва още варено жито, мед и орехи.
Неговите родители били богати християни. Получил положително обучение, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло надълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и мироглед. Когато бил на 18 години, неговите родители умряли. Антоний раздал своето имущество и се заселил близо до града, където живеел отшелнически под наставленията и управлението на по-опитен от него духовник . Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в цялостно уединение повече от 20 години в Египетската пустиня, четем в житието му.
Славата му растяла и даже император Константин го уважил с писмо. Отшелниците също се събирали при своя нравствен татко и слушали неговите мъдри беседи. През 306 година св. Антоний почнал да събира съподвижници, искащи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и постоянно навещавал учениците си в манастира, който самичък основал. Преподобни Антоний Велики претърпял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и мощ . Година преди гибелта си взел присъединяване в битката на Църквата срещу арианската разкол, като излязъл в Александрия в открит дебат с еретиците и ги победил. Успехът му е наименуван " празненство на християнството ".
Св. Антоний умрял на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Днес честват всички с имената: Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон, Тончо, Донка.
Народни вярвания, традиции и забрани за 17 януари
Според националните поверия времето на 17 януари предсказва по какъв начин ще протече остатъкът от зимата . Ако през целия ден вали сняг, се счита, че до края на сезона ще има значителни снеговалежи и чести виелици. Силният вятър се приема като знак за идни внезапни промени във времето и стихии със сняг. Появата на слана по дърветата пък е знак за настъпване на леден и изсъхнал интервал.
Денят е обвързван и с редица забрани, които хората обичайно съблюдават. Не е желателно да разкривате бъдещите си планове и проекти , защото съгласно вярванията това може да попречи на тяхното реализиране.
Също по този начин се заобикалят действия като шиене и плетене – считало се е, че по този начин човек може алегорично да „ върже “ шанса си и да спре пътя към благоденствие и финансов триумф.
Съществуват и хранителни ограничавания . На този ден не се подготвят и не се ядат фасул, леща, царевица и свинско месо, защото се има вяра, че тези храни могат да провокират заболявания.
За сметка на това се меси содена питка и се подготвя пълнена кокошка, която се раздава. Традиционната софра включва още варено жито, мед и орехи.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ