Патриаршеска литургия в старинния храм „Св. София“ и молебен за празника на столицата
На 17 септември – празникът на св. мчци Вяра, Надежда, Любов и майка им Софѝя, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Божествена Литургия в старинния столичен храм „ Св. София – Премъдрост Божия “, в съслужение с Негово Високопреосвещенство митрополита на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, Техни Преосвещенства: Мелнишки свещеник Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Браницки свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждски свещеник Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Кирил Дидов – нравствен надзирател на Софийска епархия и ръководител на църковното настоятелство при храма, столично свещенство, протодяконите Иван Петков, Деян Коруноски, и дякон Кръстан Койчев.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от църковни артисти, измежду които бяха проф. Иван Желев и Грисен Чакъри, а светата Литургия бе огласена от храмовия хор с диригент Мария Русева.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, отдадено на Божията премъдрост:
„ Със своя живот и страдалчество светите Вяра, Надежда, Любов и майка им Софѝя, засвидетелстваха премъдростта на образеца, който Сам Господ Иисус Христос ни сподели.
В какво се състои Божествената премъдрост, с която Господ се грижи за целия свят и изключително за нас, индивидите? В това, че Той, бидейки Бог, изпълнен с всички Божествени съвършенства, Неговата премъдрост и обич изнамериха подобен метод за връщането на индивида в общение с Бога, щото Самият Той, единородният Син Божий слезе на земята, стана Човек, понесе всички немощи на човешката природа, без прегрешението, с цел да я върне още веднъж при Бога. Той пострада за нас, с цел да можем да живеем ние. В това се заключава Божествената премъдрост– в саможертвената обич, която Господ има към всички индивиди.
Нека, следвайки образеца на Божията премъдрост и на тази мъдра майка Софѝя, и ние да се просвещаваме във вярата, като учим в нея и своите деца; на това, че да бъдат почтени е доста повече от това да получават благосъстояния по непочтен път; да бъдат правилни на своите другари, родели, на родината си, коства доста повече от това да придобият краткотрайни, земни богатства, с които един ден по този начин или другояче ще се разделим; на това, че да демонстрираме великодушие и състрадание коства доста повече, в сравнение с да трупваме благосъстояния, които не знаем, кому ще се паднат.
Като възпитаваме по този метод своите деца, ние ще ги подготвим да бъдат същински индивиди, в които ще се проявят Христовите добродетели, най-важните от които са вярата, вярата и любовта към Бога и към индивидите (срв. I Кор. 13:3). “
Негово Светейшество благослови представането на изложбата „ Молитва за България “ с създател Антония Мировалиева-Божанина, състояща се от тринадесет картини, отразяващи духовния живот и светини от всяка епархия в България, направени от ботанически естествени материали – хербарии, листа, треви и цветя.
Колекцията, плод на осем-годишен сложна авторката, е изложена в България за повторно. Антония Мировалиева-Божанина е създател на четири независими изложения в Съединени американски щати, с две интернационалните награди в Южна Корея за творбите „ Белият ангел “ и „ Молитва “, както и с номинация за творбата „ Възкресение по време на мор “.
Изложбата ще гостува в старинния храм три месеца.
След светата Литургия пред храма по традиция се състоя молебен за Деня на София, на който участваха господин Румен Радев – президент и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Р. България, госпожа Илияна Йотова – вицепрезидент, господин Васил Терзиев – кмет на Столична община, народни представители, посланици, кметове на региони и общински съветници, поданици на града.
Негово Светейшество поздрави присъстващите със слово, в което се споделя:
„ Името на Христос е популярност и чест за всички християни. Ти, Христе, си нашият Бог, … с изключение на Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме – споделяме ние в пасхалното свещенодействие и в тази изповед на нашата отеческа православна религия се съдържа цялото наше очакване, дружно с благодарността ни към Бога за Неговата благосклонност и великодушие, с които Той бащински ни обича, без значение от нашите провинения пред Него, които по този начин постоянно ни вършат недостойни за нашето християнско звание и предопределение. Христовото име е непрекъснат апел към непорочност и съвършенство. В тази непорочност е живяла и в нея е възпитавала своите рожби светата мъченица Софѝя – в тях сме призвани да пребъдваме и ние като християни и като поданици на този наш земен град на Премъдростта. Нека бъдем почтени за това най-високо звание.
Пътят към Христовото съвършенство стартира от самите нас, от нашата вътрешна битка със пристрастеностите и греховете – с „ ветхия човек “ (Кол. 3:9; срв. Рим. 6:6; Еф. 4:22), който Господ Иисус Христос обнови в тайнството на Богочовечеството. Неизброимото голям брой на Христовите очевидци от всички времена ни споделя, че този път е вероятен и за нас. Казват ни го и празнуваните през днешния ден свидни Христови невести Софѝя, Вяра, Надежда и Любов, напомняйки ни както със своя живот и героизъм, по този начин и със самите си имена за същността и наличието на нашата религия – на това наше най-скъпоценно притежание, което имаме като православен християнски народ, съхранил се през вековете под плодородната помощ на Премъдростта – Господ наш Иисус Христос, и с помощта на вярата, вярата и любовта и на всички християнски добродетели, които украсяват индивида.
Нека пътят на Премъдростта и на всяка християнска добродетел бъде и наш път, непрекъснато да възрастваме във вярата, в християнската ни вяра и изключително в любовта, в съответната, действена и жертвена обич към Бога и близък, та – по думите на свети деятел Павел – и нашият плод да бъде „ светост, а краят – живот безконечен “ (Рим. 6:22). “
В края на честването се организира гала по повдигане знамето на град София.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от църковни артисти, измежду които бяха проф. Иван Желев и Грисен Чакъри, а светата Литургия бе огласена от храмовия хор с диригент Мария Русева.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово, отдадено на Божията премъдрост:
„ Със своя живот и страдалчество светите Вяра, Надежда, Любов и майка им Софѝя, засвидетелстваха премъдростта на образеца, който Сам Господ Иисус Христос ни сподели.
В какво се състои Божествената премъдрост, с която Господ се грижи за целия свят и изключително за нас, индивидите? В това, че Той, бидейки Бог, изпълнен с всички Божествени съвършенства, Неговата премъдрост и обич изнамериха подобен метод за връщането на индивида в общение с Бога, щото Самият Той, единородният Син Божий слезе на земята, стана Човек, понесе всички немощи на човешката природа, без прегрешението, с цел да я върне още веднъж при Бога. Той пострада за нас, с цел да можем да живеем ние. В това се заключава Божествената премъдрост– в саможертвената обич, която Господ има към всички индивиди.
Нека, следвайки образеца на Божията премъдрост и на тази мъдра майка Софѝя, и ние да се просвещаваме във вярата, като учим в нея и своите деца; на това, че да бъдат почтени е доста повече от това да получават благосъстояния по непочтен път; да бъдат правилни на своите другари, родели, на родината си, коства доста повече от това да придобият краткотрайни, земни богатства, с които един ден по този начин или другояче ще се разделим; на това, че да демонстрираме великодушие и състрадание коства доста повече, в сравнение с да трупваме благосъстояния, които не знаем, кому ще се паднат.
Като възпитаваме по този метод своите деца, ние ще ги подготвим да бъдат същински индивиди, в които ще се проявят Христовите добродетели, най-важните от които са вярата, вярата и любовта към Бога и към индивидите (срв. I Кор. 13:3). “
Негово Светейшество благослови представането на изложбата „ Молитва за България “ с създател Антония Мировалиева-Божанина, състояща се от тринадесет картини, отразяващи духовния живот и светини от всяка епархия в България, направени от ботанически естествени материали – хербарии, листа, треви и цветя.
Колекцията, плод на осем-годишен сложна авторката, е изложена в България за повторно. Антония Мировалиева-Божанина е създател на четири независими изложения в Съединени американски щати, с две интернационалните награди в Южна Корея за творбите „ Белият ангел “ и „ Молитва “, както и с номинация за творбата „ Възкресение по време на мор “.
Изложбата ще гостува в старинния храм три месеца.
След светата Литургия пред храма по традиция се състоя молебен за Деня на София, на който участваха господин Румен Радев – президент и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Р. България, госпожа Илияна Йотова – вицепрезидент, господин Васил Терзиев – кмет на Столична община, народни представители, посланици, кметове на региони и общински съветници, поданици на града.
Негово Светейшество поздрави присъстващите със слово, в което се споделя:
„ Името на Христос е популярност и чест за всички християни. Ти, Христе, си нашият Бог, … с изключение на Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме – споделяме ние в пасхалното свещенодействие и в тази изповед на нашата отеческа православна религия се съдържа цялото наше очакване, дружно с благодарността ни към Бога за Неговата благосклонност и великодушие, с които Той бащински ни обича, без значение от нашите провинения пред Него, които по този начин постоянно ни вършат недостойни за нашето християнско звание и предопределение. Христовото име е непрекъснат апел към непорочност и съвършенство. В тази непорочност е живяла и в нея е възпитавала своите рожби светата мъченица Софѝя – в тях сме призвани да пребъдваме и ние като християни и като поданици на този наш земен град на Премъдростта. Нека бъдем почтени за това най-високо звание.
Пътят към Христовото съвършенство стартира от самите нас, от нашата вътрешна битка със пристрастеностите и греховете – с „ ветхия човек “ (Кол. 3:9; срв. Рим. 6:6; Еф. 4:22), който Господ Иисус Христос обнови в тайнството на Богочовечеството. Неизброимото голям брой на Христовите очевидци от всички времена ни споделя, че този път е вероятен и за нас. Казват ни го и празнуваните през днешния ден свидни Христови невести Софѝя, Вяра, Надежда и Любов, напомняйки ни както със своя живот и героизъм, по този начин и със самите си имена за същността и наличието на нашата религия – на това наше най-скъпоценно притежание, което имаме като православен християнски народ, съхранил се през вековете под плодородната помощ на Премъдростта – Господ наш Иисус Христос, и с помощта на вярата, вярата и любовта и на всички християнски добродетели, които украсяват индивида.
Нека пътят на Премъдростта и на всяка християнска добродетел бъде и наш път, непрекъснато да възрастваме във вярата, в християнската ни вяра и изключително в любовта, в съответната, действена и жертвена обич към Бога и близък, та – по думите на свети деятел Павел – и нашият плод да бъде „ светост, а краят – живот безконечен “ (Рим. 6:22). “
В края на честването се организира гала по повдигане знамето на град София.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ