Историкът Димитър Райчев: Пловдив има памет, която трябва да...
На 17 ноември в Дома на културата „ Борис Христов “ се открива една неповторима фотоизложба. Името й е „ 20 години албум „ Пловдив вечно “ - исторически труд на откривателя и документалист Димитър Райчев. Той издава фотоалбума през 2005 година и събира в него фотоси от 1878 до 2004 година, показвайки освен по какъв начин е изглеждал Пловдив преди едно столетие, само че и архитектурното му развиване през ХІХ и ХХ век. Поводът за изложбата обаче е различен и той е 25 години от холдинг " КЦМ 2000 ", изясни пред „ Марица “ Димитър Райчев.
„ Решихме да подредим тази галерия дружно, тъй като екипът на холдинг " КЦМ 2000 " са мои другари и постоянно са ми помагали. Това е нашият общ подарък към пловдивчани и гостите на града. За първи път демонстрираме Пловдив по този начин, както в никакъв случай не сте го виждали - в снимки с огромен мащаб “, издаде в задатък историкът и откривател на града на тепетата.
С Димитър Райчев беседваме за дългия му път, в който изследва най-любопитните кътчета от историята на Пловдив - града с 8000 години история.
- Г-н Райчев, какво Ви предизвика да създадете албума „ Пловдив вечно ” преди 20 години?
- Имах снимки и картички на града от по-старо време, които бях събрал в един значителен фотоалбум, и когато станеше въпрос по какъв начин е изглеждал Пловдив в предишното, ги показвах на другари. Така се роди концепцията за албум, който да демонстрира Пловдив през годините. Както знаете, доста хрумвания обаче остават там, където се раждат - във въздуха или на масата. Но аз се заех крепко и в случай че би трябвало да бъда почтен, главният мотор беше носталгията. Все отново по това време бях минал към този момент 50-те.
За страдание, сбирката ми от фотоси се оказа извънредно незадоволителна за това, което бях замислил. Получи се по този начин, тъй като с господин Стефан Шивачев уточнихме, че албумът най-малкото би трябвало да съставлява една разходка както в самия град, по този начин и във времето. Затова, в случай че читателят е забелязал, първите снимки са от гарата и поредно през града и тепетата, до река Марица и Джендем тепе най-после. По това време в България към момента нямаше нито Google, нито Facebook или едва-едва навлизаха, тъй че работата не ми бе по никакъв начин лесна. Трябваше да диря всичките фотоси и материали на книжен притежател. Тук му е мястото да благодаря на проф. Радка Колева - тогавашния шеф на Народна библиотека “Иван Вазов ”, на настоящия шеф Димитър Минев, на Венета Ганева и доктор Петко Георгиев, на Недялка Петрова - шеф на Регионален държавен списък, и на гл. специалист Владимир Балчев, на настоящия шеф Димитър Севов, на доцент доктор Стефан Шивачев - някогашен шеф на Регионален исторически музей, на Катрин Сариева и починалия отец Васил Цветков за предоставените им персонални архиви, както и на доста, доста други близки и другари, които помогнаха със фотоси и документи.
- Днес Ви назовават „ документалист на Пловдив “. Защо написахте толкоз доста книги за града - кое беше вдъхновението, което Ви водеше?
- Когато правех албума, което ми лиши няколко години, си споделях - дано го направя и край. Но тъкмо след представянето писателят и публицист Георги Райчевски ми сподели, че дружно с инж. Петко З. Петков приготвят две книги за Пловдив и дали ще мога да им оказа помощ. Те също дадоха рамо за албума. Това още веднъж се оказа едно предизвикателство и за моя наслада, и двете книги имаха огромен триумф - „ Пловдивските кметове ” (2005) и „ Пловдивските почетни жители ” (2006). Малко по-късно Владо Дончев, тогава народен представител от Национална движение „Симеон Втори", който напълно скоро се беше върнал от Рим, в диалог показа концепция за един албум за Пловдив по римско време, очевидно впечатлен, че и Пловдив също има какво да покаже от това толкоз далечно минало. Така с археолога Елена Кисякова направихме албума „ Филипопол ” (2008). След това концепциите за албумите и книгите си бяха към този момент единствено мои.
Питате ме за какво съм написал толкоз доста книги - ами тъй като Пловдив има история, има душа, той не е просто град, а град повествовател. И когато човек живее измежду толкоз истории, няма по какъв начин да не ги открие, да не ги запише, да не ги показа. Пловдив има памет, която не би трябвало да умира, тя би трябвало да бъде написана и прочетена. Пловдив има минало, с което може и би трябвало да се гордее.
- Като казвате памет, несъмнено има и други създатели, които пишат за историята на града.
- Да, несъмнено, и то значително. Владимир Балчев написа няколко емблематични книги за Пловдив, журналистът от ТВ ПОТ Евгений Тодоров издаде цяла поредност знаменателни книги, към този момент 23 на брой, давайки нов живот на остарели и забравени книги за историята на града, събрани от стотиците изявленията в предаването “Запомнете Пловдив ” и Фондация “Балкански културен конгрес ” от 2007 година Много забавни книги издадоха доцент доктор Стефан Шивачев, Юлий Славов, Димитър Пампулов и доста, доста други създатели.
- Кой от другите интервали на Пловдив Ви впечатли най-силно?
- Със сигурност римският интервал - тогава важен център на провинция Тракия. Като град той е доста добре плануван: с канализация, водопроводи, терми, фонтани, акведукти, голям конгрес, хубав спектакъл, прелестно ситуиран на Трихълмието, голям стадион, Одеон, библиотека, само разкрита на Балканския полуостров.
Много забавно беше да разберем за водния часовник клепсидра - неотдавна откриха негова имитация на върха на Сахат тепе. Това, което ме впечатли, е, че още преди 2000 години Пловдив е бил град на просвета, на зрелища и на благосъстояние, град, който в никакъв случай не е бил зарязан.
- В книгата " Спомен от Пловдив 2 " Вие се фокусирате върху интервала 1944 - 1989 година Как се промени Пловдив през това време?
- През първите години, а и през идващите петнайсетина години Пловдив се трансформира относително постепенно. Построени са Мостреният панаир (1947), Драматичният спектакъл (1952) вкупом с Пловдивската опера (1953), площадките “Република ” (1949), “Червено знаме ” (1954) и ”Кочо Цветаров ” (1955), стадион “Девети септември ” (1955). За мен любопитен факт е, че от 6 януари 1956 година в Пловдив към този момент има тролейбусен превоз. Следващите години, сред 1960-а и 1966-а, са пуснати в употреба тунелът под Трихълмието, Панаирният мост, стадион „ Ботев ”. Мога да кажа, че първата осезаема смяна в самия център на града става при събарянето на целия квартал пред постройката на сегашната Община за изграждане на градина с фонтан, на така наречен Чипев базар за построяването на стълбите от главната улица към Сахат тепе, както и на постройките при издигането на хотел “България ”. В идващите години съществени промени в града има при почистване на терена за разширението на площад „ Централен ” и по-късно, при разширението на ул. „ Гладстон ”. За страдание, през този интервал са съборени две доста емблематични за Пловдив здания - аптека „ Марица ” и Дом на благотворителността и националното здраве „ Димитър П. Кудоглу ”. През идващите години - в средата на 70-те години и нататък, стартират да се строят нови огромни жилищни комплекси - като образец мога да дам ЖК „ Тракия ”, планиран за към 60 хиляди поданици, а други, като ЖК „ Изгрев ”, ЖК „ Хр. Смирненски ”, мощно да се застрояват и уголемяват.
- А какво мислите за актуалния Пловдив, по какъв начин се развива той и има ли нещо, което Ви тормози, когато наблюдавате по какъв начин се трансформира?
- Още при започване на 40-те години на предишния век пловдивската администрация кани известния немски ландшафтен проектант Херман Янсен да изготви градоустройствен проект на Пловдив. В основата на проекта му е градът да се развива на юг, а теренът към тепетата и реката да си остане, без мощно да се трансформира. След 9.IX.1944 година този проект не е общопризнат.
Затова и в този момент в централата си част Пловдив е много претъпкан - и от коли, и от хора. Мисля даже, че в пиковите моменти, които са всеки ден, трафикът от коли тотално изнемогва.
Според мен в един актуален град, какъвто Пловдив се стреми да бъде, не е нужно да се строят колкото се може повече здания, а да се сътвори зелена, комфортна и уравновесена среда за хората. В Пловдив има още доста какво да се желае в тази посока. Какво имам поради - улично осветяване, превоз и боклуци да се управляват дигитално; тротоарите да са по-широки, да има пешеходни зони, също велосипедни алеи. Ако навлезем в областта на фантазиите, за какво не и зелени покриви, градски горички, системи за събиране на дъждовна вода, възобновима сила и т.н, и така нататък В някои градове по света към този момент ги има всички тези модерни придобивки. Нека не трансформираме Пловдив в бетонна джунгла!
- Нали въпреки всичко всеки един съвременен град би трябвало да бъде град за хората. Как хората, в този момент и в годините обратно във времето, оформят лицето на Пловдив?
- Още в годините след Освобождението пловдивчани, почувствали се към този момент свободни, стартират да търгуват, да създават, да строят и постепенно да изпълват с нов живот града, в който живеят. Всички, били те производители, търговци, индустриалци, банкери, юристи, занаятчии, хора със мощен дух и с голямо предпочитание, стартират последователно да основават образа на един актуален град. Може да се каже, че в тези от дълго време минали години Пловдив се явява един мултинационален град, обитаем с турци, гърци, арменци, евреи, французи, италианци, руснаци, германци, които без значение от своя етнос дават на града този непостижим облик.
Относно тематиката за оформянето на лицето на града, допускам, че имате поради Пловдив в архитектурно отношение, тъй като тъкмо това постоянно е стояло като основна тематика. По нея могат да се изговорят доста неща, тъй като значимите решения - и в далечното минало, и през днешния ден - са се взимали от градската администрация. За страдание, те не са били постоянно такива, каквито хората са желали или желали.
Много планове за града са оставали единствено в идейна фаза. Като образец ще дам желанието за създаване на спектакъл и правосъдна палата още преди 9.IX.1944 година, което по този начин и не е осъществено. След тази дата също има доста планове, останали единствено на хартия, за които може да се напише цяла книга. В днешно време също може да се каже за един план, за който дълго време се умува, само че към момента не е почнало неговото осъществяване - това е построяването на постройка на Пловдивската опера.
- През 2023 година излезе книгата Ви „ Пловдивските почетни жители ”, в която събирате имената на всички персони, отличени от 1879 година до 2023 година Кои са имената, които Ви впечатлиха най-силно?
- Както знаем, почетното поданство е жест на публично самопризнание, посредством който един град декларира кои хора смята за част от личната си духовна биография. В Пловдив от 1879 година до през днешния ден званието е присъдено на 148 души. И с цел да отговоря на въпроса, ще кажа - всички определени демонстрират в дадения миг зрелостта на обществото и неговата дарба да помни. Прочитайки книгата, тя ни кара да се замислим освен за присъстващите в нея имена, само че и за отсъстващите, и това слага въпроса кои хора почитаме и за какво.
И въпреки всичко най-впечатляващи са първите удостоени с това звание, а това са - Аркадий Столипин - генерал-губернатор на Пловдив (за съпоставяне, първият почетен жител на София - свещеник Серафим Слуцки, е почетен с това звание през 1909 година, т.е. 30 години след Пловдив). След него в почетния лист влизат имената на княз Фердинанд и княгиня Климентина, Найден Геров, Люсиен Шевалас, Александър Богориди, Христо Г. Данов, Иван Вазов и Димитър Кудоглу - персони, построили културната и моралната архитектура на града.
Изследователят, който документира „ спомените “ на Пловдив
Димитър Райчев (Мимо Райчев) е един от най-известните откриватели, летописци и документалисти в Пловдив, създател и съставител на редица знакови албуми и книги, отдадени на града. От години събира значимите елементи от предишното на града и ги подрежда в многочислените си книги. Издава фотоалбума „ Пловдив вечно ” (2005 г.), в който събира фотоси от 1878 до 2004 година, показвайки освен по какъв начин е изглеждал Пловдив преди едно столетие, само че и архитектурното му развиване през ХІХ и ХХ век. През 2008 година в съавторство с известната пловдивска археоложка Елена Кесякова показва на пловдивчани неповторимия 3D албум „ Филипопол ” с идейни възстановки на всички по-известни разкопани обекти, останали от римско време. През 2018 година издава неповторимата книга за историята на най-известния и емблематичен хотел-ресторант „ Тримонциум ”, в която разказва цялостното развиване на предприятието „ Балкантурист ” - Пловдив от основаването до приватизацията му.
Книгата му „ Петър Стоянов. Хроника на един президентски мандат “ наблюдава забавната политическа кариера на Петър Стоянов. Книгата му „ Споменъ отъ Пловдивъ ” демонстрира цялостната смяна на Пловдив от Освобождението през 1878 година до 1944 година - тя излиза през 2020 година Две години по-късно излиза „ Спомен от Пловдив 2 ”, където споделя за годините и смяната на града след 1944 година
Мимо Райчев споделя, че издава своите книги и прави всичко това за пловдивчани. За всички, които обичат града и историята му. И тъй като това „ носталгично “ отношение към Пловдив и спомените идва единствено с годините. За приноса му в областта на духовността през 2016 година е почетен с наградата „ Следовник на националните будители ”. Носител е и на специфичната Награда „ Пловдив “ за изключителни достижения и повсеместен принос за културата на Пловдив.
Снимки от персоналния списък на документалиста, изследващ историята на Пловдив, Димитър Райчев.
„ Решихме да подредим тази галерия дружно, тъй като екипът на холдинг " КЦМ 2000 " са мои другари и постоянно са ми помагали. Това е нашият общ подарък към пловдивчани и гостите на града. За първи път демонстрираме Пловдив по този начин, както в никакъв случай не сте го виждали - в снимки с огромен мащаб “, издаде в задатък историкът и откривател на града на тепетата.
С Димитър Райчев беседваме за дългия му път, в който изследва най-любопитните кътчета от историята на Пловдив - града с 8000 години история.
- Г-н Райчев, какво Ви предизвика да създадете албума „ Пловдив вечно ” преди 20 години?
- Имах снимки и картички на града от по-старо време, които бях събрал в един значителен фотоалбум, и когато станеше въпрос по какъв начин е изглеждал Пловдив в предишното, ги показвах на другари. Така се роди концепцията за албум, който да демонстрира Пловдив през годините. Както знаете, доста хрумвания обаче остават там, където се раждат - във въздуха или на масата. Но аз се заех крепко и в случай че би трябвало да бъда почтен, главният мотор беше носталгията. Все отново по това време бях минал към този момент 50-те.
За страдание, сбирката ми от фотоси се оказа извънредно незадоволителна за това, което бях замислил. Получи се по този начин, тъй като с господин Стефан Шивачев уточнихме, че албумът най-малкото би трябвало да съставлява една разходка както в самия град, по този начин и във времето. Затова, в случай че читателят е забелязал, първите снимки са от гарата и поредно през града и тепетата, до река Марица и Джендем тепе най-после. По това време в България към момента нямаше нито Google, нито Facebook или едва-едва навлизаха, тъй че работата не ми бе по никакъв начин лесна. Трябваше да диря всичките фотоси и материали на книжен притежател. Тук му е мястото да благодаря на проф. Радка Колева - тогавашния шеф на Народна библиотека “Иван Вазов ”, на настоящия шеф Димитър Минев, на Венета Ганева и доктор Петко Георгиев, на Недялка Петрова - шеф на Регионален държавен списък, и на гл. специалист Владимир Балчев, на настоящия шеф Димитър Севов, на доцент доктор Стефан Шивачев - някогашен шеф на Регионален исторически музей, на Катрин Сариева и починалия отец Васил Цветков за предоставените им персонални архиви, както и на доста, доста други близки и другари, които помогнаха със фотоси и документи.
- Днес Ви назовават „ документалист на Пловдив “. Защо написахте толкоз доста книги за града - кое беше вдъхновението, което Ви водеше?
- Когато правех албума, което ми лиши няколко години, си споделях - дано го направя и край. Но тъкмо след представянето писателят и публицист Георги Райчевски ми сподели, че дружно с инж. Петко З. Петков приготвят две книги за Пловдив и дали ще мога да им оказа помощ. Те също дадоха рамо за албума. Това още веднъж се оказа едно предизвикателство и за моя наслада, и двете книги имаха огромен триумф - „ Пловдивските кметове ” (2005) и „ Пловдивските почетни жители ” (2006). Малко по-късно Владо Дончев, тогава народен представител от Национална движение „Симеон Втори", който напълно скоро се беше върнал от Рим, в диалог показа концепция за един албум за Пловдив по римско време, очевидно впечатлен, че и Пловдив също има какво да покаже от това толкоз далечно минало. Така с археолога Елена Кисякова направихме албума „ Филипопол ” (2008). След това концепциите за албумите и книгите си бяха към този момент единствено мои.
Питате ме за какво съм написал толкоз доста книги - ами тъй като Пловдив има история, има душа, той не е просто град, а град повествовател. И когато човек живее измежду толкоз истории, няма по какъв начин да не ги открие, да не ги запише, да не ги показа. Пловдив има памет, която не би трябвало да умира, тя би трябвало да бъде написана и прочетена. Пловдив има минало, с което може и би трябвало да се гордее.
- Като казвате памет, несъмнено има и други създатели, които пишат за историята на града.
- Да, несъмнено, и то значително. Владимир Балчев написа няколко емблематични книги за Пловдив, журналистът от ТВ ПОТ Евгений Тодоров издаде цяла поредност знаменателни книги, към този момент 23 на брой, давайки нов живот на остарели и забравени книги за историята на града, събрани от стотиците изявленията в предаването “Запомнете Пловдив ” и Фондация “Балкански културен конгрес ” от 2007 година Много забавни книги издадоха доцент доктор Стефан Шивачев, Юлий Славов, Димитър Пампулов и доста, доста други създатели.
- Кой от другите интервали на Пловдив Ви впечатли най-силно?
- Със сигурност римският интервал - тогава важен център на провинция Тракия. Като град той е доста добре плануван: с канализация, водопроводи, терми, фонтани, акведукти, голям конгрес, хубав спектакъл, прелестно ситуиран на Трихълмието, голям стадион, Одеон, библиотека, само разкрита на Балканския полуостров.
Много забавно беше да разберем за водния часовник клепсидра - неотдавна откриха негова имитация на върха на Сахат тепе. Това, което ме впечатли, е, че още преди 2000 години Пловдив е бил град на просвета, на зрелища и на благосъстояние, град, който в никакъв случай не е бил зарязан.
- В книгата " Спомен от Пловдив 2 " Вие се фокусирате върху интервала 1944 - 1989 година Как се промени Пловдив през това време?
- През първите години, а и през идващите петнайсетина години Пловдив се трансформира относително постепенно. Построени са Мостреният панаир (1947), Драматичният спектакъл (1952) вкупом с Пловдивската опера (1953), площадките “Република ” (1949), “Червено знаме ” (1954) и ”Кочо Цветаров ” (1955), стадион “Девети септември ” (1955). За мен любопитен факт е, че от 6 януари 1956 година в Пловдив към този момент има тролейбусен превоз. Следващите години, сред 1960-а и 1966-а, са пуснати в употреба тунелът под Трихълмието, Панаирният мост, стадион „ Ботев ”. Мога да кажа, че първата осезаема смяна в самия център на града става при събарянето на целия квартал пред постройката на сегашната Община за изграждане на градина с фонтан, на така наречен Чипев базар за построяването на стълбите от главната улица към Сахат тепе, както и на постройките при издигането на хотел “България ”. В идващите години съществени промени в града има при почистване на терена за разширението на площад „ Централен ” и по-късно, при разширението на ул. „ Гладстон ”. За страдание, през този интервал са съборени две доста емблематични за Пловдив здания - аптека „ Марица ” и Дом на благотворителността и националното здраве „ Димитър П. Кудоглу ”. През идващите години - в средата на 70-те години и нататък, стартират да се строят нови огромни жилищни комплекси - като образец мога да дам ЖК „ Тракия ”, планиран за към 60 хиляди поданици, а други, като ЖК „ Изгрев ”, ЖК „ Хр. Смирненски ”, мощно да се застрояват и уголемяват.
- А какво мислите за актуалния Пловдив, по какъв начин се развива той и има ли нещо, което Ви тормози, когато наблюдавате по какъв начин се трансформира?
- Още при започване на 40-те години на предишния век пловдивската администрация кани известния немски ландшафтен проектант Херман Янсен да изготви градоустройствен проект на Пловдив. В основата на проекта му е градът да се развива на юг, а теренът към тепетата и реката да си остане, без мощно да се трансформира. След 9.IX.1944 година този проект не е общопризнат.
Затова и в този момент в централата си част Пловдив е много претъпкан - и от коли, и от хора. Мисля даже, че в пиковите моменти, които са всеки ден, трафикът от коли тотално изнемогва.
Според мен в един актуален град, какъвто Пловдив се стреми да бъде, не е нужно да се строят колкото се може повече здания, а да се сътвори зелена, комфортна и уравновесена среда за хората. В Пловдив има още доста какво да се желае в тази посока. Какво имам поради - улично осветяване, превоз и боклуци да се управляват дигитално; тротоарите да са по-широки, да има пешеходни зони, също велосипедни алеи. Ако навлезем в областта на фантазиите, за какво не и зелени покриви, градски горички, системи за събиране на дъждовна вода, възобновима сила и т.н, и така нататък В някои градове по света към този момент ги има всички тези модерни придобивки. Нека не трансформираме Пловдив в бетонна джунгла!
- Нали въпреки всичко всеки един съвременен град би трябвало да бъде град за хората. Как хората, в този момент и в годините обратно във времето, оформят лицето на Пловдив?
- Още в годините след Освобождението пловдивчани, почувствали се към този момент свободни, стартират да търгуват, да създават, да строят и постепенно да изпълват с нов живот града, в който живеят. Всички, били те производители, търговци, индустриалци, банкери, юристи, занаятчии, хора със мощен дух и с голямо предпочитание, стартират последователно да основават образа на един актуален град. Може да се каже, че в тези от дълго време минали години Пловдив се явява един мултинационален град, обитаем с турци, гърци, арменци, евреи, французи, италианци, руснаци, германци, които без значение от своя етнос дават на града този непостижим облик.
Относно тематиката за оформянето на лицето на града, допускам, че имате поради Пловдив в архитектурно отношение, тъй като тъкмо това постоянно е стояло като основна тематика. По нея могат да се изговорят доста неща, тъй като значимите решения - и в далечното минало, и през днешния ден - са се взимали от градската администрация. За страдание, те не са били постоянно такива, каквито хората са желали или желали.
Много планове за града са оставали единствено в идейна фаза. Като образец ще дам желанието за създаване на спектакъл и правосъдна палата още преди 9.IX.1944 година, което по този начин и не е осъществено. След тази дата също има доста планове, останали единствено на хартия, за които може да се напише цяла книга. В днешно време също може да се каже за един план, за който дълго време се умува, само че към момента не е почнало неговото осъществяване - това е построяването на постройка на Пловдивската опера.
- През 2023 година излезе книгата Ви „ Пловдивските почетни жители ”, в която събирате имената на всички персони, отличени от 1879 година до 2023 година Кои са имената, които Ви впечатлиха най-силно?
- Както знаем, почетното поданство е жест на публично самопризнание, посредством който един град декларира кои хора смята за част от личната си духовна биография. В Пловдив от 1879 година до през днешния ден званието е присъдено на 148 души. И с цел да отговоря на въпроса, ще кажа - всички определени демонстрират в дадения миг зрелостта на обществото и неговата дарба да помни. Прочитайки книгата, тя ни кара да се замислим освен за присъстващите в нея имена, само че и за отсъстващите, и това слага въпроса кои хора почитаме и за какво.
И въпреки всичко най-впечатляващи са първите удостоени с това звание, а това са - Аркадий Столипин - генерал-губернатор на Пловдив (за съпоставяне, първият почетен жител на София - свещеник Серафим Слуцки, е почетен с това звание през 1909 година, т.е. 30 години след Пловдив). След него в почетния лист влизат имената на княз Фердинанд и княгиня Климентина, Найден Геров, Люсиен Шевалас, Александър Богориди, Христо Г. Данов, Иван Вазов и Димитър Кудоглу - персони, построили културната и моралната архитектура на града.
Изследователят, който документира „ спомените “ на Пловдив
Димитър Райчев (Мимо Райчев) е един от най-известните откриватели, летописци и документалисти в Пловдив, създател и съставител на редица знакови албуми и книги, отдадени на града. От години събира значимите елементи от предишното на града и ги подрежда в многочислените си книги. Издава фотоалбума „ Пловдив вечно ” (2005 г.), в който събира фотоси от 1878 до 2004 година, показвайки освен по какъв начин е изглеждал Пловдив преди едно столетие, само че и архитектурното му развиване през ХІХ и ХХ век. През 2008 година в съавторство с известната пловдивска археоложка Елена Кесякова показва на пловдивчани неповторимия 3D албум „ Филипопол ” с идейни възстановки на всички по-известни разкопани обекти, останали от римско време. През 2018 година издава неповторимата книга за историята на най-известния и емблематичен хотел-ресторант „ Тримонциум ”, в която разказва цялостното развиване на предприятието „ Балкантурист ” - Пловдив от основаването до приватизацията му.
Книгата му „ Петър Стоянов. Хроника на един президентски мандат “ наблюдава забавната политическа кариера на Петър Стоянов. Книгата му „ Споменъ отъ Пловдивъ ” демонстрира цялостната смяна на Пловдив от Освобождението през 1878 година до 1944 година - тя излиза през 2020 година Две години по-късно излиза „ Спомен от Пловдив 2 ”, където споделя за годините и смяната на града след 1944 година
Мимо Райчев споделя, че издава своите книги и прави всичко това за пловдивчани. За всички, които обичат града и историята му. И тъй като това „ носталгично “ отношение към Пловдив и спомените идва единствено с годините. За приноса му в областта на духовността през 2016 година е почетен с наградата „ Следовник на националните будители ”. Носител е и на специфичната Награда „ Пловдив “ за изключителни достижения и повсеместен принос за културата на Пловдив.
Снимки от персоналния списък на документалиста, изследващ историята на Пловдив, Димитър Райчев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ