Позиция на Русия относно резолюцията за Газа
На 17 ноември Съветът за сигурност на Организация на обединените нации гласоподава американския план на резолюция, в която се обрисува проектът на Тръмп за преустановяване на войната в Газа.
Документът беше признат с 13 гласа „ за “, като Русия и Китай се въздържаха.
В основата на квалифицирания от Вашингтон документ е учредяването на така наречен Съвет за мир за ръководство на Газа отпред с Д.Тръмп и с присъединяване, по негови думи, на няколко други „ авторитетни и уважавани международни водачи “.
Съветът, от своя страна, е акредитиран да разположи, в съгласуваност с Израел и Египет, някакви Международни стабилизационни сили, натоварени, наред с други неща, с мироопазващи функционалности за демилитаризиране на анклава и разоръжаване на Хамас и други въоръжени формирования.
Не се чака обаче Палестинската национална администрация (ПНА) да взе участие в ръководството на Ивицата или като цяло в определянето на бъдещето на палестинците въз основа на формулата за две страни.
Задълженията на Израел като окупационна страна, в това число отводът от анексиране на палестински земи и изтеглянето на силите му, не са документирани.
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации и Секретариатът на Организация на обединените нации са изцяло изолирани, както във връзка с надзора и отчетността на структурите, основани в Газа, по този начин и във връзка с практическите условия за въвеждане и разполагане на интернационален контингент.
Показателни са и засилените, всъщност ултимативни способи за поощряване на американския план – без почтена полемика, без да се вземат поради фундаменталните опасения на другите делегации и под директни закани за възобновяване на огромни кръвопролития в Газа. Дори разпространяването на съветски контрапроект, предопределен да преодолее несъгласията, зародили в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, посредством връщане към консолидираните международноправни основи на палестино-израелското съглашение, не съумя да поправи обстановката.
Следователно, би трябвало да се установи, че признатата резолюция 2803 не дава на Съвета за сигурност нужните преимущества за поддържане на мира и сигурността, опонира на духа на същинското мироопазване и на всеобщо приетата международноправна рамка, която планува основаването на самостоятелна и териториално прилежаща Държава Палестина в границите от 1967 година, със столица Източен Йерусалим, съжителстваща в мир и сигурност с Израел.
Русия се въздържа от гласуването, вземайки поради позицията на управлението на ПНА и заинтригуваните арабски и мюсюлмански страни в поддръжка на американската резолюция, както и с цел да се избегне рецидив на принуждение и военни дейности в Газа.
Струва си да се напомни, че войната и страданията на цивилното население в анклава можеха да бъдат спрени от дълго време, в случай че Вашингтон не беше методично, шест пъти (!) през последните две години, наложил несъгласие върху планове на резолюции, изискващи неотложно преустановяване на огъня.
Основното в този момент е това решение да не се трансформира в прикритие за неконтролирани опити на окупираната палестинска територия и да не се трансформира в дефинитивна присъда за законните права на палестинците на самоопределяне или за стремежите на израелците за сигурност и спокойно взаимно битие в района.
Документът беше признат с 13 гласа „ за “, като Русия и Китай се въздържаха.
В основата на квалифицирания от Вашингтон документ е учредяването на така наречен Съвет за мир за ръководство на Газа отпред с Д.Тръмп и с присъединяване, по негови думи, на няколко други „ авторитетни и уважавани международни водачи “.
Съветът, от своя страна, е акредитиран да разположи, в съгласуваност с Израел и Египет, някакви Международни стабилизационни сили, натоварени, наред с други неща, с мироопазващи функционалности за демилитаризиране на анклава и разоръжаване на Хамас и други въоръжени формирования.
Не се чака обаче Палестинската национална администрация (ПНА) да взе участие в ръководството на Ивицата или като цяло в определянето на бъдещето на палестинците въз основа на формулата за две страни.
Задълженията на Израел като окупационна страна, в това число отводът от анексиране на палестински земи и изтеглянето на силите му, не са документирани.
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации и Секретариатът на Организация на обединените нации са изцяло изолирани, както във връзка с надзора и отчетността на структурите, основани в Газа, по този начин и във връзка с практическите условия за въвеждане и разполагане на интернационален контингент.
Показателни са и засилените, всъщност ултимативни способи за поощряване на американския план – без почтена полемика, без да се вземат поради фундаменталните опасения на другите делегации и под директни закани за възобновяване на огромни кръвопролития в Газа. Дори разпространяването на съветски контрапроект, предопределен да преодолее несъгласията, зародили в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, посредством връщане към консолидираните международноправни основи на палестино-израелското съглашение, не съумя да поправи обстановката.
Струва си да се напомни, че войната и страданията на цивилното население в анклава можеха да бъдат спрени от дълго време, в случай че Вашингтон не беше методично, шест пъти (!) през последните две години, наложил несъгласие върху планове на резолюции, изискващи неотложно преустановяване на огъня.
Основното в този момент е това решение да не се трансформира в прикритие за неконтролирани опити на окупираната палестинска територия и да не се трансформира в дефинитивна присъда за законните права на палестинците на самоопределяне или за стремежите на израелците за сигурност и спокойно взаимно битие в района.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ




