На 17 ноември имен ден честват всички, които носят името

На 17 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Григорий, Григория и производните им.

Този известен светител живял през ІІІ век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме международна работа, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало фамозна школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария Кападокийска. По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският духовник Фирмилиан срещнал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за повсеместен живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по-нататък, за да станат негови ученици. Скоро под негово ръковоство те схванали, че мъдростта и истината са само в Христовото образование. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.

Григорий се привързал от все сърце към великия учител, който му посочил пътя на истината. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и по-късно се върнал ревностен християнин в отечеството си Неокесария.

Да живее за Бога, да Му служи, като прави Неговите свети заповеди, станало предмет на всички негови старания. Като презрял всевъзможни благосъстояния и почести, Григорий кратковременно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в комплицирания подвиг на живота.

Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за духовник. Тая вест го потресла. Пълен с искрено и дълбоко примирие, той не считал себе си подобаващ да пасе Църквата Божия и решил да се отклони от избора, като се скрил във вътрешността в пустинята. Но неокесарийските християни упорствали на своя избор. Амасийският духовник Федим, с който те се съветвали и комуто били известни големите достолепия на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да утвърди епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благосъстояние, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. " Ти, всеведущи и всеблаги Господи, молил се той, милостиво погледни в този миг на мене и на Григорий, и направи действено посвещението чрез Твоята благодат! " И по-късно задочно ръкоположил Григорий за духовник.

Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля, призовавайки го на комплицираното служение. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието духовник с твърдото предпочитание да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.

Паството му било многочислено. Неокесария била цялостна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, Който го повикал на комплицираното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно Го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ направил тая молитва.

Веднъж нощем на духовник Григорий се явила св. Богородица със св. ап. Йоан Богослов, който в къси думи му изложил високото образование за светата и неразделна Троица. Думите му били записани от епископа. И дълго неокесарийската църква пазела благоговейно признака на вярата, фамозен под името знак на св. Григорий Чудотворец (виж по-долу).

Господ разпространявал верния Свой служител чрез подарък на чудотворство. По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово; тайни планове и бъдещи събития били открити нему; и чудесата му били по този начин многочислени, че цялата страна го наричала втори Мойсей. Езичниците, изумени от чудните прояви на силата Господня, на големи групи се обръщали към истинния Бог. На тълпи те идвали при св. духовник за рекомендации и помощ.

Започнало извънредно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249—251 г.). Григорий считал за обвързване на всеки християнин да пази живота си, досега в който това е възможно без нарушение на дълга, защото животът е драгоценен подарък, който ние би трябвало да използваме за известност Божия. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната сигурност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той непрестанно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята мощност. Веднъж бойците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до мястото, където той се криел, обаче по божия воля той останал за тях неосезаем.

Гонението било жестоко, единствено че непродължително. Когато то било прекратено, Григорий се завърнал в Неокесария и там ревностно траял своята интензивност. Той вземал дейно присъединение във всички дела на Църквата, поучавал и устно, и писмено, взел участие на съборите против лъжеучителите и когато дошъл часът на неговата крах, имал утехата да знае, че в Неокесария останали всичко 17 души езичници. Славейки и благодарейки на Бога за указаните му милости, св. магьосник тихо починал в 265 година. Цялата Православна църква го почита и досега като известен св. отец и магьосник и го посочва " втори Мойсей " с думите на св. Василий Велики.

Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, духовник Левкийски и архимандрит лекар Атанасий (Бончев).