Арх. Дора Иванова: Бузлуджа може да е магнит за развитие на туризма не само в региона, а и в цяла България
На 17 ноември 2024 година бе извършен локален референдум в Община Казанлък с въпрос: " Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и употребява безплатно парцел – частна държавна благосъстоятелност " Дом монумент " на връх Бузлуджа за 10 години? ", който трябваше да реши ориста на монумента. Референдумът бе счетен за несполучлив заради ниска интензивност на гласоподавателите. Какво обаче счита арх. Дора Иванова, началник на самодейността за запазване на Бузлуджа, какви са вероятностите за монумента, както и възможните изгоди за района при цялостна реституция и отговора на още ред значими въпроси ще разберете от изявлението и пред Велизара Ангелова.
Арх. Иванова, здравейте. Наскоро се организира референдум за ориста на Бузлуджа в Казанлък, който обаче бе избран от много медии като " неуспех ", само че по този начин ли е за вас? Каква е вашата равносметка?
В референдума се включиха над 12 000 индивида, които излязоха и гласоподаваха за ориста на един обект, на един паметник. Всъщност 93% от тях се дали своят вот със " За ", и това са към 20% от имащите право на глас в Казанлък. Така че за мен това е един сполучлив акт на директна народна власт. В рамките на единствено две седмици общината съумя да активизира подобен висок % от хора, което е явен знак, че жителите на Казанлък, хората от района, се вълнуват и желаят ново бъдеще за тази постройка. Така че да, не се доближи прага от 40%, с цел да може референдумът да има наложителен темперамент, само че също по този начин би трябвало да имаме поради, че даже на парламентарните избори също не се стигат този предел от 40%. Имайки поради, че на тези избори се отнасят до един обект, а при другите става въпрос за едни доста генерални решения за цялата страна, считам че в съответния случай това е висока интензивност. Хората се вълнуват и има доста капацитет да се развие този план и ангажираност на локално равнище.
Наистина в къс интервал общината съумя да се активизира. Но за какво беше толкоз значимо монументът да премине в ръцете на Община Казанлък? Как би се отразило това на вашата работа?
Монумент " Бузлуджа " се ръководи от регионалния шеф на Стара Загора. Той е държавна благосъстоятелност, само че обичайно регионалните управи не се занимават с употребата на монументи на наследството. И в действителност е нужно да се откри метод, с цел да може постройката да работи, да се развива, да се опазва. Освен това, преди една година дружно с Община Казанлък кандидатствахме за план за планиране и реализиране на покрива и прозорците на постройката. Това е мотивът сега да се търси съответен метод по какъв начин да се реализира този план, който е първият и доста значим, с цел да се опази постройката. Така че бе разумно общината да поеме ръководството, с цел да може да извърши плана и развива постройката.
Разбира се има и други разновидности, само че това е напълно в пълномощията на страната по какъв метод ще бъде издигнат този постоянен метод на ръководство, с цел да може да се развива. А пък ние сме подготвени да спомагаме с всичките години труд, експертиза с екипа и с цялото познание, което е събрано досега.
Добре, един малко по-различен въпрос: брутализмът е жанр, който възхвалява суровата хубост и градивни благоприятни условия на бетона. Но какво крие Бузлуджа оттатък бетонните си стени?
Така е, виждаме една бетонна постройка, която се окачествява като брутализъм, само че в действителност има извънредно фини елементи. Зад бетона имаме мозайка и то към съвсем хиляда квадратни метра, една от най-големите в Европа от ХХ век. Това са към 2 милиона камъчета, които са редени едно по едно. Това е извънредно създание на изкуството от най-хубавите български художници. Освен това, имаме гранитни и мраморни плочи, извънредно фина майсторска направа, извънредно качествени материали, които към момента са там. Имаме техника, това малко се знае за Бузлуджа. От двете страни на желязната завеса, от Япония до Америка са събрани разнообразни софтуерни решения, с цел да може да действа постройката. Дори имаме касови бележки, непокътнати за Apple компютър, който е бил употребен в Бузлуджа в 81-ва година.
Това е забавно.
Другото забавно е, че хората на терен, които са експлоатирали постройката и са я развили, са създали функциониращо шоу тон и светлина от всичката тази техника. Това за времето си е било едно доста извънредно достижение. Сега, напълно различен е въпросът с какви цели е употребявано това. Ясно е, че става въпрос за агитация, за една съответна, за Българската комунистическа партия, само че в това време би трябвало да се има поради и за в действителност високите софтуерни и архитектурни достижения, както и тези на изкуството. Смятаме, че би трябвало да се познават всички страни.
Добре, а в смислов проект, вие бяхте споделили в едно друго изявление и го запомних като откъс, тъй като доста ми харесва, че Бузлуджа е издигната от ръцете на над 6 000 души и разграбена от ръцете на доста повече и тази, дълбока многопластовост вълнува.
И в този момент също толкоз доста хора работят за опазването му, дори още повече.
Това е прелестно развиване на нещата. Споменавали сте, че поддръжката към плана е почнала първо от чужбина. Защо не е от България? Как намирате реакциите на хората, които са срещу опазването на паметника под каквато и да е форма?
Логично и разбираемо от една страна, тъй като постройката е образно доста изключителна, и въпреки това обаче, идеологически мощно натоварена. Съответно хората, които не познават идеологическата част, се впечатляват доста от нейните архитектурни и художествени качества и желаят да я видят, желаят да се опази и демонстрират подобен огромен интерес. Хубавото е, че през последните години с всичката работа досега, става все по-ясно, че тук не става въпрос за опазване на идеология, а за запазване на културно завещание. Така че виждаме, че и на локално равнище към този момент има сериозна интензивност и предпочитание да се опази постройката, което доста ме радва.
Да, това е ужасно в действителност. Навършват се 10 години от основаването на фондация " Проект Бузлуджа ". Доволни ли сте от постигнатото? Какво свършихте за тези 10 години?
Доста се случи от този момент. Ако стартираме от най-видимото, успяхме да стабилизираме всички мозайки на терен. Това беше работа, която в границите на 3 години изпълнявахме с реставратори от 4 страни и успяхме да спасим изкуството от съсипия. Другото, което беше доста значимо на терен, беше обезопасяването на постройката, почистването, построяването на посетителски пътеки, с цел да може при първа опция да се отвори за визити.
Освен това, изготвихме цялостна огромна активност и работа по проект за запазване и ръководство, т.е., цялостна тактика какво и по какъв начин може да се случи за тази постройка, с цел да може да бъде тази международна културна дестинация, която бихме желали да бъде. Тази проучвателна активност включва сканиране на чертежи, основаване на 3D модел, изследване на структурата и нейното положение, на архитектурата, бизнес проект, проект за туризъм, тактика за график по какъв начин да се случи това във времето и доста други. Това беше също извънредно значима и много времемка активност, в която се включиха над 100 специалисти от 10 страни. И също така пък успяхме да ангажираме и доста българи, доста хора с културния календар, със събитията, които организираме. Успяхме да организираме 4 фестивала горе OPEN BUZLUDZHA.
Да, аз съм чест клиент.
Много се веселя. Да, последната година се събраха към 2000 индивида. Все повече хора се включват във фестивала. Организирали сме 3 форума – един онлайн, два с специалисти, с цел да търсим решения както за Бузлуджа, по този начин и за културното завещание по принцип в България, положителни практики, по какъв начин те могат да се развиват. Всъщност с всички тези планове успяхме да съберем един извънреден екип от експерти и да съберем нужната експертиза и познания по какъв начин да се реализира един план, който да е резистентен във времето и да развива паметника.
Но може би за мен персонално най-важното достижение е, че успяхме да вдъхновим и продължаваме да въодушевяваме хората, че гражданската самодейност има значение, че културното завещание има значение, че можем и би трябвало да го пазим. И виждаме в действителност действителни резултати и на фестивала – имахме социологическо изследване, в което 76% от хората споделиха, че този фестивал е положителна обществена смяна, че са трансформирали мнението си към дейното гражданско държание, към доброволчеството, към паметника. И в завършек на краищата в действителност планът за Бузлуджа е не просто план за запазване на една постройка, за нас е значим процесът и какво предизвикваме посредством процеса и по какъв начин ангажираме хората да бъдат по-отговорни към средата.
Това в действителност е много готино. Исках да попитам и за покрива, това ми е доста забавно, към момента не е оправен, нали?
През 2022 година успяхме да почистим отломките, тъй като той беше рисков, падаха детайли, повода за това е, че медната ламарина, с която е бил затрупан е била открадната още 90-те години. В момента той е измит, металната структура е проучена. Има подготвеност да стартира да се работи по построяването на новия покрив, което е идващото най-важно нещо. Този покрив сега го няма, в действителност това е и повода постройката да е в риск и има потребност от незабавни ограничения, с цел да се опази.
Кога се чака да стартира работа на процедура по покрива?
С община Казанлък и с регионална администрация Стара Загора преди 1 година кандидатствахме за европейско финансиране, което разрешава точно построяването на покрив. В момента процесът тече и се надявам, че планът ще може да се стартира напълно скоро в действителност.
Успех с това! Преди няколко дни представихте концепцията " Визия за Бузлуджа ", която ориентира монумента като туристическа дестинация от международен сан. И в действителност нещата, които видях във визуализацията бяха впечатляващи. Екрани на прозорците, акустичния таван и панорамните асансьори. Далеч ли сме обаче от осъществяването на подобен упорит план, какво се изисква?
Ще има потребност от няколко години работа на терен, с цел да се извърши. Но по-важното е в действителност точно да стартира моделът на ръководство на постройката. За да се извършва покрив, с цел да се отвори постройката за визити, с цел да се развива обекта е належащо да има постоянен модел за ръководство. Така че това е, както загатнах задача, на която би трябвало да се откри решение. Тя даже не е единствено за Бузлуджа, в България има толкоз доста културни обекти, които имат потребност от подобен вид проекти и постоянни модели. Хубавото е, че има всички нужни изследвания, цялата тактика и имаме подготвеност да осъществим плана по метод, по който в действителност да развива района и да основава това международно място, което считаме, че Бузлуджа заслужава да бъде.
Определено заслужава. Кога да чакаме монументът да отвори порти за гости, тъй като във времето се отлагаше това нещо. През 2022 година трябваше това да се случи? И от кого зависи това да стане в действителност?
Сградата е държавна благосъстоятелност и е монумент на културата от национално значение. Управлява се от регионална администрация Стара Загора. Съответно, с цел да се отвори, това е решение на регионалната администрация. На терен е изпълнен повсеместен план за обезопасяване на постройката. Всъщност вътре към този момент има посетителски павилион за информация и билети. Изготвихме видео, което да споделя историята на постройката, макет, в който хората да я видят. Има посетителски пътеки, по които да се мине и парапети, безвредни повърхности и места, по които да се минава. Така че въпросът е много повече административен, в сравнение с функционален на място. И считам, че постройката може да отвори порти много бързо, ние можем да спомагаме това да се случи, към този момент въпрос на притежателя е да реши по какъв начин да работи в тази ситуация.
Да, т.е. е въпрос на институциите. Какви са вероятностите пред района отсега нататък, в случай че Бузлуджа се превърне в подобен туристически обект и какви биха били изгодите за региона, в действителност, съгласно вас?
Ние сме уверени, че Бузлуджа би била един извънреден магнит за развиване на туризма, и то освен в района, а за цяла България. Смятаме, че има капацитет и потенциал да притегля хора от целия свят, и тя го прави и сега. През летните уикенди има по над 1000 индивида, зимата ползата също е висок, само че тъй като снегът не се почиства, визитите са по-малко. Бузлуджа може в действителност да бъде водеща дестинация, която да развива района и това носи със себе си редица позитиви за мястото. Като стартираме от това, че тези туристи биха имали интерес да посетят и доста други културни обекти към постройката, би развило бизнесите в близост - хотели, заведения за хранене и места за гости. Така че има чисто действителен стопански капацитет да се развие.
Сградата има капацитет да развие образованието по тематиките на познаване на близкото минало, един сериозен прочит, с цел да помним това, което се е случвало и да взимаме положителни решения. Смятаме, че може да бъде част от училищен визити, с цел да може в действителност това минало да се познава и да се построява сериозно мислене в хората.
И на трето място, концепцията на постройката не е просто да бъде музей и да споделя личната си история, а да има и дейна функционалност. Тоест тя да бъде място за събития, концерти, театрални постановки и танцови спектакли. И целогодишна културна стратегия, която да дава още една опция на хората от района да се допират до просвета и да притегля туристи от целия свят да видят една режисура или зрелище на едно извънредно място. Смятаме, че това би било сполучливо също по този начин, дружно и с както вие споменахте визитата на мястото, качването до пилона през панорамни асансьори. Тази панорама на това място е толкоз изключителна през цялата година. А самата постройка за нас е една рамка, която ни демонстрира даже хубостта на природата още по-добре.
Страхотно е в действителност. И това с заведенията за хранене и концертите, в действителност ще вдъхне живот на мястото, с цел да не е просто " музей " на нещо отминало. А какво смятате за отношението на българите към архитектурата и към културното завещание?
В България имаме извънредно доста културно завещание. Доколкото знам България е на трето място в Европа по обекти на културното завещание на глава от популацията, след Гърция и Италия. Това е голямо благосъстояние, това е един запас, който може да се развива както за развиване на туризма, по този начин и на идентичността, на образованието, на културата в България. Така че нашия екип гледа на Бузлуджа като един забележим, различим обект, който в случай че бъде развъртян ще може да помогне на доста други изоставени обекти. Има толкоз изоставени здания и културни полезности в България. Смятаме, че това би било един добър образец, извървявайки, създавайки пътя за това много по-алтернативно, бих споделила, и това в действителност ужасно доста ни стимулира.
Бихме желали в България да виждаме от ден на ден опазени обекти, те са към 40 000 регистрирани обекта на културното завещание, като съвсем половината са в сериозно положение. Бихме желали да виждаме повече цивилен организации, повече жители, които да желаят да се грижат за това завещание и мощно се надяваме да предизвикваме точно това с самодейностите си, които са много холистични - от работа на терен до осъществяване на фестивали, диалози, разговор, полемики, с цел да можем в действителност да активизираме желанието за запазване.
Къде се намира България на международната архитектурна карта? И имаме ли какво да покажем на света?
Сидни си има опера, а пък ние си имаме Бузлуджа. Малко са обектите в целия свят, които имат такава притегателна двигателна сила и биха предиздвикали един човек да си купи самолетен билет и да пропътува хиляди километри, с цел да види едно съответно място. Бузлуджа е такова място. И както Сидни в действителност е главен обект за един цялостен континент, по този начин Бузлуджа може да бъде главен обект, който да притегля интерес към България. Разбира се, България има доста повече какво да предложи с изключение на Бузлуджа. Туристите и посетителите, феновете на архитектурата могат да се срещнат с богатото културно завещание от интервала на траките та до днешно време. А съответно на мястото Казанлък, Бузлуджа, Габрово, в действителност там виждаме по какъв начин в границите на един ден човек може да види архитектурни шедьоври, както от древността и и от траките, с тракийската Казанлъшка гробница, която е международно културно завещание, та до модернизма и Бузлуджа, което са актуалните достижения на архитектурата.
Така че има доста какво да предложим и се надявам да можем да го представим по този начин на света, че България да може да притегля от ден на ден интерес от целия свят с архитектурата и културата си.
Интервюто е основано за вестник " Алма Матер ", образователното издание на студентите от Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет.
Арх. Иванова, здравейте. Наскоро се организира референдум за ориста на Бузлуджа в Казанлък, който обаче бе избран от много медии като " неуспех ", само че по този начин ли е за вас? Каква е вашата равносметка?
В референдума се включиха над 12 000 индивида, които излязоха и гласоподаваха за ориста на един обект, на един паметник. Всъщност 93% от тях се дали своят вот със " За ", и това са към 20% от имащите право на глас в Казанлък. Така че за мен това е един сполучлив акт на директна народна власт. В рамките на единствено две седмици общината съумя да активизира подобен висок % от хора, което е явен знак, че жителите на Казанлък, хората от района, се вълнуват и желаят ново бъдеще за тази постройка. Така че да, не се доближи прага от 40%, с цел да може референдумът да има наложителен темперамент, само че също по този начин би трябвало да имаме поради, че даже на парламентарните избори също не се стигат този предел от 40%. Имайки поради, че на тези избори се отнасят до един обект, а при другите става въпрос за едни доста генерални решения за цялата страна, считам че в съответния случай това е висока интензивност. Хората се вълнуват и има доста капацитет да се развие този план и ангажираност на локално равнище.
Наистина в къс интервал общината съумя да се активизира. Но за какво беше толкоз значимо монументът да премине в ръцете на Община Казанлък? Как би се отразило това на вашата работа?
Монумент " Бузлуджа " се ръководи от регионалния шеф на Стара Загора. Той е държавна благосъстоятелност, само че обичайно регионалните управи не се занимават с употребата на монументи на наследството. И в действителност е нужно да се откри метод, с цел да може постройката да работи, да се развива, да се опазва. Освен това, преди една година дружно с Община Казанлък кандидатствахме за план за планиране и реализиране на покрива и прозорците на постройката. Това е мотивът сега да се търси съответен метод по какъв начин да се реализира този план, който е първият и доста значим, с цел да се опази постройката. Така че бе разумно общината да поеме ръководството, с цел да може да извърши плана и развива постройката.
Разбира се има и други разновидности, само че това е напълно в пълномощията на страната по какъв метод ще бъде издигнат този постоянен метод на ръководство, с цел да може да се развива. А пък ние сме подготвени да спомагаме с всичките години труд, експертиза с екипа и с цялото познание, което е събрано досега.
Добре, един малко по-различен въпрос: брутализмът е жанр, който възхвалява суровата хубост и градивни благоприятни условия на бетона. Но какво крие Бузлуджа оттатък бетонните си стени?
Така е, виждаме една бетонна постройка, която се окачествява като брутализъм, само че в действителност има извънредно фини елементи. Зад бетона имаме мозайка и то към съвсем хиляда квадратни метра, една от най-големите в Европа от ХХ век. Това са към 2 милиона камъчета, които са редени едно по едно. Това е извънредно създание на изкуството от най-хубавите български художници. Освен това, имаме гранитни и мраморни плочи, извънредно фина майсторска направа, извънредно качествени материали, които към момента са там. Имаме техника, това малко се знае за Бузлуджа. От двете страни на желязната завеса, от Япония до Америка са събрани разнообразни софтуерни решения, с цел да може да действа постройката. Дори имаме касови бележки, непокътнати за Apple компютър, който е бил употребен в Бузлуджа в 81-ва година.
Това е забавно.
Другото забавно е, че хората на терен, които са експлоатирали постройката и са я развили, са създали функциониращо шоу тон и светлина от всичката тази техника. Това за времето си е било едно доста извънредно достижение. Сега, напълно различен е въпросът с какви цели е употребявано това. Ясно е, че става въпрос за агитация, за една съответна, за Българската комунистическа партия, само че в това време би трябвало да се има поради и за в действителност високите софтуерни и архитектурни достижения, както и тези на изкуството. Смятаме, че би трябвало да се познават всички страни.
Добре, а в смислов проект, вие бяхте споделили в едно друго изявление и го запомних като откъс, тъй като доста ми харесва, че Бузлуджа е издигната от ръцете на над 6 000 души и разграбена от ръцете на доста повече и тази, дълбока многопластовост вълнува.
И в този момент също толкоз доста хора работят за опазването му, дори още повече.
Това е прелестно развиване на нещата. Споменавали сте, че поддръжката към плана е почнала първо от чужбина. Защо не е от България? Как намирате реакциите на хората, които са срещу опазването на паметника под каквато и да е форма?
Логично и разбираемо от една страна, тъй като постройката е образно доста изключителна, и въпреки това обаче, идеологически мощно натоварена. Съответно хората, които не познават идеологическата част, се впечатляват доста от нейните архитектурни и художествени качества и желаят да я видят, желаят да се опази и демонстрират подобен огромен интерес. Хубавото е, че през последните години с всичката работа досега, става все по-ясно, че тук не става въпрос за опазване на идеология, а за запазване на културно завещание. Така че виждаме, че и на локално равнище към този момент има сериозна интензивност и предпочитание да се опази постройката, което доста ме радва.
Да, това е ужасно в действителност. Навършват се 10 години от основаването на фондация " Проект Бузлуджа ". Доволни ли сте от постигнатото? Какво свършихте за тези 10 години?
Доста се случи от този момент. Ако стартираме от най-видимото, успяхме да стабилизираме всички мозайки на терен. Това беше работа, която в границите на 3 години изпълнявахме с реставратори от 4 страни и успяхме да спасим изкуството от съсипия. Другото, което беше доста значимо на терен, беше обезопасяването на постройката, почистването, построяването на посетителски пътеки, с цел да може при първа опция да се отвори за визити.
Освен това, изготвихме цялостна огромна активност и работа по проект за запазване и ръководство, т.е., цялостна тактика какво и по какъв начин може да се случи за тази постройка, с цел да може да бъде тази международна културна дестинация, която бихме желали да бъде. Тази проучвателна активност включва сканиране на чертежи, основаване на 3D модел, изследване на структурата и нейното положение, на архитектурата, бизнес проект, проект за туризъм, тактика за график по какъв начин да се случи това във времето и доста други. Това беше също извънредно значима и много времемка активност, в която се включиха над 100 специалисти от 10 страни. И също така пък успяхме да ангажираме и доста българи, доста хора с културния календар, със събитията, които организираме. Успяхме да организираме 4 фестивала горе OPEN BUZLUDZHA.
Да, аз съм чест клиент.
Много се веселя. Да, последната година се събраха към 2000 индивида. Все повече хора се включват във фестивала. Организирали сме 3 форума – един онлайн, два с специалисти, с цел да търсим решения както за Бузлуджа, по този начин и за културното завещание по принцип в България, положителни практики, по какъв начин те могат да се развиват. Всъщност с всички тези планове успяхме да съберем един извънреден екип от експерти и да съберем нужната експертиза и познания по какъв начин да се реализира един план, който да е резистентен във времето и да развива паметника.
Но може би за мен персонално най-важното достижение е, че успяхме да вдъхновим и продължаваме да въодушевяваме хората, че гражданската самодейност има значение, че културното завещание има значение, че можем и би трябвало да го пазим. И виждаме в действителност действителни резултати и на фестивала – имахме социологическо изследване, в което 76% от хората споделиха, че този фестивал е положителна обществена смяна, че са трансформирали мнението си към дейното гражданско държание, към доброволчеството, към паметника. И в завършек на краищата в действителност планът за Бузлуджа е не просто план за запазване на една постройка, за нас е значим процесът и какво предизвикваме посредством процеса и по какъв начин ангажираме хората да бъдат по-отговорни към средата.
Това в действителност е много готино. Исках да попитам и за покрива, това ми е доста забавно, към момента не е оправен, нали?
През 2022 година успяхме да почистим отломките, тъй като той беше рисков, падаха детайли, повода за това е, че медната ламарина, с която е бил затрупан е била открадната още 90-те години. В момента той е измит, металната структура е проучена. Има подготвеност да стартира да се работи по построяването на новия покрив, което е идващото най-важно нещо. Този покрив сега го няма, в действителност това е и повода постройката да е в риск и има потребност от незабавни ограничения, с цел да се опази.
Кога се чака да стартира работа на процедура по покрива?
С община Казанлък и с регионална администрация Стара Загора преди 1 година кандидатствахме за европейско финансиране, което разрешава точно построяването на покрив. В момента процесът тече и се надявам, че планът ще може да се стартира напълно скоро в действителност.
Успех с това! Преди няколко дни представихте концепцията " Визия за Бузлуджа ", която ориентира монумента като туристическа дестинация от международен сан. И в действителност нещата, които видях във визуализацията бяха впечатляващи. Екрани на прозорците, акустичния таван и панорамните асансьори. Далеч ли сме обаче от осъществяването на подобен упорит план, какво се изисква?
Ще има потребност от няколко години работа на терен, с цел да се извърши. Но по-важното е в действителност точно да стартира моделът на ръководство на постройката. За да се извършва покрив, с цел да се отвори постройката за визити, с цел да се развива обекта е належащо да има постоянен модел за ръководство. Така че това е, както загатнах задача, на която би трябвало да се откри решение. Тя даже не е единствено за Бузлуджа, в България има толкоз доста културни обекти, които имат потребност от подобен вид проекти и постоянни модели. Хубавото е, че има всички нужни изследвания, цялата тактика и имаме подготвеност да осъществим плана по метод, по който в действителност да развива района и да основава това международно място, което считаме, че Бузлуджа заслужава да бъде.
Определено заслужава. Кога да чакаме монументът да отвори порти за гости, тъй като във времето се отлагаше това нещо. През 2022 година трябваше това да се случи? И от кого зависи това да стане в действителност?
Сградата е държавна благосъстоятелност и е монумент на културата от национално значение. Управлява се от регионална администрация Стара Загора. Съответно, с цел да се отвори, това е решение на регионалната администрация. На терен е изпълнен повсеместен план за обезопасяване на постройката. Всъщност вътре към този момент има посетителски павилион за информация и билети. Изготвихме видео, което да споделя историята на постройката, макет, в който хората да я видят. Има посетителски пътеки, по които да се мине и парапети, безвредни повърхности и места, по които да се минава. Така че въпросът е много повече административен, в сравнение с функционален на място. И считам, че постройката може да отвори порти много бързо, ние можем да спомагаме това да се случи, към този момент въпрос на притежателя е да реши по какъв начин да работи в тази ситуация.
Да, т.е. е въпрос на институциите. Какви са вероятностите пред района отсега нататък, в случай че Бузлуджа се превърне в подобен туристически обект и какви биха били изгодите за региона, в действителност, съгласно вас?
Ние сме уверени, че Бузлуджа би била един извънреден магнит за развиване на туризма, и то освен в района, а за цяла България. Смятаме, че има капацитет и потенциал да притегля хора от целия свят, и тя го прави и сега. През летните уикенди има по над 1000 индивида, зимата ползата също е висок, само че тъй като снегът не се почиства, визитите са по-малко. Бузлуджа може в действителност да бъде водеща дестинация, която да развива района и това носи със себе си редица позитиви за мястото. Като стартираме от това, че тези туристи биха имали интерес да посетят и доста други културни обекти към постройката, би развило бизнесите в близост - хотели, заведения за хранене и места за гости. Така че има чисто действителен стопански капацитет да се развие.
Сградата има капацитет да развие образованието по тематиките на познаване на близкото минало, един сериозен прочит, с цел да помним това, което се е случвало и да взимаме положителни решения. Смятаме, че може да бъде част от училищен визити, с цел да може в действителност това минало да се познава и да се построява сериозно мислене в хората.
И на трето място, концепцията на постройката не е просто да бъде музей и да споделя личната си история, а да има и дейна функционалност. Тоест тя да бъде място за събития, концерти, театрални постановки и танцови спектакли. И целогодишна културна стратегия, която да дава още една опция на хората от района да се допират до просвета и да притегля туристи от целия свят да видят една режисура или зрелище на едно извънредно място. Смятаме, че това би било сполучливо също по този начин, дружно и с както вие споменахте визитата на мястото, качването до пилона през панорамни асансьори. Тази панорама на това място е толкоз изключителна през цялата година. А самата постройка за нас е една рамка, която ни демонстрира даже хубостта на природата още по-добре.
Страхотно е в действителност. И това с заведенията за хранене и концертите, в действителност ще вдъхне живот на мястото, с цел да не е просто " музей " на нещо отминало. А какво смятате за отношението на българите към архитектурата и към културното завещание?
В България имаме извънредно доста културно завещание. Доколкото знам България е на трето място в Европа по обекти на културното завещание на глава от популацията, след Гърция и Италия. Това е голямо благосъстояние, това е един запас, който може да се развива както за развиване на туризма, по този начин и на идентичността, на образованието, на културата в България. Така че нашия екип гледа на Бузлуджа като един забележим, различим обект, който в случай че бъде развъртян ще може да помогне на доста други изоставени обекти. Има толкоз изоставени здания и културни полезности в България. Смятаме, че това би било един добър образец, извървявайки, създавайки пътя за това много по-алтернативно, бих споделила, и това в действителност ужасно доста ни стимулира.
Бихме желали в България да виждаме от ден на ден опазени обекти, те са към 40 000 регистрирани обекта на културното завещание, като съвсем половината са в сериозно положение. Бихме желали да виждаме повече цивилен организации, повече жители, които да желаят да се грижат за това завещание и мощно се надяваме да предизвикваме точно това с самодейностите си, които са много холистични - от работа на терен до осъществяване на фестивали, диалози, разговор, полемики, с цел да можем в действителност да активизираме желанието за запазване.
Къде се намира България на международната архитектурна карта? И имаме ли какво да покажем на света?
Сидни си има опера, а пък ние си имаме Бузлуджа. Малко са обектите в целия свят, които имат такава притегателна двигателна сила и биха предиздвикали един човек да си купи самолетен билет и да пропътува хиляди километри, с цел да види едно съответно място. Бузлуджа е такова място. И както Сидни в действителност е главен обект за един цялостен континент, по този начин Бузлуджа може да бъде главен обект, който да притегля интерес към България. Разбира се, България има доста повече какво да предложи с изключение на Бузлуджа. Туристите и посетителите, феновете на архитектурата могат да се срещнат с богатото културно завещание от интервала на траките та до днешно време. А съответно на мястото Казанлък, Бузлуджа, Габрово, в действителност там виждаме по какъв начин в границите на един ден човек може да види архитектурни шедьоври, както от древността и и от траките, с тракийската Казанлъшка гробница, която е международно културно завещание, та до модернизма и Бузлуджа, което са актуалните достижения на архитектурата.
Така че има доста какво да предложим и се надявам да можем да го представим по този начин на света, че България да може да притегля от ден на ден интерес от целия свят с архитектурата и културата си.
Интервюто е основано за вестник " Алма Матер ", образователното издание на студентите от Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ