17 ноември 1558 г. Елизабет I
На 17 ноември 1558 година след гибелта на кралица Мария Тюдор на британския престол застава Елизабет I.
Народът обожава младата си кралица, която връща протестантството като съществена вяра в страната (но и доста умно позволява на католиците да отслужват своите меси). С помощта на доста положителните си съветници, и най-много разчитайки на препоръките на Уилям Сесил, барон Бъргли, Елизабет I организира дейна политика, като слага акцент върху стопанската система - основната ѝ цел е развиване на промишленото произвеждане и търговията.
В годините на ръководството на Елизабет Англия се трансформира във велика морска мощ. Кралицата освен насърчава градежа на нови кораби, само че покровителства и сполучливите морски търговци, както и пиратите, ограбващи корабите на испанците - врагът на Англия. Победата на британския флот над испанската Армада пречупва морската доминация на Испания и ознаменува прекосяването на водачеството в ръцете на Англия.
В политическия живот на страната продължава укрепването на абсолютизма. Елизабет обаче по този начин и не се омъжва, оставайки " кралицата-девственица " (поне официално). Не, че липсват кралски особи, предложили ѝ ръката си и " половин царство ". Но Елизабет I отхвърля всички оферти.
Властта на Елизабет е безспорна, само че ѝ се постанова да води комплицирана борба с Мария Стюарт. Шотландската кралица е нейна братовчедка - Хенри VII се пада дядо и на двете. Но Мария счита себе си за престолонаследник, а Елизабет, дъщерята на Ан Болейн - за " нелегално дете ". Това опълчване се развива на фона на англо-шотландските войни и единствено по себе си е огромен проблем. В последна сметка Елизабет излиза победител и в тази борба, откакто пленява съперницата си. Мария Стюарт е екзекутирана и по подигравка на ориста тъкмо синът на обезглавената Мария Шотландска наследява британския трон от Елизабет - защото самата тя няма деца, предава трона на племенника си Джеймс I, който най-сетне съумява да сплоти под единна власт Англия и Шотландия.
Последните години от живота на Елизабет I минават под знака на влошаващото ѝ се здраве и непрекъснатата загуба на близки до нея хора. През февруари 1603 година кралицата изпада е дълбока меланхолия и обзелата я потиснатост предвещава наближаващият ѝ край.
Елизабет I почива на 24 март 1603 година в двореца Ричмънд.
Народът обожава младата си кралица, която връща протестантството като съществена вяра в страната (но и доста умно позволява на католиците да отслужват своите меси). С помощта на доста положителните си съветници, и най-много разчитайки на препоръките на Уилям Сесил, барон Бъргли, Елизабет I организира дейна политика, като слага акцент върху стопанската система - основната ѝ цел е развиване на промишленото произвеждане и търговията.
В годините на ръководството на Елизабет Англия се трансформира във велика морска мощ. Кралицата освен насърчава градежа на нови кораби, само че покровителства и сполучливите морски търговци, както и пиратите, ограбващи корабите на испанците - врагът на Англия. Победата на британския флот над испанската Армада пречупва морската доминация на Испания и ознаменува прекосяването на водачеството в ръцете на Англия.
В политическия живот на страната продължава укрепването на абсолютизма. Елизабет обаче по този начин и не се омъжва, оставайки " кралицата-девственица " (поне официално). Не, че липсват кралски особи, предложили ѝ ръката си и " половин царство ". Но Елизабет I отхвърля всички оферти.
Властта на Елизабет е безспорна, само че ѝ се постанова да води комплицирана борба с Мария Стюарт. Шотландската кралица е нейна братовчедка - Хенри VII се пада дядо и на двете. Но Мария счита себе си за престолонаследник, а Елизабет, дъщерята на Ан Болейн - за " нелегално дете ". Това опълчване се развива на фона на англо-шотландските войни и единствено по себе си е огромен проблем. В последна сметка Елизабет излиза победител и в тази борба, откакто пленява съперницата си. Мария Стюарт е екзекутирана и по подигравка на ориста тъкмо синът на обезглавената Мария Шотландска наследява британския трон от Елизабет - защото самата тя няма деца, предава трона на племенника си Джеймс I, който най-сетне съумява да сплоти под единна власт Англия и Шотландия.
Последните години от живота на Елизабет I минават под знака на влошаващото ѝ се здраве и непрекъснатата загуба на близки до нея хора. През февруари 1603 година кралицата изпада е дълбока меланхолия и обзелата я потиснатост предвещава наближаващият ѝ край.
Елизабет I почива на 24 март 1603 година в двореца Ричмънд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ