Навършиха се 110 години от рождението на видния български географ и университетски преподавател проф. Михаил Мичев
На 17 май 2026 година се навършиха 110 години от рождението на видния български географ, академични учител, държавник и краевед проф. Михаил Мичев (1916-1989 г.)
Михаил Мичев е роден на 17 май 1916 година в с. Влашко село (дн. с. Царевец), Врачанска околия.
Първоначално обучение приключва в родното си село, приблизително обучение – във Враца (1929-1934 г.), а висше обучение – в СУ „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ География “ (1935-1940 г.).
През 1941-1943 година отбива военната си работа, след което учителства поредно в Луковит, Мездра и в VI мъжка гимназия в столицата.
Известен интервал (1946-1947 г.) е основен редактор в Радио София.
От 1947 година до 1986 година, в продължение на близо четири десетилетия, е учител по география в Софийския университет, в началото като помощник, а след това като доцент и професор (1956 г.).
От 1950 година до 1981 година чете лекции по икономическа география на социалистическите страни. Освен този главен курс, в разнообразни интервали преподава география на балканските страни и география на селското стопанство на Китай.
Наред с преподавателската активност, проф. Михаил Мичев заема редица виновни постове в системата на българското обучение. През 1952/1953 година е шеф отдел „ Университетско обучение “ в ръководство „ Висше обучение “ на Комитета за просвета, изкуство и просвета (КНИК), а от 1953 година до 1955 година е зам.-началник ръководство „ Висше обучение “ при Министерство на културата.
От 1958 година до 1962 година е декан на Биолого-геолого-географския факултет в СУ „ Св. Климент Охридски “, а от 1967 година до 1970 година – заместник-ректор на Софийския университет. От 1976 година до 1980 година е началник на Катедра „ География на туризма “ в най-старото висше образователно заведение у нас.
В продължение на повече от две десетилетия (1964-1986 г.) проф. Мичев е ръководител на Комисията за признание и приравняване на дипломи за висше обучение, получено от български жители в чужбина.
Автор е на повече от 150 научни студии, публикации, рецензии и учебници. По оценката на негови сътрудници: „ С тях той прави значителен принос в развиването и одобряването на икономическата география на страните, на историческата география, на икономическата география на България. Във всички посоки, където работи, е пореден и систематичен. Проф. Мичев не бяга от така наречен „ неперспективни “ научни проблеми. Напротив, пристъпва към тяхното създаване даже тогава, когато някои научни среди се отнасят към тях скептично. “ (проф. доктор Стефан Карастоянов, доктор Марин Бъчваров „ Професор Михаил Мичев на 70 години “, в: Известия на Българското географско сдружение, т. XXIV (XXXIV) 1986 година, с. 181-183).
Проф. Михаил Мичев е един от най-изтъкнатите представители на историческата география у нас. Той е първият, който открива, изследва и разпространява средновековните скални рисунки и надписи (графити) в м. „ Среднио̀ ка̀мик “ и м. „ Говеда̀рника “ в землището на с. Царевец, община Мездра, датиращи от XVI-XIX век. Нещо повече: той е първият, който прави опит да ги рачете и систематизира. Плод на тези негови проучвания са научните студии: „ Някои отъждествявания на локалните и селищните имена в Римската грамота на цар Иван Шишман “ (1974, в съавторство), „ Топоними, предания и монограми на цар Иван Шишман във Врачанско “ (1983), „ Изчезнали селища в Предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско през XV-XIX век “ (1984) и други
Автор е също на поредност от публикации в периодическия щемпел с краеведска устременост, сред които „ Данни за килийното учебно заведение във Влашко село “ и „ Участие на влашкоселци в Априлското въстание “.
С приносен темперамент са и научните проучвания на проф. Мичев „ Стопанско-географски условия за развиването на каменоделството във Врачанско “ (1953), „ Град Мездра. Стопанско-географско изследване “ (1956) и други
Проф. Михаил Мичев развива дейна редакторска активност като виновен редактор в сп. „ Страни и нации “, член на редколегиите на сп. „ Географски обзор “ и на сп. „ География “, зам.-редактор на сп. „ Висше обучение “, съредактор на сп. „ Известия на Българското географско сдружение “ и на сп. „ Годишник на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, кн. „ География “.
Същевременно проф. Мичев разпространява географската просвета, за което свидетелстват изнесените от него над 100 беседи по Радио София.
Той е измежду създателите на Краеведското сдружение в гр. Мездра (1988 г.).
За своята научна, преподавателска и социална активност проф. Михаил Мичев е награден с медал „ Кирил и Методий “ – I и II степен (1963), медал „ Народна република България “ – I степен (1986), медал „ Девети септември “ – II степен, медал „ Червено знаме на труда “, орден „ 25 години национална власт “, орден „ 100 години София – столица на България “, тунизийския Орден на Републиката „ Ел-Гумхурия “ и почетен „ Барелеф на Климент Охридски ” (1980 г.).
Проф. Михаил Мичев умира на 12 август 1989 година, заровен е в родното си село.
Михаил Мичев е роден на 17 май 1916 година в с. Влашко село (дн. с. Царевец), Врачанска околия.
Първоначално обучение приключва в родното си село, приблизително обучение – във Враца (1929-1934 г.), а висше обучение – в СУ „ Св. Климент Охридски “, компетентност „ География “ (1935-1940 г.).
През 1941-1943 година отбива военната си работа, след което учителства поредно в Луковит, Мездра и в VI мъжка гимназия в столицата.
Известен интервал (1946-1947 г.) е основен редактор в Радио София.
От 1947 година до 1986 година, в продължение на близо четири десетилетия, е учител по география в Софийския университет, в началото като помощник, а след това като доцент и професор (1956 г.).
От 1950 година до 1981 година чете лекции по икономическа география на социалистическите страни. Освен този главен курс, в разнообразни интервали преподава география на балканските страни и география на селското стопанство на Китай.
Наред с преподавателската активност, проф. Михаил Мичев заема редица виновни постове в системата на българското обучение. През 1952/1953 година е шеф отдел „ Университетско обучение “ в ръководство „ Висше обучение “ на Комитета за просвета, изкуство и просвета (КНИК), а от 1953 година до 1955 година е зам.-началник ръководство „ Висше обучение “ при Министерство на културата.
От 1958 година до 1962 година е декан на Биолого-геолого-географския факултет в СУ „ Св. Климент Охридски “, а от 1967 година до 1970 година – заместник-ректор на Софийския университет. От 1976 година до 1980 година е началник на Катедра „ География на туризма “ в най-старото висше образователно заведение у нас.
В продължение на повече от две десетилетия (1964-1986 г.) проф. Мичев е ръководител на Комисията за признание и приравняване на дипломи за висше обучение, получено от български жители в чужбина.
Автор е на повече от 150 научни студии, публикации, рецензии и учебници. По оценката на негови сътрудници: „ С тях той прави значителен принос в развиването и одобряването на икономическата география на страните, на историческата география, на икономическата география на България. Във всички посоки, където работи, е пореден и систематичен. Проф. Мичев не бяга от така наречен „ неперспективни “ научни проблеми. Напротив, пристъпва към тяхното създаване даже тогава, когато някои научни среди се отнасят към тях скептично. “ (проф. доктор Стефан Карастоянов, доктор Марин Бъчваров „ Професор Михаил Мичев на 70 години “, в: Известия на Българското географско сдружение, т. XXIV (XXXIV) 1986 година, с. 181-183).
Проф. Михаил Мичев е един от най-изтъкнатите представители на историческата география у нас. Той е първият, който открива, изследва и разпространява средновековните скални рисунки и надписи (графити) в м. „ Среднио̀ ка̀мик “ и м. „ Говеда̀рника “ в землището на с. Царевец, община Мездра, датиращи от XVI-XIX век. Нещо повече: той е първият, който прави опит да ги рачете и систематизира. Плод на тези негови проучвания са научните студии: „ Някои отъждествявания на локалните и селищните имена в Римската грамота на цар Иван Шишман “ (1974, в съавторство), „ Топоними, предания и монограми на цар Иван Шишман във Врачанско “ (1983), „ Изчезнали селища в Предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско през XV-XIX век “ (1984) и други
Автор е също на поредност от публикации в периодическия щемпел с краеведска устременост, сред които „ Данни за килийното учебно заведение във Влашко село “ и „ Участие на влашкоселци в Априлското въстание “.
С приносен темперамент са и научните проучвания на проф. Мичев „ Стопанско-географски условия за развиването на каменоделството във Врачанско “ (1953), „ Град Мездра. Стопанско-географско изследване “ (1956) и други
Проф. Михаил Мичев развива дейна редакторска активност като виновен редактор в сп. „ Страни и нации “, член на редколегиите на сп. „ Географски обзор “ и на сп. „ География “, зам.-редактор на сп. „ Висше обучение “, съредактор на сп. „ Известия на Българското географско сдружение “ и на сп. „ Годишник на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, кн. „ География “.
Същевременно проф. Мичев разпространява географската просвета, за което свидетелстват изнесените от него над 100 беседи по Радио София.
Той е измежду създателите на Краеведското сдружение в гр. Мездра (1988 г.).
За своята научна, преподавателска и социална активност проф. Михаил Мичев е награден с медал „ Кирил и Методий “ – I и II степен (1963), медал „ Народна република България “ – I степен (1986), медал „ Девети септември “ – II степен, медал „ Червено знаме на труда “, орден „ 25 години национална власт “, орден „ 100 години София – столица на България “, тунизийския Орден на Републиката „ Ел-Гумхурия “ и почетен „ Барелеф на Климент Охридски ” (1980 г.).
Проф. Михаил Мичев умира на 12 август 1989 година, заровен е в родното си село.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ