17 май 1902 г. - Открит е първият компютър
На 17 май 1902 година е открит първият компютър. Той обаче не е съединен във фабриката на някоя модерна компания. Напротив – основан е преди повече от две хиляди години в античния свят…
На изумителната мистериозна находка се натъква група гмуркачи за водни гъби.
Преди 117 години на връщане от Африка ги заплашва стихия и те вземат решение да изчакат тя да премине, закотвени на дребен гръцки остров. При едно от гмурканията си в региона виждат на морското дъно голям брой разпилени скулптури. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски кораб, случило се хилядолетия обратно.
Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови части, за които в началото е решено, че са част от скулптурите. Две години по-късно археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: Това са елементи от комплициран механизъм, формиран от зъбчати колела. Иначе казано – най-древния компютър.
На 17 май 1902 година археологът Валериос Стаис, който се занимава с разбор на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, защото бронзът е мощно потърпевш от разяждане, и в нея заблестяват предавки. Стаис допуска, че това е откъс от античен часовник, и даже написа научна работа по въпроса.
Но сътрудниците му от археологическата общност срещат тази обява на нож. Стаис даже е упрекнат в машинация. Критиците на учения настояват, че в Античността не може да са съществували такива комплицирани механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия транспортен съд. Стаис е заставен да отстъпи под натиска на публичното мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.
Механизмът от Антикитера се състои от няколко железни съставния елемент, мощно повредени от хилядолетния престой на морското дъно. Чрез детайлни томографски проучвания е открито. че в началото това са били близо 40 разнообразни зъбчати колела. съединени във работещ механизъм. Целият механизъм се е вмествал в кутия с размер, оценен почти като 34х18х9 см. На предната ѝ страна е имало „ циферблат “ с разнообразни пояснителни текстове, част от които е разчетена.
Механизмът е получил необятна популярност след публикацията „ Древногръцкият компютър “, оповестена през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс.
Древното устройство се среща и в антични хроники, да вземем за пример при Цицерон в съчинението „ За природата на боговете “: „ Топката, която неотдавна създаде нашият другар Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в разнообразни дни и нощи. “
Самият Антикитерски механизъм и основаната от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.
Радиовъглеродният разбор на механизма определил неговата възраст в интервала от 150 до 100 година пр.н.е., а в този момент учените изследвали частта му, нужна за установяване на затъмненията. Теоретична основа на проучването бил цикълът на Сарос – интервал, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят.
Сарос е еднакъв на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или съвсем 18 календарни години. На процедура античните астрономи употребявали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – интервал, еднакъв на три сароса и комфортен с това, че образува цяло число дни – 19 756.
Учените съумели да изчислят, че механизмът за предсказание на затъмнения ще демонстрира най-точни резултати, в случай че в качеството на „ точка на отчитане “ на сароса бъде определен 12 май 205 година пр.н.е. Такова изобретение би им разрешило да създадат извод, че уредът е бил направен в края на III – началото на II в. пр.н.е., отбелязва Мегавселена.
И въпреки всичко откривателите означават, че този факт може да дефинира не датата на сглобяването на механизма, а времето на създаването на неговата структура.
На изумителната мистериозна находка се натъква група гмуркачи за водни гъби.
Преди 117 години на връщане от Африка ги заплашва стихия и те вземат решение да изчакат тя да премине, закотвени на дребен гръцки остров. При едно от гмурканията си в региона виждат на морското дъно голям брой разпилени скулптури. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски кораб, случило се хилядолетия обратно.
Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови части, за които в началото е решено, че са част от скулптурите. Две години по-късно археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: Това са елементи от комплициран механизъм, формиран от зъбчати колела. Иначе казано – най-древния компютър.
На 17 май 1902 година археологът Валериос Стаис, който се занимава с разбор на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, защото бронзът е мощно потърпевш от разяждане, и в нея заблестяват предавки. Стаис допуска, че това е откъс от античен часовник, и даже написа научна работа по въпроса.
Но сътрудниците му от археологическата общност срещат тази обява на нож. Стаис даже е упрекнат в машинация. Критиците на учения настояват, че в Античността не може да са съществували такива комплицирани механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия транспортен съд. Стаис е заставен да отстъпи под натиска на публичното мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.
Механизмът от Антикитера се състои от няколко железни съставния елемент, мощно повредени от хилядолетния престой на морското дъно. Чрез детайлни томографски проучвания е открито. че в началото това са били близо 40 разнообразни зъбчати колела. съединени във работещ механизъм. Целият механизъм се е вмествал в кутия с размер, оценен почти като 34х18х9 см. На предната ѝ страна е имало „ циферблат “ с разнообразни пояснителни текстове, част от които е разчетена.
Механизмът е получил необятна популярност след публикацията „ Древногръцкият компютър “, оповестена през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс.
Древното устройство се среща и в антични хроники, да вземем за пример при Цицерон в съчинението „ За природата на боговете “: „ Топката, която неотдавна създаде нашият другар Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в разнообразни дни и нощи. “
Самият Антикитерски механизъм и основаната от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.
Радиовъглеродният разбор на механизма определил неговата възраст в интервала от 150 до 100 година пр.н.е., а в този момент учените изследвали частта му, нужна за установяване на затъмненията. Теоретична основа на проучването бил цикълът на Сарос – интервал, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят.
Сарос е еднакъв на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или съвсем 18 календарни години. На процедура античните астрономи употребявали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – интервал, еднакъв на три сароса и комфортен с това, че образува цяло число дни – 19 756.
Учените съумели да изчислят, че механизмът за предсказание на затъмнения ще демонстрира най-точни резултати, в случай че в качеството на „ точка на отчитане “ на сароса бъде определен 12 май 205 година пр.н.е. Такова изобретение би им разрешило да създадат извод, че уредът е бил направен в края на III – началото на II в. пр.н.е., отбелязва Мегавселена.
И въпреки всичко откривателите означават, че този факт може да дефинира не датата на сглобяването на механизма, а времето на създаването на неговата структура.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ