Важно поверие за храната на Сирни Заговезни
На 17 март в неделя е Сирни Заговезни
Понеже " без амнистия не може да се заговее ", до вечерята на Сирни заговезни би трябвало да приключи обичаят „ амнистия “, изпълняван през цялата Сирна неделя (в някои региони на западните територии, обитаеми с българско население, го назовават „ Прочка “). По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От тях желаят амнистия и целуват ръка на домакините; води се диалог в духа на следното: - „ Прощавай, мале, тате... “, - „ Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „ простено да ти е “), Господ да прости “.
На празничната трапеза има постоянно храни, приготвени от млечни и яйчени артикули: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се така наречен „ хамкане “ (ламкане, ласкане): на конец/шнур/ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата (или изобщо - прикован над нея), се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, основно децата, се пробва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, използвани в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предотвратяване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата - отново срещу бълхи.[1] Също по този начин, конецът от него може да послужи и за гадания - след наричания/заклинания, се пали и по метода на горене се гадае.
Популярни са и други традиции, свързани с очистителната мощ на огъня, обединени под наименованието " Заговезнишки огън ". Сред тях са:
прескачане от мъжете на клади (кракът на който е минал през огъня минава за невредим за змийско ухапване),
обреди от вида на така наречен майски кол (вариант на майското дърво, при който построението се изгаря - да вземем за пример обичаят Паликош),
внасяне на главня от обредния огън вкъщи,
песни и хорà около огъня, - само че в остарели времена само мъжете са се събирали там.
Освен това в Южна България, старопланински и средногорски села са непокътнати обичаите „ оратник “ и „ о̀рата ко̀пата “ - в чиито ритуали също е включено потреблението на огън. Произходът на тези традиции евентуално е много древен и имената им наподобява идват от глагола оратя, който значи говоря. Оратникът е парче дърво, което се пъха в огъня, сходно на бъдник. От своя страна, о̀рата ко̀пата има брачно-еротична насоченост. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и авансово се упражняват да ги хвърлят на огромно разстояние благодарение на импровизиран лък. Когато на Поклади възпламенят оратник на някоя височина до селото или в самото село, всеки се пробва да запрати запалената си стрела в двора на момичето, което харесва (родителите на девойките са взели доколкото могат противопожарни ограничения, само че другояче се въздържат да се бъркат в тези дни в връзките им). Стрелите са израз на половите въжделения на момците, а за по-голяма изясненост те се отдават и на всякакви волнодумства и цинизми по адрес на избраницата си, произнасяни в речитатив и започващи с фразата „ Ората копата “. Последното се изяснява и като опит да изприказват гласно, каквото имат по-пиперливо мислено, преди да са почнали постите, само че най-много държанието им се приема за ласкателно във връзка с момите (те след това събират стрелите и се хвалят една-на друга с ухажорите си).
Понеже " без амнистия не може да се заговее ", до вечерята на Сирни заговезни би трябвало да приключи обичаят „ амнистия “, изпълняван през цялата Сирна неделя (в някои региони на западните територии, обитаеми с българско население, го назовават „ Прочка “). По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От тях желаят амнистия и целуват ръка на домакините; води се диалог в духа на следното: - „ Прощавай, мале, тате... “, - „ Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „ простено да ти е “), Господ да прости “.
На празничната трапеза има постоянно храни, приготвени от млечни и яйчени артикули: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се така наречен „ хамкане “ (ламкане, ласкане): на конец/шнур/ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата (или изобщо - прикован над нея), се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, основно децата, се пробва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, използвани в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предотвратяване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата - отново срещу бълхи.[1] Също по този начин, конецът от него може да послужи и за гадания - след наричания/заклинания, се пали и по метода на горене се гадае.
Популярни са и други традиции, свързани с очистителната мощ на огъня, обединени под наименованието " Заговезнишки огън ". Сред тях са:
прескачане от мъжете на клади (кракът на който е минал през огъня минава за невредим за змийско ухапване),
обреди от вида на така наречен майски кол (вариант на майското дърво, при който построението се изгаря - да вземем за пример обичаят Паликош),
внасяне на главня от обредния огън вкъщи,
песни и хорà около огъня, - само че в остарели времена само мъжете са се събирали там.
Освен това в Южна България, старопланински и средногорски села са непокътнати обичаите „ оратник “ и „ о̀рата ко̀пата “ - в чиито ритуали също е включено потреблението на огън. Произходът на тези традиции евентуално е много древен и имената им наподобява идват от глагола оратя, който значи говоря. Оратникът е парче дърво, което се пъха в огъня, сходно на бъдник. От своя страна, о̀рата ко̀пата има брачно-еротична насоченост. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и авансово се упражняват да ги хвърлят на огромно разстояние благодарение на импровизиран лък. Когато на Поклади възпламенят оратник на някоя височина до селото или в самото село, всеки се пробва да запрати запалената си стрела в двора на момичето, което харесва (родителите на девойките са взели доколкото могат противопожарни ограничения, само че другояче се въздържат да се бъркат в тези дни в връзките им). Стрелите са израз на половите въжделения на момците, а за по-голяма изясненост те се отдават и на всякакви волнодумства и цинизми по адрес на избраницата си, произнасяни в речитатив и започващи с фразата „ Ората копата “. Последното се изяснява и като опит да изприказват гласно, каквото имат по-пиперливо мислено, преди да са почнали постите, само че най-много държанието им се приема за ласкателно във връзка с момите (те след това събират стрелите и се хвалят една-на друга с ухажорите си).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ