17 март 1899 г. – Откриват Феба, естествен спътник на Сатурн
На 17 март 1899 година Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – натурален сателит на Сатурн - от фотографски плаки, снимани на 16 август 1898 година в Арекипа, Перу от Делизъл Стюарт.
Наречен е на титанидата от древногръцката митология Феба. Като различно име се използва Сатурн 9. Международния астрономически съюз постановява геологическите формирания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.
В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния сателит на Сатурн, до момента в който през 2000 година не бяха открити няколко обилни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е съвсем 4 пъти по-отдалечен от Сатурн по отношение на най-близкия си вътрешния си комшия със забележителна маса Япет и е доста по-голям от всички останали спътници на сходна орбита.
Спътниците по-близо до Сатурн от Япет се намират на орбити с ниска инклинация по отношение на екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.
Феба е съвсем кълбовиден на форма и има диаметър от 220 километра, към 1/15 от диаметъра на Луната. Спътникът се върти към личната си ос почти за девет часа и прави едно завъртане към Сатурн за 18 месеца. Повърхностната температура на Феба е 75 K.
Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система — неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многочислени кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които доближава 16 км дълбочина.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 45 година пр.н.е. — В борбата при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Велики.
• 180 година — Комод става римски император, откакто татко му Марк Аврелий умира във боен лагер Виндобона (днешна Виена).
• 455 година — Петроний Максим става западноримски император.
• 624 година — В Мека Мохамед удържа основна победа над своите съперници в курейши.
• 1845 година — В Англия е патентован ластика.
• 1861 година — Провъзгласено е Кралство Италия.
• 1891 година — Край Гибралтар потъва английския параход SS Utopia, умират 574 души.
• 1901 година — Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след гибелта му, провокира сензация.
• 1931 година — Невада легализира хазарта.
• 1942 година — Холокост: Гестапо стартира депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на гибелта в Белзец (Полша).
• 1948 година — В Брюксел е подписан контракт за боен съюз сред Англия, Франция и Бенелюкс — прототип на НАТО.
• 1951 година — Издаден е декрет на Президиумa на Народното събрание на Народна република България за всенародна безвъзмездна здравна помощ.
• 1959 година — Тензин Гятсо, 14-я далай лама, напуща Тибет и отпътува за Индия.
• 1965 година — Създаден е Съюзът на архитектите в България.
• 1969 година — Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.
• 1980 година — Английският парламент взема решение да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.
• 1982 година — В европейския клубен шампионат ЦСКА отстрани тогава настоящия първенец Ливърпул след 2:0 в продълженията.
• 1991 година — Служебното държавно управление на Димитър Попов подписва първо съглашение с Международния валутен фонд.
• 1992 година — Самоубийствен атентат с кола-бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес(Аржентина), умират 29 души и са ранени 242.
Родени
• 763 година — Харун ал-Рашид, арабски държател († 809 г.)
• 1733 година — Карстен Нибур, немски откривател († 1815 г.)
• 1834 година — Готлиб Даймлер, немски инженер и промишлен дизайнер († 1900 г.)
• 1856 година — Михаил Врубел, съветски художник († 1910 г.)
• 1865 година — Габриел Нарутович, първи Президент на Полша († 1922 г.)
• 1881 година — Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)
• 1885 година — Сид Чаплин, англо-американски артист
• 1902 година — Боби Джоунс, американски голф състезател († 1971 г.)
• 1912 година — Сегундо Дурандал, боливийски футболист (†? г.)
• 1920 година — Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)
• 1921 година — Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)
• 1929 година — Нено Дончев, български поземлен академик († 1991 г.)
• 1930 година — Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)
• 1930 година — Черемухин, български хуморист († 2003 г.)
• 1935 година — Оскар Пано, аржентински шахматист
• 1938 година — Рудолф Нуреев, съветски балетист († 1993 г.)
• 1944 година — Георги Братанов, български публицист († 2000 г.)
• 1945 година — Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)
• 1948 година — Уилям Гибсън, американски публицист
• 1950 година — Румянчо Горанов, български футболист
• 1951 година — Кърт Ръсел, американски артист
• 1955 година — Йорданка Стефанова, българска актриса
• 1962 година — Васил Драголов, български футболист
• 1964 година — Роб Лоу, американски артист
• 1980 година — Галин Михайлов, български футболист
• 1986 година — Един Дзеко, босненски футболист
Починали
• 45 година пр.н.е. — Тит Лабиен, римски военачалник (* 100 пр.н.е.)
• 180 година — Марк Аврелий, римски император и мъдрец (* 121 г.)
• 460 година — Свети Патрик, настойник на Ирландия и ирландците по целия свят (* ок.390 г.)
• 1516 година — Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински благородник (* 1479 г.)
• 1680 година — Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист (* 1613 г.)
• 1782 година — Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.)
• 1830 година — Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.)
• 1845 година — Кирил Пейчинович, български свещеник и просветник (* ок. 1770 г.)
• 1853 година — Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.)
• 1876 година — Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.)
• 1897 година — Виторио Ботего, италиански странник и откривател (* 1861 г.)
• 1921 година — Николай Жуковски, съветски академик, основател на науката аеродинамика (*1847 г.)
• 1937 година — Остин Чембърлейн, английски политик, Нобелов лауреат през 1925 година (* 1863 г.)
• 1950 година — Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.)
• 1956 година — Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 година (* 1897 г.)
• 1970 година — Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.)
• 1974 година — Луис Кан, американски проектант (* 1901 г.)
• 1976 година — Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.)
• 1987 година — Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.)
• 1993 година — Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.)
• 2001 година — Борис Викторович Раушенбах, съветски физик (* 1915 г.)
• 2002 година — Васил Митков, български футболист (* 1943 г.)
• 2003 година — Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.)
• 2007 година — Емил Трифонов — Кембълът, български радио и ТВ водещ (* 1964 г.)
• 2011 година — Майкъл Гоф, британски артист (* 1916 г.)
Празници
• Бостън (САЩ) — „ Ден на евакуацията “ (през 1776 британската армия се изтегля в Бостън)
• Ирландия и Северна Ирландия (Великобритания) — Ден на Свети Патрик (национален празник)
Obekti.bg
Наречен е на титанидата от древногръцката митология Феба. Като различно име се използва Сатурн 9. Международния астрономически съюз постановява геологическите формирания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.
В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния сателит на Сатурн, до момента в който през 2000 година не бяха открити няколко обилни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е съвсем 4 пъти по-отдалечен от Сатурн по отношение на най-близкия си вътрешния си комшия със забележителна маса Япет и е доста по-голям от всички останали спътници на сходна орбита.
Спътниците по-близо до Сатурн от Япет се намират на орбити с ниска инклинация по отношение на екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.
Феба е съвсем кълбовиден на форма и има диаметър от 220 километра, към 1/15 от диаметъра на Луната. Спътникът се върти към личната си ос почти за девет часа и прави едно завъртане към Сатурн за 18 месеца. Повърхностната температура на Феба е 75 K.
Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система — неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многочислени кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които доближава 16 км дълбочина.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 45 година пр.н.е. — В борбата при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Велики.
• 180 година — Комод става римски император, откакто татко му Марк Аврелий умира във боен лагер Виндобона (днешна Виена).
• 455 година — Петроний Максим става западноримски император.
• 624 година — В Мека Мохамед удържа основна победа над своите съперници в курейши.
• 1845 година — В Англия е патентован ластика.
• 1861 година — Провъзгласено е Кралство Италия.
• 1891 година — Край Гибралтар потъва английския параход SS Utopia, умират 574 души.
• 1901 година — Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след гибелта му, провокира сензация.
• 1931 година — Невада легализира хазарта.
• 1942 година — Холокост: Гестапо стартира депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на гибелта в Белзец (Полша).
• 1948 година — В Брюксел е подписан контракт за боен съюз сред Англия, Франция и Бенелюкс — прототип на НАТО.
• 1951 година — Издаден е декрет на Президиумa на Народното събрание на Народна република България за всенародна безвъзмездна здравна помощ.
• 1959 година — Тензин Гятсо, 14-я далай лама, напуща Тибет и отпътува за Индия.
• 1965 година — Създаден е Съюзът на архитектите в България.
• 1969 година — Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.
• 1980 година — Английският парламент взема решение да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.
• 1982 година — В европейския клубен шампионат ЦСКА отстрани тогава настоящия първенец Ливърпул след 2:0 в продълженията.
• 1991 година — Служебното държавно управление на Димитър Попов подписва първо съглашение с Международния валутен фонд.
• 1992 година — Самоубийствен атентат с кола-бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес(Аржентина), умират 29 души и са ранени 242.
Родени
• 763 година — Харун ал-Рашид, арабски държател († 809 г.)
• 1733 година — Карстен Нибур, немски откривател († 1815 г.)
• 1834 година — Готлиб Даймлер, немски инженер и промишлен дизайнер († 1900 г.)
• 1856 година — Михаил Врубел, съветски художник († 1910 г.)
• 1865 година — Габриел Нарутович, първи Президент на Полша († 1922 г.)
• 1881 година — Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)
• 1885 година — Сид Чаплин, англо-американски артист
• 1902 година — Боби Джоунс, американски голф състезател († 1971 г.)
• 1912 година — Сегундо Дурандал, боливийски футболист (†? г.)
• 1920 година — Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)
• 1921 година — Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)
• 1929 година — Нено Дончев, български поземлен академик († 1991 г.)
• 1930 година — Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)
• 1930 година — Черемухин, български хуморист († 2003 г.)
• 1935 година — Оскар Пано, аржентински шахматист
• 1938 година — Рудолф Нуреев, съветски балетист († 1993 г.)
• 1944 година — Георги Братанов, български публицист († 2000 г.)
• 1945 година — Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)
• 1948 година — Уилям Гибсън, американски публицист
• 1950 година — Румянчо Горанов, български футболист
• 1951 година — Кърт Ръсел, американски артист
• 1955 година — Йорданка Стефанова, българска актриса
• 1962 година — Васил Драголов, български футболист
• 1964 година — Роб Лоу, американски артист
• 1980 година — Галин Михайлов, български футболист
• 1986 година — Един Дзеко, босненски футболист
Починали
• 45 година пр.н.е. — Тит Лабиен, римски военачалник (* 100 пр.н.е.)
• 180 година — Марк Аврелий, римски император и мъдрец (* 121 г.)
• 460 година — Свети Патрик, настойник на Ирландия и ирландците по целия свят (* ок.390 г.)
• 1516 година — Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински благородник (* 1479 г.)
• 1680 година — Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист (* 1613 г.)
• 1782 година — Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.)
• 1830 година — Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.)
• 1845 година — Кирил Пейчинович, български свещеник и просветник (* ок. 1770 г.)
• 1853 година — Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.)
• 1876 година — Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.)
• 1897 година — Виторио Ботего, италиански странник и откривател (* 1861 г.)
• 1921 година — Николай Жуковски, съветски академик, основател на науката аеродинамика (*1847 г.)
• 1937 година — Остин Чембърлейн, английски политик, Нобелов лауреат през 1925 година (* 1863 г.)
• 1950 година — Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.)
• 1956 година — Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 година (* 1897 г.)
• 1970 година — Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.)
• 1974 година — Луис Кан, американски проектант (* 1901 г.)
• 1976 година — Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.)
• 1987 година — Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.)
• 1993 година — Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.)
• 2001 година — Борис Викторович Раушенбах, съветски физик (* 1915 г.)
• 2002 година — Васил Митков, български футболист (* 1943 г.)
• 2003 година — Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.)
• 2007 година — Емил Трифонов — Кембълът, български радио и ТВ водещ (* 1964 г.)
• 2011 година — Майкъл Гоф, британски артист (* 1916 г.)
Празници
• Бостън (САЩ) — „ Ден на евакуацията “ (през 1776 британската армия се изтегля в Бостън)
• Ирландия и Северна Ирландия (Великобритания) — Ден на Свети Патрик (национален празник)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ