На 17 и 18 януари Разлог е домакин на IX

На 17 и 18 януари Разлог е хазаин на IX Международен кукерски карнавал „ Старчевата ” 2025!

На 17 януари, от 16:00 часа, в залата на Общински съвет Разлог, историкът Емилия Кадурина ще направи презентация на тематика „ Новогодишните празници в Разложко и обичаят „ Старчевата “ в град Разлог ". След презентацията ще се открие фотоизложба „ Старчевата “.

На 17 януари, от 17:30 часа, е формалната гала за разкриване на фестивала с присъединяване на над 200 участници от седемте махали, певчески и танцови сформира от Разлог. На 18 януари в 10:00 часа ще стартира карнавалното шествие на 23-те кукерски групи.

За феномена „ Старчевата “ и нейните модерни проявления приказваме с изследователя-историк Емилия Кадурина.

Г-жо Кадурина, какво е „ Старчевата “ за Разлог?

За Разлог тя от десетилетия е най-големият празник, който включва цели фамилии, разнообразни генерации, целия град.

За мен Старчевата е едно от емблематичните проявления на локалната обичайната просвета. Тя има своята специфичност, която не се среща при други зимни маскарадни игри. Но бих желала да отбележа, че „ Старчевата “ не е самотна в своята емблематичност.

Към емблематичните проявления на локалната обичайната просвета могат да се прибавят разложката възрожденска къща, която е една от осемте вида възрожденски къщи в българските земи. Нейните характерни архитектурни детайли, съчетани с тайния диалект на локалните дюлгери зидари, прочут като „ мущрански език “, останки от него има към момента измежду хората от Елешница, насочват към съществуването на локална строителна школа.

Към тези емблематични проявления може да се прибави разложкото грънчарство. Разлог е един от центровете на грънчарството през ХIX век. И това е освен поради множеството майстори, само че и поради „ разложките шарки “, т.е. украсата върху локалните обредни съдове.

Емблематично проявяване са и разложките запески – характерната везбената декорация върху празничната женска риза тук. Всичко това демонстрира, че Разлог е имал своята присъща културна среда, в която напълно естествено се развива и обичаят „ Старчева “.

Каква е днешната Старчева?

В съществени линии тя е вярна на традицията. Когато отидете и наблюдавате на площадата действието, първото усещане на всеки един непряк наблюдаващ е прелестната атмосфера: имате музика, хората са хванати в общ танц, звучат благопожелания и всички са дружно в посрещането на Новата година.

Това в действителност е и посланието на самата Старчева като бит. Когато се посреща всяко ново начало, в съответния случай Новата година, олицетворявана от Млада Бога, всички би трябвало да бъдат дружно, какво по-хубаво от това!

Съвременната Старчева вярна ли е на своите предшественици?

Иска ми се всички хора, които почитат обичайна българска просвета, да осъзнаят, че при нейното „ възкръсване “ през днешния ден би трябвало да се върви дружно с науката, тъй като живи носители на достоверната част на традициите към този момент няма.

Традиционната просвета се трансформира във времето, тъй като се трансформира методът на живот, вярванията, а обичаят „ Старчева “ в достоверния си тип съдържа в себе си визиите на нашите предшественици за устройството на Вселената, правилата на нейното битие, които са предмет на науката.

Най-важното – да не забравяме, че в нея и в обичайна българска просвета като цяло са вложени общочовешките полезности, които би трябвало да ни съпътстват и през днешния ден.

Какво е посланието на Старчевата към света?

Посланието е единение и естетика, единение освен сред хората, само че единение и естетика на хората с небесния свят, с природата, с Бога.

Източник: Община Разлог