18 ноември 1912 г. Българската армия е разгромена в битката при Чаталджа
На 17 и 18 ноември (нов стил) 1912 година край Чаталджа се води една от най-тежките за българите борби по време на Балканската война (1912-1931 г.).
Две седмици по-рано българската войска е извоювала значима победа над османската в кръвопролитна борба при Люлебургас-Бунархисар. В резултат на нея османските войски отстъпват към идната си укрепена позиция по пътя към Истанбул – Чаталджа.
Българите не се впускат в гонене и бързо нахлуване, което дава опция на врага да се реорганизира добре край укрепената линия. Настъплението, под командването на ген. Радко Димитриев, стартира сутринта на 17-ти, а задачата е скъсване на отбранителната линия.
Числовото предимство е на османска страна, само че българите не за пръв път се изправят против по-многоброен съперник. Отпорът на врага от укрепените позиции обаче е мощен и атакуващите елементи търпят тежки загуби.
Османските контраатаки на идващия ден усилват още българските жертви и командването подрежда оттегляне. Освен убитите в борбата, доста български бойци умират и от бързо разпространяваща се зараза от холера. Загубата при Чаталджа е тежък удар, който стопира мощния българския порив.
За пръв път армията ни, основана след възобновяване на българската страна 1878 година, търпи огромно проваляне. След борбата е подписано помирение, само че няколко месеца по-късно бойните дейности в региона на Чаталджа са обновени и не престават до края на войната.
