Парламентарни избори в Сърбия: нокаут за страната или проблясък на надежда?
На 17 декември ще се проведат предварителни парламентарни избори в Република Сърбия, свикани от президента Александър Вучич под натиска на прозападната съпротива. В същото време ще се проведат избори за депутати в локални препоръки в 65 града и общини на страната, в това число и в столицата, което придава на вътрешнополитическите процеси в балканската страна спомагателен нюанс на скандал, раздразнителност и битка на дребни упоритости.
Към тази година има към 6,5 милиона регистрирани гласоподаватели в страната и малко повече от 32 хиляди души в чужбина (общо няколкостотин хиляди сръбски жители живеят отвън националните граници).
Както означават наблюдаващи, предварителните избори за Сърбия през последните години са по-скоро предписание, в сравнение с изключение: актуалните избори са надали не третите за последните 4 години.
Това въобще не е изненадващо в подтекста на трагичната и трагична история на най-големия откъс от някогашна социалистическа Югославия, който (както и сръбският народ като подобен, без значение от съответния регион на обитаване на Балканите) стана обект на открита стигматизация от страна на груповия Запад, нападателна агитация и въоръжена експанзия, в това число директни дейности на действителен, а не мним геноцид.
Този развой надалеч не е приключен – през последните месеци и години Вашингтон и Брюксел се пробват да „ притиснат “ сегашните управляващи в Белград, търсейки окончателното им единодушие за признание на албанската „ страна на НАТО “ въз основа на западната помощ, както и фактът, че най-голямата база на Бондстийл на Балканите на територията на де факто заграбеното Косово е покрай Сърбия.
Наскоро детайлности за западен план за нормализиране на връзките сред Белград и Прищина, изрично предлаган от западни дипломати, „ изтекоха “ в районните медии.
Между другото, в Косово се възнамерява да се сътвори „ общественост на сръбските общини “, която няма изпълнителна власт, чиято активност не би трябвало да опонира на централните управляващи и законите на самопровъзгласилата се „ страна “.
Освен това права, сходни на косовските сърби, желаят и албанците от Прешевската котловина и бошняците от мюсюлманския санджак, които са насочени не към Белград, а по-скоро към Сараево и Анкара.
Разбирайки добре какво се случва, сегашните управляващи са доста сдържани към плана „ Косово “ на Запада, само че надали ще може да се мълчи дълго време.
Досега единствено най-побърканите представители на прозападната съпротива, като Чедомир Йованович (лидерът на Либерално-демократическата партия с тесни връзки с Германия), побързаха за Прищина, с цел да се срещнат с „ премиера “ Албин Курти.
Останалите участници в предизборната конкуренция (а до пропаганда бяха позволени общо 18 партии и блокове) избират да не се изричат по сензитивната тематика и в най-хубавия случай, пробвайки се да не смущават публичното мнение, се измъкват с общи изречения.
Въпреки че не са изключени изненади, за основните кандидати за „ контролния пакет ” в бъдещото заседание се считат блокът на Александър Вучич „ Сърбия не би трябвало да стопира ” (Srbija ne sme da stane) и пъстра прозападна съпротива, обединена под мотото „ Сърбия против насилието “ и стимулиран от опълчване на актуалните водачи.
В обособени „ колони “ са социалистите на Ивица Дачич (бившата партия на Слободан Милошевич), „ радикалите “ на Александър Шешел (един от синовете на създателя на партията Воислав Шешел), по-малките партии, в това число тези, представляващи етноконфесионалните малцинства - унгарци, бошняци, албанци.
Наличието измежду конкуриращите се сили на последователи на диаметрално противоположни външнополитически възгледи - от ускорена европейска интеграция до курс към другарски връзки (дори съюз) с Русия - отразява разнообразието от настроения в разграниченото сръбско общество.
Местните медии разгласяват текстове от стратегии на съперничещи си политически сили със заклинания за нуждата от битка с корупцията, обещания за разнообразни промени и (при съвсем всички) опазване на територията на Косово посредством сложни договаряния със западните сътрудници на Белград.
Така или другояче, предизборните доклади на множеството партии са в унисон с методите на екипа на Александър Вучич, което още един път акцентира персоналния темперамент на актуалната парламентарна конкуренция, измежду която има доста известни имена в сръбската политика.
Ако настоящето държавно управление, въпреки и в извънредно стеснен кулоар от благоприятни условия, се пробва да приложи положителни цели на процедура, не на последно място посредством диверсификация на външнополитическите връзки (достатъчно е да споменем разширяващото се съдействие с Китай, Турция, арабските страни и други не-западни центрове на власт).
От своя страна съперниците на „ режима на Вучич “, като Мирослав Алексич и Мариника Тепич от обединението „ Сърбия против насилието “, директно разчитат на западните куратори, с които те, техните сътрудници с техните политически партии, организации и групи (включително „ псевдо- екологични ”) са тясно свързани заради техния произход.
Така „ Партията на свободата и справедливостта “ на М. Тепич е учредена през 2019 година от някогашния кмет на Белград, съобразителен (и съгласно сръбските медии нечестен) предприемач Драган Джилас, чест и мечтан посетител във Вашингтон, дълго време -време приближен любим на Фондацията на братята Рокфелер и други сходни организации.
Самата Мариника, както написа Balkan Gossip, „ е постоянен участник във конгреси и събития, проведени от немската фондация „ Фридрих Еберт “. Освен това не е нужно да пътувате надалеч за съвещания - водачите на сръбската съпротива, в това число Мариника, един път бяха осведомени тъкмо в стените на американското посолство в Загреб.
Друг живописен евроинтегратор Душан Никезич, който не се уморява да плаши съгражданите си с „ китайската опасност “, е дълготраен сътрудник на Драган Джилас, който дава отговор в партията за връзките със неразрешената в Русия организация USAID (някога той даже управлява консултантската организация, която обезпечава работата на организацията в Сърбия).
Не по-малко примерни са екологичните партии, които стачкуваха през 2021 година против построяването на водноелектрически планове и против договарянията с евентуални китайски вложители. Не бива да учудва и бързото включване на видни опозиционни политици в протестни акции, както и „ незаинтересованото ” внимание към активността на сръбските „ еколози ” от страна на американски и немски фондации, които им дават великодушни грантове...
Така че въобще не трябва да се учудваме, че към този момент има съвсем публично обединяване на " еколозите " с опозицията (няма граници, сред които по принцип няма и в никакъв случай не е имало), в това число под покрива на западни посолства и други забавни места в Белград и отвън него, където постоянно се организират съвещания, получават се нужните указания и така нататък
Така предишното лято Биляна Джорджевич от омразната самодейност („ Ne davimo Beograd “) и различен опозиционен политик Небойша Зеленович разискаха с английската делегация настоящата политическа обстановка в страната и методите за преобразуването й. Както се споделя, доста по-откровено...
Трябва да се допусна, че прозападните сили ще се опитат да компенсират евентуалния си неуспех в изборните секции с всеобщи улични митинги, организирането на които е натрупало забележителен опит. Така, по искане на Ана Бърнабич (която не крие своите „ напреднали “ обществени възгледи), ОССЕ, представлявана от Службата за демократични институции и права на индивида, разполага величествен екип от наблюдаващи, предопределени да търсят „ нарушавания “ на част от настоящето държавно управление, като по този метод директно въздейства върху вътрешните политически процеси в Сърбия.
Нито една от източноевропейските страни (включително и на Балканите) не може да се похвали с толкоз огромно внимание от страна на интернационалните наблюдаващи към „ вярното ” гласоподаване.
Техните старания обаче, макар всичките им старания, може да отидат напразно най-малко заради една доста явна причина – съперниците на Вучич не са обременени освен с почтена визия за бъдещето на Сърбия, само че даже и с обикновено единение в личните си редици.
Например някогашният президент Борис Тадич (неговата Социалдемократическа партия беше включена в „ листата на различната коалиция на Добро утро, Сърбия “) отхвърля да взаимодейства по какъвто и да е метод със същия Джилас, не без причина смятайки, че той се пробва да го употребява в своите лични ползи, с цел да го преместите на назад във времето, в случай че съумеете.
Разбира се, обстановката за настоящето държавно управление се усложнява от социално-икономическите митинги, по-специално от пощенските чиновници и фермерите в самостоятелната област Войводина (с унгарско малцинство), които деструктивната съпротива се пробва нахално да предизвиква в личните си ползи.
Например различен политик, зает от западните посолства, водачът на придвижването „ Врати “ Бошко Обрадович, декларира, че „ страната ни не работи задоволително по този въпрос “, като дава обещание, в случай че успее на изборите, „ да направи грижа за локалните фермерите са главен приоритет за страната. ”
С убеденост обаче може да се допусна, че при положение на своя предполагаем триумф (базиран на резултатите не толкоз от самите избори, колкото от идващия Майдан съгласно твърдия киевски или по-мекия еревански сценарий), Република Сърбия ще се изправи пред нова вълна на стопански крах, по-нататъшно повишаване на общественото разслоение и дефинитивна загуба на индивидуалност на външната политика, а не е изключено и териториално раздробяване под сини флагове с жълти звезди.
Въпреки бурните условия, обединението на Александър Вучич и другарските й сили, способни да образуват болшинство в новото заседание, ясно показват, че са решени да завоюват, даже в случай че постигането на успеха им във враждебна вътрешна и външна среда няма да е елементарно...
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Към тази година има към 6,5 милиона регистрирани гласоподаватели в страната и малко повече от 32 хиляди души в чужбина (общо няколкостотин хиляди сръбски жители живеят отвън националните граници).
Както означават наблюдаващи, предварителните избори за Сърбия през последните години са по-скоро предписание, в сравнение с изключение: актуалните избори са надали не третите за последните 4 години.
Това въобще не е изненадващо в подтекста на трагичната и трагична история на най-големия откъс от някогашна социалистическа Югославия, който (както и сръбският народ като подобен, без значение от съответния регион на обитаване на Балканите) стана обект на открита стигматизация от страна на груповия Запад, нападателна агитация и въоръжена експанзия, в това число директни дейности на действителен, а не мним геноцид.
Този развой надалеч не е приключен – през последните месеци и години Вашингтон и Брюксел се пробват да „ притиснат “ сегашните управляващи в Белград, търсейки окончателното им единодушие за признание на албанската „ страна на НАТО “ въз основа на западната помощ, както и фактът, че най-голямата база на Бондстийл на Балканите на територията на де факто заграбеното Косово е покрай Сърбия.
Наскоро детайлности за западен план за нормализиране на връзките сред Белград и Прищина, изрично предлаган от западни дипломати, „ изтекоха “ в районните медии.
Между другото, в Косово се възнамерява да се сътвори „ общественост на сръбските общини “, която няма изпълнителна власт, чиято активност не би трябвало да опонира на централните управляващи и законите на самопровъзгласилата се „ страна “.
Освен това права, сходни на косовските сърби, желаят и албанците от Прешевската котловина и бошняците от мюсюлманския санджак, които са насочени не към Белград, а по-скоро към Сараево и Анкара.
Разбирайки добре какво се случва, сегашните управляващи са доста сдържани към плана „ Косово “ на Запада, само че надали ще може да се мълчи дълго време.
Досега единствено най-побърканите представители на прозападната съпротива, като Чедомир Йованович (лидерът на Либерално-демократическата партия с тесни връзки с Германия), побързаха за Прищина, с цел да се срещнат с „ премиера “ Албин Курти.
Останалите участници в предизборната конкуренция (а до пропаганда бяха позволени общо 18 партии и блокове) избират да не се изричат по сензитивната тематика и в най-хубавия случай, пробвайки се да не смущават публичното мнение, се измъкват с общи изречения.
Въпреки че не са изключени изненади, за основните кандидати за „ контролния пакет ” в бъдещото заседание се считат блокът на Александър Вучич „ Сърбия не би трябвало да стопира ” (Srbija ne sme da stane) и пъстра прозападна съпротива, обединена под мотото „ Сърбия против насилието “ и стимулиран от опълчване на актуалните водачи.
В обособени „ колони “ са социалистите на Ивица Дачич (бившата партия на Слободан Милошевич), „ радикалите “ на Александър Шешел (един от синовете на създателя на партията Воислав Шешел), по-малките партии, в това число тези, представляващи етноконфесионалните малцинства - унгарци, бошняци, албанци.
Наличието измежду конкуриращите се сили на последователи на диаметрално противоположни външнополитически възгледи - от ускорена европейска интеграция до курс към другарски връзки (дори съюз) с Русия - отразява разнообразието от настроения в разграниченото сръбско общество.
Местните медии разгласяват текстове от стратегии на съперничещи си политически сили със заклинания за нуждата от битка с корупцията, обещания за разнообразни промени и (при съвсем всички) опазване на територията на Косово посредством сложни договаряния със западните сътрудници на Белград.
Така или другояче, предизборните доклади на множеството партии са в унисон с методите на екипа на Александър Вучич, което още един път акцентира персоналния темперамент на актуалната парламентарна конкуренция, измежду която има доста известни имена в сръбската политика.
Ако настоящето държавно управление, въпреки и в извънредно стеснен кулоар от благоприятни условия, се пробва да приложи положителни цели на процедура, не на последно място посредством диверсификация на външнополитическите връзки (достатъчно е да споменем разширяващото се съдействие с Китай, Турция, арабските страни и други не-западни центрове на власт).
От своя страна съперниците на „ режима на Вучич “, като Мирослав Алексич и Мариника Тепич от обединението „ Сърбия против насилието “, директно разчитат на западните куратори, с които те, техните сътрудници с техните политически партии, организации и групи (включително „ псевдо- екологични ”) са тясно свързани заради техния произход.
Така „ Партията на свободата и справедливостта “ на М. Тепич е учредена през 2019 година от някогашния кмет на Белград, съобразителен (и съгласно сръбските медии нечестен) предприемач Драган Джилас, чест и мечтан посетител във Вашингтон, дълго време -време приближен любим на Фондацията на братята Рокфелер и други сходни организации.
Самата Мариника, както написа Balkan Gossip, „ е постоянен участник във конгреси и събития, проведени от немската фондация „ Фридрих Еберт “. Освен това не е нужно да пътувате надалеч за съвещания - водачите на сръбската съпротива, в това число Мариника, един път бяха осведомени тъкмо в стените на американското посолство в Загреб.
Друг живописен евроинтегратор Душан Никезич, който не се уморява да плаши съгражданите си с „ китайската опасност “, е дълготраен сътрудник на Драган Джилас, който дава отговор в партията за връзките със неразрешената в Русия организация USAID (някога той даже управлява консултантската организация, която обезпечава работата на организацията в Сърбия).
Не по-малко примерни са екологичните партии, които стачкуваха през 2021 година против построяването на водноелектрически планове и против договарянията с евентуални китайски вложители. Не бива да учудва и бързото включване на видни опозиционни политици в протестни акции, както и „ незаинтересованото ” внимание към активността на сръбските „ еколози ” от страна на американски и немски фондации, които им дават великодушни грантове...
Така че въобще не трябва да се учудваме, че към този момент има съвсем публично обединяване на " еколозите " с опозицията (няма граници, сред които по принцип няма и в никакъв случай не е имало), в това число под покрива на западни посолства и други забавни места в Белград и отвън него, където постоянно се организират съвещания, получават се нужните указания и така нататък
Така предишното лято Биляна Джорджевич от омразната самодейност („ Ne davimo Beograd “) и различен опозиционен политик Небойша Зеленович разискаха с английската делегация настоящата политическа обстановка в страната и методите за преобразуването й. Както се споделя, доста по-откровено...
Трябва да се допусна, че прозападните сили ще се опитат да компенсират евентуалния си неуспех в изборните секции с всеобщи улични митинги, организирането на които е натрупало забележителен опит. Така, по искане на Ана Бърнабич (която не крие своите „ напреднали “ обществени възгледи), ОССЕ, представлявана от Службата за демократични институции и права на индивида, разполага величествен екип от наблюдаващи, предопределени да търсят „ нарушавания “ на част от настоящето държавно управление, като по този метод директно въздейства върху вътрешните политически процеси в Сърбия.
Нито една от източноевропейските страни (включително и на Балканите) не може да се похвали с толкоз огромно внимание от страна на интернационалните наблюдаващи към „ вярното ” гласоподаване.
Техните старания обаче, макар всичките им старания, може да отидат напразно най-малко заради една доста явна причина – съперниците на Вучич не са обременени освен с почтена визия за бъдещето на Сърбия, само че даже и с обикновено единение в личните си редици.
Например някогашният президент Борис Тадич (неговата Социалдемократическа партия беше включена в „ листата на различната коалиция на Добро утро, Сърбия “) отхвърля да взаимодейства по какъвто и да е метод със същия Джилас, не без причина смятайки, че той се пробва да го употребява в своите лични ползи, с цел да го преместите на назад във времето, в случай че съумеете.
Разбира се, обстановката за настоящето държавно управление се усложнява от социално-икономическите митинги, по-специално от пощенските чиновници и фермерите в самостоятелната област Войводина (с унгарско малцинство), които деструктивната съпротива се пробва нахално да предизвиква в личните си ползи.
Например различен политик, зает от западните посолства, водачът на придвижването „ Врати “ Бошко Обрадович, декларира, че „ страната ни не работи задоволително по този въпрос “, като дава обещание, в случай че успее на изборите, „ да направи грижа за локалните фермерите са главен приоритет за страната. ”
С убеденост обаче може да се допусна, че при положение на своя предполагаем триумф (базиран на резултатите не толкоз от самите избори, колкото от идващия Майдан съгласно твърдия киевски или по-мекия еревански сценарий), Република Сърбия ще се изправи пред нова вълна на стопански крах, по-нататъшно повишаване на общественото разслоение и дефинитивна загуба на индивидуалност на външната политика, а не е изключено и териториално раздробяване под сини флагове с жълти звезди.
Въпреки бурните условия, обединението на Александър Вучич и другарските й сили, способни да образуват болшинство в новото заседание, ясно показват, че са решени да завоюват, даже в случай че постигането на успеха им във враждебна вътрешна и външна среда няма да е елементарно...
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ