Ком-Емине на велосипед - как Петър Матов подобри досегашния рекорд за скоростно преминаване
На 17 август 2024 година Петър Матов доближава нос Емине, откакто 67 ч. и 18 минути по-рано е тръгнал по известния маршрут Ком-Емине от другия му край. С това време той усъвършенства досегашния връх по бързо прекосяване с велосипед с съвсем три часа.
" Беше вълнуващо ", споделя простичко 34-годишният Петър, който не е професионален състезател. Духът му обаче несъмнено е на състезател - споделя, че обича да му е мъчно и да взема решение проблеми. Както и че се надява с достижението си да възпламени повече хора да спортуват.
Маршрутът Ком-Емине или Е3, както е интернационалното му име, нормално се изминава за към 10 дни с велосипед или 20-25 дни пешком. Първото минаване на Петър трае седем дни: " Не знаехме къде отиваме и не знаехме какво да чакаме. Сега към този момент знам всеки завой ".
За да реализира впечатляващото време тази година, той стартира да се приготвя още преди две години, като натъртва на тичане на стръмни терени, фитнес, сауна, йога и стречинг. " И колоездене с по-дълго времетраене, несъмнено. "
Съществена част от подготовката е екипът от близо 20 индивида, които му оказват помощ да се приготви, както и го подтикват по време на самото каране. Шест от тях са по този начин наречените пейсъри, които карат с него съгласно уменията и опциите си на шест разнообразни стадия от маршрута. " Нямаше миг, през който да карам самичък. Това беше от доста огромна изгода и тласък да не преставам да подкрепям темпото, което бяхме избрали. "
Всички те дружно с Петър Матов основават " Проект КЕ70 " - планът за възстановяване на върха за скоростно прекосяване на маршрута с велосипед. И, като се изключи че реализират задачата си, съумяват да снимат всичко. " Подготвяме филм, който ще се излъчи премиерно в родния ми град Троян, където и пребивавам ", прецизира Петър. Очаква се филмът да бъде излъчен на Банско Филм Фест, Дни на провокациите (София) и по всяка възможност в някои кина в страната.
Представяме си сходно достижение по възстановяване на връх като преживяване, обвързвано с доста ограничения, старания, даже болежка. Така ли е в действителност?
Сигурен съм, че множеството хора си показват, че е било супер мъчно, гадно с доста болки, а в действителност не е по този начин. Когато харесваш и живееш в един спорт, нещата са лесни. Да, изискват се ограничения, само че в кой спорт не се изискват? Генерално ни беше доста готино от самото начало, Нямаше болежка, а кеф, карахме по нашия си метод, забавлявахме се. Това е опция, за която сме се борили доста дълго - по какъв начин да не се изкефя от самото начало?
Имал сте график по часове за цялото прекосяване. По какъв брой часа на нощ спяхте и къде?
По проект трябваше да спим два пъти по 3 часа на х. Дерменка и някъде към Сливенския балкан. Но по време на самото прекосяване избрахме първата точка, тъй като беше хижа - х. Буковец. Със сигурност съм спал не повече от два часа на всяко от местата.
Кои са главните провокации на този маршрут, когато се минава с велосипед? И къде са най-трудните точки?
Определено в Централен Балкан. Там шансът да си счупиш нещо е прекомерно огромен - има много скални сектори, доста места с клек, който е завладял огромна част от пътеката. За мен най-трудната точка си остава изкачването на Мургаш и прехвърлянето на Витиня - който успее да си резервира силите там, отсега нататък няма какво да го бутне.
Какво си помислихте в мига, в който застанахте на нос Емине над Черно море?
Всъщност постоянно спирам километър преди нос Емине преди да се спусна към носа и финала. В случая беше през нощта, само че отново стопирах. Въздишам..., ухилвам се и слизам надолу.
Какви препоръки бихте дали на някого, който възнамерява за първи път да мине по маршрута с велосипед?
Подготовката е доста значима част от това премеждие - не приказвам единствено физически, ами и механически, тъй като второто нормално се подценява. И най-важното - не всичко е непременно. Ком-Емине си е там и чака всеки един, който реши да го мине, в този момент или другия път...
Какво е идващото предизвикателство, обвързвано с карането на велосипед, с което ще се захванете след подобряването на върха по прекосяване на Ком-Емине?
Със сигурност ще опитвам някой от другите " Е " маршрута, има още няколко тура в България. Има и толкоз доста места, на които не съм бил в страната ни с колело, че е срамотия. Догодина съм решил да поправя това.
" Беше вълнуващо ", споделя простичко 34-годишният Петър, който не е професионален състезател. Духът му обаче несъмнено е на състезател - споделя, че обича да му е мъчно и да взема решение проблеми. Както и че се надява с достижението си да възпламени повече хора да спортуват.
Маршрутът Ком-Емине или Е3, както е интернационалното му име, нормално се изминава за към 10 дни с велосипед или 20-25 дни пешком. Първото минаване на Петър трае седем дни: " Не знаехме къде отиваме и не знаехме какво да чакаме. Сега към този момент знам всеки завой ".
За да реализира впечатляващото време тази година, той стартира да се приготвя още преди две години, като натъртва на тичане на стръмни терени, фитнес, сауна, йога и стречинг. " И колоездене с по-дълго времетраене, несъмнено. "
Съществена част от подготовката е екипът от близо 20 индивида, които му оказват помощ да се приготви, както и го подтикват по време на самото каране. Шест от тях са по този начин наречените пейсъри, които карат с него съгласно уменията и опциите си на шест разнообразни стадия от маршрута. " Нямаше миг, през който да карам самичък. Това беше от доста огромна изгода и тласък да не преставам да подкрепям темпото, което бяхме избрали. "
Всички те дружно с Петър Матов основават " Проект КЕ70 " - планът за възстановяване на върха за скоростно прекосяване на маршрута с велосипед. И, като се изключи че реализират задачата си, съумяват да снимат всичко. " Подготвяме филм, който ще се излъчи премиерно в родния ми град Троян, където и пребивавам ", прецизира Петър. Очаква се филмът да бъде излъчен на Банско Филм Фест, Дни на провокациите (София) и по всяка възможност в някои кина в страната.
Представяме си сходно достижение по възстановяване на връх като преживяване, обвързвано с доста ограничения, старания, даже болежка. Така ли е в действителност?
Сигурен съм, че множеството хора си показват, че е било супер мъчно, гадно с доста болки, а в действителност не е по този начин. Когато харесваш и живееш в един спорт, нещата са лесни. Да, изискват се ограничения, само че в кой спорт не се изискват? Генерално ни беше доста готино от самото начало, Нямаше болежка, а кеф, карахме по нашия си метод, забавлявахме се. Това е опция, за която сме се борили доста дълго - по какъв начин да не се изкефя от самото начало?
Имал сте график по часове за цялото прекосяване. По какъв брой часа на нощ спяхте и къде?
По проект трябваше да спим два пъти по 3 часа на х. Дерменка и някъде към Сливенския балкан. Но по време на самото прекосяване избрахме първата точка, тъй като беше хижа - х. Буковец. Със сигурност съм спал не повече от два часа на всяко от местата.
Кои са главните провокации на този маршрут, когато се минава с велосипед? И къде са най-трудните точки?
Определено в Централен Балкан. Там шансът да си счупиш нещо е прекомерно огромен - има много скални сектори, доста места с клек, който е завладял огромна част от пътеката. За мен най-трудната точка си остава изкачването на Мургаш и прехвърлянето на Витиня - който успее да си резервира силите там, отсега нататък няма какво да го бутне.
Какво си помислихте в мига, в който застанахте на нос Емине над Черно море?
Всъщност постоянно спирам километър преди нос Емине преди да се спусна към носа и финала. В случая беше през нощта, само че отново стопирах. Въздишам..., ухилвам се и слизам надолу.
Какви препоръки бихте дали на някого, който възнамерява за първи път да мине по маршрута с велосипед?
Подготовката е доста значима част от това премеждие - не приказвам единствено физически, ами и механически, тъй като второто нормално се подценява. И най-важното - не всичко е непременно. Ком-Емине си е там и чака всеки един, който реши да го мине, в този момент или другия път...
Какво е идващото предизвикателство, обвързвано с карането на велосипед, с което ще се захванете след подобряването на върха по прекосяване на Ком-Емине?
Със сигурност ще опитвам някой от другите " Е " маршрута, има още няколко тура в България. Има и толкоз доста места, на които не съм бил в страната ни с колело, че е срамотия. Догодина съм решил да поправя това.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ