Гротеска с привкус на антична драматургия: Премиера на Юн Габриел Боркман във Варна
На 17, 18 януари, 19.00, Основна сцена, Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ Варна стартира новата 2023 година с премиерните спектакли на „ Юн Габриел Боркман “ от Хенрик Ибсен. В България пиесата е играна за пръв път през 1905 година Постановката на „ Юн Габриел Боркман “ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмият прочит на творба от Ибсен във Варна. Превод от британски и театрална редакция Пламен Марков, режисура Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов. За ролята на някогашния банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов; госпожа Гунхил Боркман, негова брачна половинка е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен наследник е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на госпожица Ела Рентхайм, близначка на госпожа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в госпожа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в държавно институция, влиза доайенът на театъра Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова щерка, ще забележим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева.
„ Юн Габриел Боркман “
В написаната през 1896 година пиеса „ Юн Габриел Боркман “ (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, фамозен като „ Фройд на севера “, рисува в трагични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като разследване от разликите в световъзприятието на героите и лъжливите цели, които те си слагат, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно построени персонажи. Изборите преодпределят грешките, които водят героите в разнообразни направления, подтикват ги към амнистия или даже гибел. Катарзисът е наложителен. С думите на самия Ибсен: „ Животът е борба с душевните тролове и чудовищата в действителност са вътре в самите нас. “
„ Ибсен е извънреден международен драматург. Известно е, че Шекспир, Чехов и Ибсен са категории в модерния спектакъл. Сега ние ще се опитаме да го създадем, с изключение на всичко останало, и занимателен, и забавен за гледане. „ Юн Габриел Боркман “ е от една от последните пиеси на Ибсен, в която той доближава високо художествено равнище. В нея има една гротеска, едно пресилване с привкус на антична драматургия. Едновременно и трагическа, и комическа гротеска. Неслучайно съм взел за ролята на банкера Боркман комик като Николай Урумов, който обаче може да играе и трагически функции. Тук аз желая от него да откри една фина междинна степен сред трагичната и комичната гротеска.
Обичам смесването на жанровете, тъй като считам, че чистите жанрове са отмрели и скучни за актуалния фен. Да си напомним Брехт, който споделя: „ Театър, в който не се смеят, е спектакъл, на който се смеят “. От тази позиция имам вяра, че смесицата на жанрове, когато не е спекулативна, съставлява достоверен креативен акт.
Боркман ще бъде приветлив на всички, които са познали крушения на упоритостите в личния си живот. По принцип в театъра би трябвало да почувстваш емпатия към героя и да пожелаеш да се идентифицираш с него, дори когато той пропада. Героят като проекция на някакъв твой проблем, може да провокира схващане и състрадание.
Голямо майсторство и самочувствие е да работиш Ибсен. Страшно си е. Тук, както и във „ Вампир “ на Пловдивския спектакъл, моята театрална редакция, която показва историята, линеарна по условия, е доста по-мозаечна. Ще се връщаме към остарели и нови епизоди, ще ги смесваме, подреждаме и инсталираме по метод, който се надявам да задържи любознанието на фена. Задължително би трябвало да се избърше праха на времето, с цел да се откри актуалният еквивалент на Ибсен “, изяснява режисьорът Пламен Марков.
„ Юн Габриел Боркман “
В написаната през 1896 година пиеса „ Юн Габриел Боркман “ (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, фамозен като „ Фройд на севера “, рисува в трагични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като разследване от разликите в световъзприятието на героите и лъжливите цели, които те си слагат, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно построени персонажи. Изборите преодпределят грешките, които водят героите в разнообразни направления, подтикват ги към амнистия или даже гибел. Катарзисът е наложителен. С думите на самия Ибсен: „ Животът е борба с душевните тролове и чудовищата в действителност са вътре в самите нас. “
„ Ибсен е извънреден международен драматург. Известно е, че Шекспир, Чехов и Ибсен са категории в модерния спектакъл. Сега ние ще се опитаме да го създадем, с изключение на всичко останало, и занимателен, и забавен за гледане. „ Юн Габриел Боркман “ е от една от последните пиеси на Ибсен, в която той доближава високо художествено равнище. В нея има една гротеска, едно пресилване с привкус на антична драматургия. Едновременно и трагическа, и комическа гротеска. Неслучайно съм взел за ролята на банкера Боркман комик като Николай Урумов, който обаче може да играе и трагически функции. Тук аз желая от него да откри една фина междинна степен сред трагичната и комичната гротеска.
Обичам смесването на жанровете, тъй като считам, че чистите жанрове са отмрели и скучни за актуалния фен. Да си напомним Брехт, който споделя: „ Театър, в който не се смеят, е спектакъл, на който се смеят “. От тази позиция имам вяра, че смесицата на жанрове, когато не е спекулативна, съставлява достоверен креативен акт.
Боркман ще бъде приветлив на всички, които са познали крушения на упоритостите в личния си живот. По принцип в театъра би трябвало да почувстваш емпатия към героя и да пожелаеш да се идентифицираш с него, дори когато той пропада. Героят като проекция на някакъв твой проблем, може да провокира схващане и състрадание.
Голямо майсторство и самочувствие е да работиш Ибсен. Страшно си е. Тук, както и във „ Вампир “ на Пловдивския спектакъл, моята театрална редакция, която показва историята, линеарна по условия, е доста по-мозаечна. Ще се връщаме към остарели и нови епизоди, ще ги смесваме, подреждаме и инсталираме по метод, който се надявам да задържи любознанието на фена. Задължително би трябвало да се избърше праха на времето, с цел да се откри актуалният еквивалент на Ибсен “, изяснява режисьорът Пламен Марков.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ