Битката при Чаталджа – първото голямо поражение на българската армия
На 17-18 ноември (4 – 5 ноември остарял стил) 1912 година стартира Битката при Чаталджа в хода на Балканската война, при която българската войска претърпява едно от най-големите си провали.
118 000 български бойци под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев вършат опит да преодолеят защитната линия от 190 000 души на османската Чаталджанска войска при подстъпите към столицата Константинопол.
Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
След разгрома на главните османски сили в Източна Тракия българското командване отпред с Радко Димитриев не съумява да организира бързо гонене на дезорганизирания съперник. Това дава опция на турците да се отдръпват към укрепената Чаталджанска позиция, която е ситуирана в най-тясната част на провлака, свързващ Константинопол с Източна Тракия.
Сравнително тесният фронт принуждава и двете страни да оставят забележителна част от силите си в запас на втора линия. Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг, като задачата е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 ноември. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису. Късно вечерта на левия български фланг 29-и ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел както от османската, по този начин и от българската артилерия.
На 18 ноември османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции. Това е най-значителният боен триумф на Османската империя в хода на Балканската война и първото огромно проваляне на българската войска след основаването на Третата българска страна.
Бойни дейности
Първите български елементи доближават Чаталджанската позиция на 12 ноември (30 октомври) и незабавно стартират подготовка за нахлуване. Планът на българското командване планува нанасяне на основния удар по левия фланг при помощен удар в централния сектор на фронта, като задачата е скъсване на отбранителната линия и прилепяне на съперника към Мраморно море.
Настъплението по целия фронт стартира рано сутринта на 17 (4) ноември 1912 година. Първоначално утринната мъгла подкрепя напредването на Първа и Шеста дивизия до реките Карасу и Катърчису, само че когато тя се подвига те са подложени на тежък обстрел. Първа дивизия е принудена да спре настъплението, а Шеста дивизия с огромни компликации съумява да завземе укреплението Отлуктабия.
Късно вечерта на левия български фланг Двадесет и девети ямболски пехотен полк от Трета дивизия съумява да превземе укреплението Илеритабия. Българското командване по този начин и не схваща за този триумф и на идната заран укреплението е подложено на обстрел, както от османската, по този начин и от българската артилерия. Около обед на 18 ноември Двадесет и девети полк се отдръпва с тежки загуби от Илеритабия.
На 18 (5) ноември през целия ден османските сили контраатакуват по целия фронт. Българските елементи претърпяват тежки загуби и командването подрежда оттегляне до изходните позиции.
Резултати
Поражението при Чаталджа отстрани опцията за подписване на бърз и преференциален за България мир. Българската войска губи самодейността в бойните дейности. Претърпените загуби (1480 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени) и почналата по същото време зараза от холера, лишила живота на други 1600 души, отслабват в допълнение българските елементи, към този момент понесли обилни жертви от началото на войната. Деморализацията измежду българските войски е придружена от сгъстяване на османската политика. Две седмици след сражението е подписано помирение, което трае не повече от два месеца. Бойните дейности в региона на Чаталджа не престават с спирания до април 1913 година
