1033 години от великата победа на Самуил над Василий II при Траянови врата
На 17.08.2019 година се навършват 1033 годни от великата победа на цар Самуил над Василий II, в прохода Траянови врата. С смелост и разум българския държател разгромява 30 000-та византийска войска, а Василий II едвам избавя живота си с позорно бягство.
Императорските знаци, палатки и обоза остават в български ръце.
Византийският император Василий ІІ претърпява най-голямото проваляне в походите си за подчинение на България. Значителна част от армията му е унищожена, а той едвам съумява да се избави.
Преди да се реши дефинитивно на военни дейности, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този подтекст той повежда договаряния с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе разкол сред него и Самуил.
В подмяна на своето послушание Арон желае да завърже роднински връзки с императора посредством брак на един от синовете си с Ана, сестрата на Василий II. Вместо сестра си императорът изпраща при Арон друга булка.
Когато българите разкриват измамата, настава раздор в договарянията и императорът повежда армията си против тях. Василий II поема на поход с войска, наброяваща до 30 000 души.
От Адрианопол (дн. Одрин) императорът доближава Филипопол (дн. Пловдив), а оттова се насочва към Сердика (дн. София). Целта му е да се оправи с българите с един удар.
След завземането на Сердика, която с изключение на център на Ароновите владения е и стратегически пункт сред североизточните и югозападните български земи, Василий II възнамерява да продължи похода си против Самуил на югозапад към Македония.
По пътя си към Сердика, към прохода Траянови врата, императорът оставя мощен отряд отпред с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на основната войска. Достигайки Сердика, Василий II я обкръжава и построява мощно укрепен лагер. Василий ІІ заварва в крепостта едвам към 4500 бранители, защото Самуил е на поход с войски в Тесалия (Средна Гърция).
Това видимо облекчава задачата му, само че го принуждава да бърза преди Самуил да се е завърнал. Войските на Самуил с извънредно бърз марш идват в Софийското поле и се откриват под Витоша в региона на днешното село Бистрица в укрепен лагер.
Оттам правят неочаквани офанзиви против византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж. Така вместо ромейците да изтощят с апетит обсадените, те самите стартират да гладуват.
Обсадата се проточва 20 дни. Византийският император се насочва назад към Филипопол отново през прохода Траянови врата.
Самуил не потегля да го преследва по петите, а ползва „ паралелно преследване” от Бистрица през Долни и Горни Пасарел южно от Лозенска планина, с цел да навлезе в Ихтиманското поле преди византийските войски и да им приготви засадата.
Византийската армия отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува.
Слухът, че българите заграждат близките планински пътища, провокира ужас измежду бойците и на идващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безвластие.
Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат против византийците, завладяват лагера им и трансформират отстъплението им в бягство.
Битката при Траянови врата е първият случай, когато в стълкновение един против различен влизат Самуил и Василий II, изясни пред „ Фокус “ заместител деканът на Исторически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ доцент Георги Николов.
Той изясни, че това е релативно рядко в дълголетния, съвсем древен дуел сред тях, те да излязат в стълкновение един против различен.
„ Обикновено са воювали техни армейски подразделения “, добави доцент Николов. Тази борба се предхожда от един поход на византийския император Василий II.
„ Този поход през 986 година, той прави едвам 10 години откакто е пристигнал на власт, заради това, че е имал други вътрешни проблеми във Византия. Походът е бил ориентиран против сърцевината на българското царство – крепостта Сердика, Средец или днешна София.
Неговите обсадни дейности се оказват прекомерно безполезни, прекомерно слаби и когато византийците схващат, че Самуил е тръгнал на помощ на разисквания град, вземат решение да тръгнат по противоположния път към Цариград “, добави историкът.
„ Именно в тези теснини българите са причакали византийците и безпощадно са ги посичали, като са завладели даже и шатрата на Василий II. Взели са доста злато и други благосъстояния, а Василий едвам се е избавил с помощта на един арменски боен корпус, който го е обкръжил и по този начин го е съпровождал в бягството му чак до Пловдив “, описа доцент Николов.
Императорските знаци, палатки и обоза остават в български ръце.
Византийският император Василий ІІ претърпява най-голямото проваляне в походите си за подчинение на България. Значителна част от армията му е унищожена, а той едвам съумява да се избави.
Преди да се реши дефинитивно на военни дейности, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този подтекст той повежда договаряния с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе разкол сред него и Самуил.
В подмяна на своето послушание Арон желае да завърже роднински връзки с императора посредством брак на един от синовете си с Ана, сестрата на Василий II. Вместо сестра си императорът изпраща при Арон друга булка.
Когато българите разкриват измамата, настава раздор в договарянията и императорът повежда армията си против тях. Василий II поема на поход с войска, наброяваща до 30 000 души.
От Адрианопол (дн. Одрин) императорът доближава Филипопол (дн. Пловдив), а оттова се насочва към Сердика (дн. София). Целта му е да се оправи с българите с един удар.
След завземането на Сердика, която с изключение на център на Ароновите владения е и стратегически пункт сред североизточните и югозападните български земи, Василий II възнамерява да продължи похода си против Самуил на югозапад към Македония.
По пътя си към Сердика, към прохода Траянови врата, императорът оставя мощен отряд отпред с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на основната войска. Достигайки Сердика, Василий II я обкръжава и построява мощно укрепен лагер. Василий ІІ заварва в крепостта едвам към 4500 бранители, защото Самуил е на поход с войски в Тесалия (Средна Гърция).
Това видимо облекчава задачата му, само че го принуждава да бърза преди Самуил да се е завърнал. Войските на Самуил с извънредно бърз марш идват в Софийското поле и се откриват под Витоша в региона на днешното село Бистрица в укрепен лагер.
Оттам правят неочаквани офанзиви против византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж. Така вместо ромейците да изтощят с апетит обсадените, те самите стартират да гладуват.
Обсадата се проточва 20 дни. Византийският император се насочва назад към Филипопол отново през прохода Траянови врата.
Самуил не потегля да го преследва по петите, а ползва „ паралелно преследване” от Бистрица през Долни и Горни Пасарел южно от Лозенска планина, с цел да навлезе в Ихтиманското поле преди византийските войски и да им приготви засадата.
Византийската армия отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува.
Слухът, че българите заграждат близките планински пътища, провокира ужас измежду бойците и на идващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безвластие.
Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат против византийците, завладяват лагера им и трансформират отстъплението им в бягство.
Битката при Траянови врата е първият случай, когато в стълкновение един против различен влизат Самуил и Василий II, изясни пред „ Фокус “ заместител деканът на Исторически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ доцент Георги Николов.
Той изясни, че това е релативно рядко в дълголетния, съвсем древен дуел сред тях, те да излязат в стълкновение един против различен.
„ Обикновено са воювали техни армейски подразделения “, добави доцент Николов. Тази борба се предхожда от един поход на византийския император Василий II.
„ Този поход през 986 година, той прави едвам 10 години откакто е пристигнал на власт, заради това, че е имал други вътрешни проблеми във Византия. Походът е бил ориентиран против сърцевината на българското царство – крепостта Сердика, Средец или днешна София.
Неговите обсадни дейности се оказват прекомерно безполезни, прекомерно слаби и когато византийците схващат, че Самуил е тръгнал на помощ на разисквания град, вземат решение да тръгнат по противоположния път към Цариград “, добави историкът.
„ Именно в тези теснини българите са причакали византийците и безпощадно са ги посичали, като са завладели даже и шатрата на Василий II. Взели са доста злато и други благосъстояния, а Василий едвам се е избавил с помощта на един арменски боен корпус, който го е обкръжил и по този начин го е съпровождал в бягството му чак до Пловдив “, описа доцент Николов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ