16 юни: Започват Петровите пости – смирение, вяра и традиции
На 16 юни тази година стартират Петровите пости – едни от четирите огромни постни интервала в православния календар. Те са отдадени на светите апостоли Петър и Павел, чиито живот и дело са измежду най-вдъхновяващите образци за непоколебима религия и лоялност към Христовото обучение.
До по кое време не престават Петровите пости?
Петровите пости са преносими – продължителността им зависи от датата на Великден. Винаги стартират в понеделника след Неделя на всички светии (първата неделя след Петдесетница) и приключват на 29 юни, когато се празнува Свети Петър и Павел. Това значи, че от време на време постите са едвам няколко дни, а различен път – до няколко седмици. През 2025 година те стартират на 16 юни и не престават до 28 юни в това число – 13 дни на духовно и телесно филтриране.
На кого са отдадени Петровите пости?
Постът е в чест на двамата велики апостоли: Свети деятел Петър – първият от учениците на Христос, наименуван „ камъкът, на който ще се построи Църквата “. Той е знак на вярата, покаянието и силата на прошката. Свети деятел Павел – от най-ревностните проповедници на Христовото обучение, макар че в началото е бил гонител на християните. Животът му е образец за видоизменение посредством вярата.
Църквата отбелязва на 29 юни техния общ празник – Петровден, ден на апостолската задача и мъченическа гибел в името на Христос.
Разрешени и неразрешени храни
Петровите пости са по-леки спрямо Великденския и Богородичния пост. В тях се позволява по-голямо многообразие от храни, изключително в избрани дни от седмицата.
Разрешени храни:
- Растителна храна: плодове, зеленчуци, самун, бобови култури, зърнени.
- Растителни масла (олио/зехтин): разрешени са във вторник, четвъртък, събота и неделя.
- Риба: позволена е в събота и неделя, както и на огромни църковни празници, падащи се в поста.
- Вино: също е позволено в избрани дни.
Забранени храни:
- Месо
- Млечни артикули
- Яйца
Народни вярвания и традиции
Петровите пости са натоварени с богат фолклорен смисъл. Народът ги свързва с подготовката за лятната беритба, времето на узряване на плодовете и началото на зрелия сезон. Вярва се, че в случай че спазиш Петровите пости, ще си здрав през лятото. В някои краища хората не ядат ябълки преди Петровден, с цел да се съблюдава благословията към реколтата. Петровден се счита за първия ден, в който може да се яде нов мед – по тази причина се вършат медени оброци. На Петровден се пекат обредни хлябове, които се раздават за здраве на фамилията и в памет на умрелите.
Постът – време за филтриране и размисъл
Постът не е единствено самоограничение от избрани храни – той е на първо място вътрешно примирение, смирение и духовно обновяване. Целта му е да се отърсим от суетата и да се обърнем към Бога с чисто сърце. Петровите пости, въпреки и къси, припомнят, че силата на вярата може да преобрази индивида – както се случва със самите апостоли Петър и Павел. Време е да се вслушаме в техния образец и да потърсим светлината на истината в всекидневието си.
До по кое време не престават Петровите пости?
Петровите пости са преносими – продължителността им зависи от датата на Великден. Винаги стартират в понеделника след Неделя на всички светии (първата неделя след Петдесетница) и приключват на 29 юни, когато се празнува Свети Петър и Павел. Това значи, че от време на време постите са едвам няколко дни, а различен път – до няколко седмици. През 2025 година те стартират на 16 юни и не престават до 28 юни в това число – 13 дни на духовно и телесно филтриране.
На кого са отдадени Петровите пости?
Постът е в чест на двамата велики апостоли: Свети деятел Петър – първият от учениците на Христос, наименуван „ камъкът, на който ще се построи Църквата “. Той е знак на вярата, покаянието и силата на прошката. Свети деятел Павел – от най-ревностните проповедници на Христовото обучение, макар че в началото е бил гонител на християните. Животът му е образец за видоизменение посредством вярата.
Църквата отбелязва на 29 юни техния общ празник – Петровден, ден на апостолската задача и мъченическа гибел в името на Христос.
Разрешени и неразрешени храни
Петровите пости са по-леки спрямо Великденския и Богородичния пост. В тях се позволява по-голямо многообразие от храни, изключително в избрани дни от седмицата.
Разрешени храни:
- Растителна храна: плодове, зеленчуци, самун, бобови култури, зърнени.
- Растителни масла (олио/зехтин): разрешени са във вторник, четвъртък, събота и неделя.
- Риба: позволена е в събота и неделя, както и на огромни църковни празници, падащи се в поста.
- Вино: също е позволено в избрани дни.
Забранени храни:
- Месо
- Млечни артикули
- Яйца
Народни вярвания и традиции
Петровите пости са натоварени с богат фолклорен смисъл. Народът ги свързва с подготовката за лятната беритба, времето на узряване на плодовете и началото на зрелия сезон. Вярва се, че в случай че спазиш Петровите пости, ще си здрав през лятото. В някои краища хората не ядат ябълки преди Петровден, с цел да се съблюдава благословията към реколтата. Петровден се счита за първия ден, в който може да се яде нов мед – по тази причина се вършат медени оброци. На Петровден се пекат обредни хлябове, които се раздават за здраве на фамилията и в памет на умрелите.
Постът – време за филтриране и размисъл
Постът не е единствено самоограничение от избрани храни – той е на първо място вътрешно примирение, смирение и духовно обновяване. Целта му е да се отърсим от суетата и да се обърнем към Бога с чисто сърце. Петровите пости, въпреки и къси, припомнят, че силата на вярата може да преобрази индивида – както се случва със самите апостоли Петър и Павел. Време е да се вслушаме в техния образец и да потърсим светлината на истината в всекидневието си.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ