На 16 юни, петък, в 11.00 ч. в Салона на

На 16 юни, петък, в 11.00 ч. в Салона на Софийската митрополия (вход от ул. „ Цар Калоян ” № 7), Негово светейшество Неофит, Патриарх български и Митрополит софийски, във връзка неговата 75-годишнина (2022 г.), ще получи от Вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова Наградата „ Проф. Марко Семов ” за блестящо наличие в духовния живот на нацията.

 

Ще участват кметът на София Йорданка Фандъкова, президентът Георги Първанов, някогашни ръководители на Народното събрание и министър-председатели, ръководителите на Съюз на българските журналисти и Съюз на българските писатели, ректори, учени, видни публицисти, интелектуалци и общественици.

Негово светейшество няма да дава изказване за медиите, на които благодари за отразяването на церемонията.

 

Наградата е учредена през 2007 година от Съюза на българските публицисти, Съюза на българските писатели, Сдружението за национално предпазване, Община Априлци и Фондация „ Проф. Марко Семов ”.

 

Нейни носители са: поетът Недялко Йорданов, историкът проф. Дойно Дойнов, създателката на Класическата гимназия Гергина Тончева, режисьорът акад. Людмил Стайков и Българската академия на науките.

 

Чл. кор. проф. д.ф.н. Марко Семов беше един от най-ярките интелектуалци на модерна България – буен родолюбец, извънреден журналист, публицист с ослепително перо и над 60 тома литературно и научно творчество. Някои от неговите книги го подреждат измежду най-четените български създатели през ХХ век. 

 

Като публицист Марко Семов е учредител на българската телевизионна и радио журналистика с първите в България (от 1972 г.) остро публицистични излъчвания онлайн в Българска национална телевизия и БНР. Ученият проф. Марко Семов е основател на актуалната просвета за българската народопсихология и главен последовател на делото на Иван Хаджийски и Тодор Панов.

 

Огромна известност имат и до през днешния ден неговите пътеписи „ За Япония като за Япония ”, „ И за Америка като за Америка ”, „ Китай – какво си в действителност ти? ”; публицистичните сборници „ Писма до България ”, „ Когато сами си смъкваме гащичките ” и „ Бизнес и морал ” и провокиралия доста безредици с тематиката за българската миграция разказ „ Цената ”, преведен на 3 езика.

 

Сред претекстовете за награждаването се показва: 

„ Светата българска православна черква епохи наред извършва съдбовна задача в историята на България. Несъмнена е нейната незаобиколима задача и през днешния ден. Патриархът на Българската православна черква постоянно е бил нравствен и духовен стожер на нацията. 

 

Негово светейшество Патриарх Неофит извършва тази задача с извънреден престиж, с вдъхновяващо комбиниране на възвисеност и примирение. Неговата дълбока отдаденост на християнската религия и светата ни православна черква, неговата голяма персонална просвета и извънредно умно слово, докосващата всекиго човешка топлота, хубостта на гласа и думите му, възвишените полезности, които постоянно предава на българския народ са безспорно, въодушевено и вдъхновяващо съображение да бъде почетен с премията за блестящо наличие в духовния живот на българската нация “.

 

Ето някои от мислите на проф.Марко Семов:

 

Българите в никакъв случай не са имали причина да имат вяра в страната си и страната на българите в никакъв случай не е вярвала в тях.Всичко в България да си, единствено свален от власт да не си… Политическата гибел в България постоянно е била по-страшна от физическата.Дали духовната гибел не е по-тъжна от физиологичната?Знаят ли в Европейски Съюз какъв брой доста гении има в България? И какъв брой малко ги цени тя…Когато станат трима, немците са към този момент войска, французите – нация. Трима българи най-вече да създадат четири партии.Кой и за какво излъга българския народ?Много по-добре е да си приказваш с едно дърво в гората, в сравнение с с едно дърво, облечено с облекла.Нашето самообладание се трансформира в национална философия. И дали тя не ни довършва, „ спасявайки “ ни?Ние приехме ненормалното в живота си за обикновено.Ние привикваме с неприятното, другите нации го оправят.Няма воля да се избави от себе си човечеството. То ще прави самоубийствени дивотии до последния си момент, до последния си час.Превърнахме се в страна, която живее с протегнати за лепта ръце.Самодоволството убива, стопира, държи на едно място, удушава придвижването напред. То нищо не развива, нищо не предизвика.Създаваме и отглеждаме политици, които не изпитват болежка, задето народът е свел глава доземи, погледът му е забит в калта, а душата му е смачкана.Ще станем ли европейци, в случай че не се научим да почитаме най-способните си хора, а не – както постоянно става – да им сечем главите?